Решение № 5961 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2015 г.

Решение № 5961 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брегово против решение № 24/09.04.2015 г. по адм. дело № 259/2014 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена заповед № 1/11.12.2014 г. на същия административен орган, с която на Боряна Лозанова Борисова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Видин е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт, с който на ответницата по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и служебното й правоотношение е прекратено, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на кмета на община Брегово е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че дисциплинарната санкция е наложена след изтичане на първия от посочените срокове. Констативният протокол, с данни за липсващи парични средства в размер на 143 120.75 лв., съставен от комисията, извършила проверка на касовата наличност на община Брегово с касиер ответницата по касационната жалба Боряна Борисова (до 17.09.2014 г. същата заема длъжност старши касиер- счетоводител в дирекция "Бюджет и финанси" на общината съгласно заповед № 01/04.03.2009 г. и заповед за преназначаване от 17.09.2014 г.), е представен на органа по назначаването на 15.09.2014 г. Документът съдържа достатъчно информация за неизпълнение на служебните задължения от страна на Борисова, а съобразно периода на проверката са установени времето и мястото на извършване на нарушението. По този начин органът по назначаването е уведомен за допуснатото от служителката неизпълнение на служебните задължения по опазване на касовата наличност. При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че установеното в констативния протокол е достатъчно, за да информира дисциплинарно наказващия орган за поведението на Борисова и наличието на основания за дисциплинарното й санкциониране, поради което датата на представяне на този документ следва да се счита за датата, на която нарушението е открито. В подкрепа на този извод и е обстоятелството, че още на 16.09.2014 г. кметът на общината изисква от служителката обяснения по случая, като се позовава на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, текст, който предвижда на служителя да се предостави срок за писмени обяснения преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, т. е. към този момент органът по назначаването вече е формирал становище за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Борисова. На тази база законосъобразно е и заключението, че към датата на издаване на заповедта за налагане на наказание, двумесечният срок от откриване на нарушението е изтекъл (заповедта е следвало да бъде постановена до 15.11.2014 г.) и в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл служителката е санкционирана, след като правото на органа да упражни дисциплинарните си правомощия вече е погасено. Обстоятелството, че на 02.10.2014 г. кметът на община Брегово назначава нова проверка на касовата наличност на касите на общината, приключила на 31.10.2014 г. с констатации, които съвпадат с първоначално установеното (констативен протокол от 31.10.2014 г.), не може да обоснове извод, че срокът за налагане на наказание тече от последната дата. Сроковете, установени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл са императивни и целят бързина при отстраняване на дисциплинарните нарушения и санкциониране на служителите, а заедно с това ред и дисциплинираност на администрацията при налагане на наказания и създаване на сигурност за служителите, че решението на административния орган по дисциплинарното производство няма да се отлага неограничено във времето и правото да се наложи наказание да се превърне в злоупотреба. Поради това бездействието на административния орган по налагането на наказание за вече установено нарушение не може да бъде оправдано с предприетата повторна проверка, още повече, че отговорник на всички каси в общината е именно служителката Борисова, т. е. повторната проверка би могла да установи само нови нарушения, но не да промени констатациите относно липсващите средства, респ. да доведе до отпадане на отговорността на служителката, за вече установеното нарушение. Възприемането на обратното би означавало да се създаде възможност за безконтролно и произволно удължаване на сроковете в интерес на едната страна по правоотношението. Допуснатото при издаване на заповедта нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт. Поради това като достига до заключение за наличие на основание за отмяна на административния акт, Административен съд - Видин постановява решение в съответствие със закона. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. С оглед представеното пред касационната инстанция писмено доказателство, следва да се отбележи, че изложеното по - горе не препятства органа по назначаването да упражни правомощията си по прекратяване на служебното правоотношение на служителката на предвидено в закона основание, като се съобрази с влязлата в сила присъда. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводът на съдебния състав, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на предвидения в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание, порок, водещ до отмяна на административния акт, се обосновава от представените доказателства. Заключението на съда в този смисъл е съобразено с представения на 15.09.2014 г. пред дисциплинарно наказващия орган констативен протокол, съдържащ данни за неизпълнение на служебните задължения на служителката Борисова, старши касиер на община Брегово по опазване на касовата наличност (установена е липса на голяма парична сума). Това заедно с обстоятелството, че още на следващият ден органът е изискал обяснения от служителката, позовавайки се норма, която сочи на предприети действия по ангажиране на дисциплинарната отговорност на Борисова, мотивира съдебния състав да приеме, че нарушението следва да се счита открито с представяне на констативния протокол с резултатите от проверката на касовата наличност пред дисциплинарно наказващия орган и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл следва да се изчислява от 15.09.2014 г. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Изводите на съдебния състав са направени след анализ на всички представени пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства съобразно направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на възраженията и становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за допуснато съществени нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изявлението на адв. Томова в съдебно заседание на 09.05.2016 г., че не претендира разноски пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответната страна, въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане. Разноски пред първата инстанция не могат да бъдат присъдени в касационното производство, още повече, че това е направено с първоинстанционния съдебен акт, а ако разноските са неправилно определени, страната има възможност да сезира съда, постановил първоинстанционното решение по реда на чл. 248 от ГПК. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,