Решение № 2544 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2009 г.

Решение № 2544 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Запрянов Георгиев от с. Крепост, Хасковска област, чрез процесуалния му представител адв. Раева против решение № 73 от 23.04.2009 г. по адм. дело № 54/2009 г. на Административен съд Хасково. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяването му при съществени процесуални нарушения - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени обжалваният административен акт и се присъдят всички направени по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тодор Георгиев срещу заповед № 218 от 23.01.2009 г. на директора на ОДП Хасково, с която на същия на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД - заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) му е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" до отпадане на основанието за това. За да постанови този резултат, съдът е приел, че спрямо касатора са налице предпоставките на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, а именно - същият като физическо лице има установено по съдебен ред парично задължение в големи размери (40 228,39 лв. главница, плюс лихви) към българско юридическо лице - "Райфайзенбанк" ЕАД, които не се покриват от личното му имущество и за което същият не е представил надлежно обезпечение. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на лица, които имат парични задължения в големи размери към български юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. По делото е безспорно установено, а и не се отрича от касатора, че последният е лице с парични задължения в големи размери към българско юридическо лице. Паричното задължение на Тодор Георгиев към "Райфайзенбанк" ЕАД е в размер на над 54 000 лв., от които 40 228,39 лв. главница, законна лихва от 2 977,51 лв. и неолихвяема сума от 7 189,55 лв., за които е образувано изпълнително дело по описа на Районен съд Димитровград въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.06.2008 г. Правилни са изводите на решаващия съд, че касаторът не е представил надлежно обезпечение на съществуващото и установено по съдебен ред задължение. За надлежно обезпечение по смисъла на Закона за българските лични документи не би могло да се приеме недвижим имот, по отношение на който е налице решение на въззивен съд, с което договорът, въз основа на който касаторът и съпругата му са придобили имота, е обявен за унищожен. Независимо от обстоятелството, че цитираното решение не е влязло в сила, то по искане на продавачите на имота е постановено спиране на изпълнителните действия по отношение на същия. Горните обстоятелства възникват преди издаването на заповедта и с оглед липсата на безспорност по отношение на придобиването на имота, то същият не може да се приеме за надлежно обезпечение, което при необходимост да може да удовлетвори цялата претенция на взискателя, както обосновано е приел и Хасковският административен съд. Обстоятелството, че решаващият съд е съобразил всички настъпили факти по делото, касаещи представеното от касатора обезпечение, не означава, че не е признал обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт за договорна ипотека в какъвто смисъл са оплакванията, изложени в касационната жалба. Съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на решаващия съд, че касаторът не притежава и друго лично имущество, което да покрива в цялост задължението му към банковата институция. Както се установява от съдържащите се в изпълнителното дело документи, същият е собственик на четири земеделски имота, находящи се в землището на с. Крепост, както и на три броя тавански помещения в жилищна сграда в гр. Димитровград. По отношение на първите имоти - върху идеална част от тях има наложени възбрани в полза на "Райфайзенбанк" ЕАД, вписани в Службата по вписванията, по отношение на вторите - има направено искане за налагане на възбрани върху э идеална част от същите до Службата по вписванията от същия кредитор. Тодор Георгиев е собственик и на лек автомобил Фолксваген "Голф", произведен през 1993 г. При тези данни, които не се оспорват от касатора, правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице и втората положителна предпоставка на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД - притежание на лично имущество, достатъчно да покрие изцяло задължението на същия, която да изключи прилагането на принудителната административна мярка "забрана на напускане на страната". Нови доказателства, опровергаващи установеното от административния съд, не са представени и пред тази инстанция. Изложените съображения обуславят извода, че при издаване на оспорената заповед на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Хасково са налице материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД и административният орган законосъобразно е упражнил дадената му от закона правна възможност да наложи ограничителна мярка. Като разсъждава по този начин, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,