Решение № 13636 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16538/2009 г.

Решение № 13636 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16538/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Стоян Иванов Иванов от гр. Варна, против решение № 1756/23.10.2009 г., постановено от Варненския административен съд, второ отделение, дванадесети състав, по адм. д. № 2472/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стоян Иванов Иванов от гр. Варна, против Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ЗСПЗЗ за селищно образувание, м."Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата"в землището на кв. "Виница", община Варна, област Варна, в частта и относно имоти пл. № № 919,4127,9937,като неоснователна и е присъдил направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателят е бивш ползвател на зем. имот, на който съгласно оценителен протокол № 1065/16.02.1994 г. и доказателства за плащане е трансформирано правото на ползване в право на собственост върху 600 кв. м. от мястото, представляващо имот пл. № 919,кв. 72 по КП на м."Дъбравата", върху което е построена сграда с разгърната площ от 34.55 кв. м., като целият имот е с площ от 870 кв. м. На наследниците на Костадин Димов/Арати Димов е признато право на собственост в съществуващи/възстановими реални граници на два имота от 8.000 дкр., находяща се в терен по § 4 на Виница, имот № 8000 по КП"Бялата чешма и дъбравата", с решения на ОСЗГ-Варна, които включват и част от пл. № 919.В решенията е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. От решение № 236/8.07.1994 г. на ОСЗГ-Варна се установява, че на наследниците на Костадин Димов/Арати Димов, е възстановено правото на собственост. Представени са и у-ния за наследниците на бившите собственици. Видно от приложената по делото извадка от ПНИ, в графичната част са отразени имоти 919,4127,9937,като от регистъра към ПНИ се установява, че имот № 919 е записан на Стоян Иванов Иванов с площ от 600 кв. м., като основание за вписването е посочен оценителен протокол № 1065/16.02.1994 г. Имот № 4127 с площ от 538 кв. м. е записан на наследниците на Костадин Димов, а имот№ 9937 на община Варна, с площ от66 кв. м. В административното производство по обжалване ПНИ не е предмет на разглеждане предходната процедура по признаване правото на собственост на бивши собственици на зем. земи, респективно-на техни наследници и не се разрешават спорове за собственост. Обжалваният план е съобразен с отразяването на имотите и записването им в помощния план. В чл. 28 от ППЗСПЗЗ се съдържат конкретните изисквания към плановете на новообразуваните имоти, които са съобразени с особения характер на имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и защитата на правата както на бившите ползватели, така и на бившите собственици. Същите са с императивен характер и спазването им определя и законосъобразността на акта, с който се одобрява плана. Нормата на чл. 28, ал. 6 въвежда задължително изискване към плана на всеки правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да се определи имот, чието местоположение се съобрази със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Използването на съюза "или" е във връзка с разграничението на лицата, правоимащи по § 4а от тези по § 4б. Настоящият ползвател е правоимащ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което при образуването на имота следва да се съобразят сградите и съоръженията. Видно от заключението на вещото лице, те са съобразени. Обстоятелството, че част от водопровода и електропровода остават в имот, отреден за наследниците на бившия собственик, не съставлява нарушение на изискването, тъй като те не са съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В случая не следва да се прилагат изискванията на ал. 6, изр. 2 /новообразуваният имот да запази границите и размерите си/, тъй като то е въведено само за случаите, когато площта на имота не надвишава 600 кв. м. В конкретния случай площта на ползвания от жалбоподателя имот надвишава 600 кв. м. Спазени са правилата при образуването на имота и осигуряване на достъп до път. Спазено е и правилото на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. От две съседни разлики на наследниците на бившия собственик е обособен имот № 4127 с площ от 538 кв. м. Описаните в заключението на вещото лице по т. 3-изградена бетонова плоча с канал, върху която е изграден асмалък от метална конструкция, открит гараж, ограда и подпорни стени, не са съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2, нито сгради по смисъла на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изискването на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за определяне на имот, който да бъде съобразен със съществуващи в имота сгради и съоръжения в конкретния случай не е нарушено. Жалбоподателят има право на собственост върху 600 кв. м., които е и заплатил. Незаконосъобразно е искането за отреждане на имот в размер на 870 кв. м. -фактически ползвана площ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, изразяващи се в следното: Съдът неправилно не бил съединил адм. д. № 2472/2008 г. и адм. д. № 3337/2008 г. на АС-Варна, тъй като както той е обжалвал ПНИ досежно отнемането на част от имот № 919/разликата над 600 кв. м./, така и ползвателя на имот № 917 е обжалвал ПНИ със същото оплакване. Двете дела според жалбоподателя имат връзка, която се изразява в общ спор относно относно законосъобразното образуване на имот 4127 по ПНИ и защото този имот не можел да съществува в правния мир без решенията по двете дела да са еднакви, като жалбоподателите по тях били необходими другари. Неправилно била конституирана като заинтересована страна Анка Николова Моравиева като наследник на бившите собственици и неправилно съдът не е изяснил кои са действителните техни наследници. Независимо от това, не е установено действителното право на собственост на бившите собственици, както и дали няма и някакви други заинтересовани лица, собственици на имот 8001,които също не били конституирани. Счита за неправилни и изводите на съда във връзка с приложението на материалния закон. Определения му имот не е съобразен със съществуващите в него сгради, съоръжения и трайни насаждения. Ответната страна-Областният управител на област Варна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за обосновано и законосъобразно. Заинтересованата страна Анка Николова Моравиева, чрез пълномощника си-адв. Кирил Костов, с писмен отговор с подробни доводи, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд Варна е правилно и обосновано. Постановяването му е в резултат на преценка на събраните доказателства и в съответствие с приложимите материалноправни норми, при което са спазени съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е законосъобразна в обжалваната част досежно трите имота - № 919, № 4127 и № 9937. В мотивите на съдебния акт се съдържат подробни мотиви за спазване на материалноправните изисквания и процедура при изготвяне на ПНИ за конкретното селищно образувание, базирани на доказателствата по делото, в т. ч. и заключенията на двете СТЕ, както и са взети предвид доводите на страните. Обосновано е становището, че по отношение на жалбоподателя Стоян Ив. Иванов /касатор в настоящото производство/, който е с трансформирано право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, са съобразени законовите изисквания за размера на придобития недвижим имот и извършените подобрения в него. Изцяло неоснователни са възраженията в касационната жалба, наведени и пред първоинстанционния съд, който правилно ги е отхвърлил с обосновани фактически и правни аргументи. Страните в съдебното производство са конституирани правилно, съгласно данните по делото и разпоредбите на чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът подробно е изследвал установената от доказателствата фактическа обстановка, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи са в съответствие със събраните доказателства, СТЕ и не противоречат на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви относно правилното отреждане на имота на жалбоподателя с ПНИ, които настоящият състав на ВАС напълно споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Правилно е прието, че правата на жалбоподателя като ползвател са установени в размер на 600 кв. м., като при образуването на имота са съобразени всички изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Доводите за несъобразяване на съда с материалния закон са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при конституирането на страните, които при това не касаят засягане на негови процесуални права, а такива на трети лица, които според него не били конституирани по делото. Не е допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на постановеното решение, основаващо се на твърдението за неприсъединяване на двете посочени от него адм. дела. Отделните ползватели, оспорили със жалби заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ по отношение на различни имоти, не са "необходими другари"в административния процес, нито са били налице условията по чл. 213 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за съединяване на делата. Правилен е и изводът на съда, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат да се разрешават спорове за материални права, тъй като такива спорове могат да се разглеждат само по общия исков ред. В това производство не могат да се оспорват и решенията на ОСЗ по отношение признатите права на бившите собственици. Решението на първоинстанционният съд е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,