Решение № 10058 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2009 г.

Решение № 10058 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Баханов, като пълномощник на Яне Петров Граматиков от гр. Сандански, срещу решение № 737/22.07.2008 г., постановено по адм. дело № 343/2008 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД-21/11.02.2008 г., с която Началникът на РДНСК-Благоевград е наредил премахването на незаконен строеж "подпорна стена", находящ се в УПИ VIII, кв. 29 по плана на гр. Сандански. В касационната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, иска се неговата отмяна, с произнасяне по същество и отмяна на процесната заповед. Твърди се, че при постановяването на съдебния акт не са взети предвид събраните по делото доказателства, установяващи, че строежът не е незаконен, както и изводите на вещото лице, че премахването на стената е високорисково мероприятие, което би могло да доведе до недопустими повреди и деформации по носещата конструкция на изградената в непосредствена близост триетажна сграда, с живеещи в нея 14 души. Издателят на акта е приложил буквално буквата на закона, без да съобрази особеностите на конкретния случай - с оглед предписана в конструктивното становище необходимост от укрепването на терена, подпорната стена трябва да се изгради отново. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител, по изложените в нея съображения. Съдът не е съобразил житейската и правна ситуация, че при изпълнението на заповедта съществува реална опасност от срутване на новопостроената жилищна сграда, а предвид голямата денивелация на терена, обектът следва да се изгради отново. Ответникът началник на РДНСК - Благоевград, чрез юрк. Цветкова, оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила. Останалите ответници - физически лица, не са изразили становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор, срещу горецитираната заповед, с която, на основание чл. 222, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж "подпорна стена", с дължина 8.30 м. и височина 2.60 м., спрямо котата на най-ниския прилежащ терен, реализирана в съсобствен УПИ, без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административната процедура, а липсата на строителни книжа е установена по безспорен начин. Обсъдена е приетата по делото, без оспорване, съдебно-техническа експертиза, включително и даденото конкретно описание на процесния незаконен строеж. В тази връзка строежът е квалифициран като такъв по т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ и тъй като е извършен през 2006 г., при липса на законова възможност за узаконяване, а височината му е над 2.00 м, с оглед изключенията по чл. 147 ЗУТ, е възприет като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ - без строителни книжа. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон, касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК не са налице. Безспорно установеното в процеса е, че изградената подпорна стена представлява строеж, за който е необходимо наличието на одобрени строителни книжа и документи, както и разрешение за строеж, каквито не са налице в случая. Наведените доводи за незаконосъобразност на заповедта, във връзка с представения типов проект от 1988 г. и приложеното конструктивно становище, не правят строежа законен, оплакването е несъстоятелно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в изготвените констативни актове, не са оборени в хода на съдебното производство, а липсата на изискуемите се строителни книжа не е оборена от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в касационното. Процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, липсва регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., обектът не е и сред посочените в чл. 147, ал. 1 и чл. 151 ЗУТ, за които не се изисква одобряване на индивидуален проект и строително разрешение - всички тези хипотези са обсъдени в решението, съдебният контрол е проведен цялостно и задълбочено. Доводите в касационната жалба, досежно последиците от премахването и нуждата от ново изграждане на подпорна стена, са ирелевантни към законосъобразността на заповедта, която именно съдът има правомощията да следи, но не и за нейната целесъобразност. Жалбоподателят е този, който не се е съобразил с изричните законови изисквания, продължил е изграждането на обекта и след съставянето на първия констативен акт, издадена е била дори заповед за спирането на строежа. С оглед тези съображения, решението е правилно, несъответствието на строежа с изискванията на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ го определят като незаконен, същият подлежи на премахване съгласно чл. 225 от ЗУТ, а рисковете при премахването са отчетени, с оглед дадените изрични указания с цел недопускане на аварии. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение