Решение № 6101 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от С. А. М., чрез адв. З. Господинова срещу решение 2820 от 24.03.2025 г. постановено по адм.д.403 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 1208 от 03.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ във връзка с чл.8 и чл.9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. В касационната жалба се поддържа твърдение, че решението е неправилно, като са налице всички основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 АПК. Неправилно и в противовес на доказателствената съвкупност, съдът е приел, че са спазени административно производствените правила при издаване на оспорения административен акт. В хода на производството пред Държавната агенция за бежанците са допуснати нарушения на чл.35 и чл.36 АПК, тъй като не са изследвани всички твърдения от бежанската история на лицето и не са съобразени при постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят е изложил добросъвестно причините да напусне Сирия, Заплахата за живота и личността му е била водещата причина да напусне дома си в гр.Ракка, Сирия. Направеният от административния орган и съда анализ на политическата обстановка в Сирия е изцяло формален и повърхностен, като не е съобразено последното местоживеене на касатора, както и региона, в който следва да се завърне. В оспорения акт не е обследвана възможността за пътуване в конкретния район, като липсва и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната, в конкретната обособена част от държавата, която е счетена за сигурна в хода на административната процедура и не е обсъдена. Не са обсъдени и евентуалните административно правни пречки за установяване на лицето в посочената област. Наличието на данни за заплаха от страна на кюрдите, достатъчно основание за предоставяне на търсената защита. По така изложените съображения се иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като неправилно. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез ю.к.Хичовски оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В подкрепа на това свое заключение прилага писмено становище с подробни мотиви. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебния акт,който подлежи на инстанционен контрол и при спазване срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е било решение 1208 от 03.02.2025 г. издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците към МС, с което на С. А. М., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е постановен на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Според мотивите на атакувания съдебен акт, решението за отказ е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон съдът е приел, че изводите на административния орган са правилни и направени след анализ на изложените от лицето причини за напускане на страната му по произход, актуалната ситуация в Сирия и бежанската му история. В мотивите на решението се обосновава извод, че причините, посочени от чужденеца не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С. А. М. в проведеното му интервю изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не са установени. АС гр. Хасково е обсъдил и твърденията, че кюрдски групировки са посещавали хлебозавода, в който е работило лицето, като са убеждавали мъжете да се включат в техните военни групи. Но не се твърди при тези опити да е използвано насилие и не са предприемани принудителни действия по отношение на касатора. Твърденията за отвличане и насилствена мобилизация са само по слухове или за случаи станали известни на лицето. При така установеното, съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приложил закона. Мотивирано, според решаващият състав на АС гр.Хасково, административният орган е приел и липсата на предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. Установено е, че в случая, чужденеца не е навел като причина за напускането на страната си по произход поради наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За безспорно е прието, че при проведеното интервю с чужденеца, същия не е направил изявление в такъв смисъл, но изрично отговорил на поставен въпрос, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си, които да се основават на неговия произход, изповядана религия, политически възгледи и разбирания и др. подобни. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че от установеното в справката към момента на постановяване на административния акт в Сирия не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Още повече, че чужденецът е заявил, че не е имал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършил политическа дейност. Семейството му продължава да живее в Сирия. Въз основа на което е направен извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го поставя в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд - Хасково, че в конкретната бежанска история на С. А. М. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Търсещият закрила изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държавата, организации и недържавни субекти в страната му на произход. Чуждестранният гражданин е обосновал напускането на Сирия с войната, тежкото икономическо положение и поради обстоятелството, че са го търсили за мобилизация, но последното твърдение не е подкрепено с доказателства. Също така липсват основателни опасения от преследване на молителя на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирана от АС гр.Хасково е и липсата на основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са ангажирани доказателства, които да водят до заключение, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд се е позовал на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано е прието, че не може да се направи извод, за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съответстващо на закона е заключението на административния съд досежно липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При тези съображения правилно Административен съд гр. Хасково е формирал извода, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които свидетелстват справките, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. В касационната жалба не се посочват конкретни пороци на съдебния акт, а отново се повтарят аргументите за обжалване на административния акт. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на решението на Председателя на ДАБ и формално се изразява несъгласие с обстоятелството, че съдът не е достигнал до други изводи, различни от тези на административния орган при обсъждане на същите доказателства. Решаващият състав е обсъдил всички относими и установени по делото факти, които обосновават предоставянето или отказът за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Подробно е посочил какво се установява от бежанската история на лицето, както и какви са актуалните данни за обстановката в страната по произход на чужденеца. Изложените мотиви последователно и подробно налагат направения краен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По горните съображения като е приел, че в процесния случай не са налице предпоставки въз основа на които да са приложими разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,