Решение № 9790 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2010 г.

Решение № 9790 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали против Решение № 121/17.12.2009 г. по адм. дело № 132/2009 г. на Административен съд - гр. Кърджали в частта, с която е отменено негово Решение № 13/15.07.2009 г., с което е потвърдено разпореждане № ПР - 331/08.06.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми от Исмаил Керим Садуллах, от гр. Момчилград в размер на 9972,18 лева, от които главница 8356,51 лева и лихва 1616,30 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Исмаил Керим Садуллах, от гр. Момчилград счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 13/15.07.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали в частта му, с която е потвърдено разпореждане № ПР - 331/08.06.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми от Исмаил Керим Садуллах, от гр. Момчилград в размер на 9972,18 лева, от които главница 8356,51 лева, представляваща недобросъвестно получени осигурителни плащания по отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на непрекратено осигуряване и лихва 1616,30 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Садуллах е бил осигурено лице по две осигурителни правоотношения като към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия осигуряването не е било прекратено и по двете. Предвид на това с необжалваната част на своето съдебно решение съдът е приел, че пенсионните органи правилно са прекратили получаването на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и са отказали отпускането и. Досежно задължението за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, Административен съд Кърджали е отбелязал, че издадените административни актове са постановени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 от АПК. Посочил е, че независимо от декларираните от лицето неверни обстоятелства досежно заявената дата на прекратяване на осигуряването му - 01.01.2007 г. това деклариране би имало значение само когато искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е направено в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, т. е. отпускането се иска от датата на прекратяване на осигуряването, а не както е в случая от датата на подаване на заявлението. Позовал се е на неизвършена проверка от пенсионните органи относно декларираните обстоятелства и е приел, че Исмаил Садуллах е действал добросъвестно при получаване на недължимите осигурителни плащания. Съдебното решение е постановено при неточно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването и. За да има прекратяване на осигуряването трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Този фактически и правен резултат Садуллах счита, че е постигнал с формалното прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжността главен счетоводител в ТД "Мессут" ООД, гр. Момчилград, последвано от ново назначение на същата длъжност без преустановяване на трудовата дейност. В сходна фактическа конструкция е продължил да осъществява и дейността управител на същото търговско дружество. Прекратяването на трудовата дейност е едно от кумулативно изискуемите условия, заложени във фактическия състав на чл. 94, ал. 1 от КСО в качеството му на детерминиращо прекратяването на осигуряването. Това основание ще е налице когато има поне един ден, в който лицето не работи след прекратяване на трудовото и осигурително правоотношения. Явно е, че в случая тази материалноправна предпоставка не е била налице и законосъобразно на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО са отменени актовете, с които е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за получаването и. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно със законната лихва. В случая са налице недобросъвестно получени суми по отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Налице е деклариране на неверни данни, които са от значение за възникване и упражняване на правото на пенсия. В своето заявление от 12.11.2007 г. Исмаил Садуллах изрично е декларирал, че не се осигурява от 01.01.2007 г. Представил е само актовете за прекратяване на трудовото си правоотношение и това по управление на търговското дружество, но не е уведомил пенсионните органи за тяхното незабавно възобновяване. Не е изпълнил вмененото му задължение за съобщаване на органите по социално осигуряване на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и всички други относими за нейното отпускане. Решаващият състав не е обсъдил разпоредбите на чл. 10 и чл. 94 КСО заедно с неоспорените доказателства за това, че и към 01.01.2007 г. и към 12.11.2007 г. Исмаил Садуллах не е бил с прекратено осигуряване и за него не е възникнало право на пенсия. Декларирането на неверни обстоятелства не сочи за добросъвестно поведение. През целия период на получаване на пенсията, отпусната без правно основание, не са изпълнени задълженията по чл. 14, ал. 1 НПОС. След като е изяснено, че ответникът по касационната жалба за процесния период от време е бил осигуряван на повече от едно основание, не е имал прекъсване на правоотношенията с работодателите си и прекратяване на осигуряването за нито един ден и едновременно с това е заблудил административния орган чрез невярно деклариране, първоинстанционният съд неточно е приложил нормата на чл. 114 от КСО и в обжалваната му част е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Исмаил Садуллах срещу оспорените административни актове следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение