Решение № 8018 от 23.9.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Анева, Т. Ханжелич, Г. Анев, В. Анев и М. Граматикова срещу Решение 1010/19.05.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3150/2019 г., с което е отхвърлено оспорването им срещу Заповед РД-19-723/07.08.2019 г. на кмета на район Централен - община Пловдив, разпореждаща премахването на строеж Основен ремонт и реконструкция на едноетажна сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1162 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, ПИ 1487, включен в УПИ І Дом на книгата, кв. 48 нов, 20 стар по плана на Централна градска част гр. Пловдив, с административен адрес ул. Христо Г. Данов 2, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ извършен без изискващите се строителни книжа. Ответникът кметът на район Централен община Пловдив, не взема участие в касационното производство. Ответникът Интер Трейд Ей Енд Ди ЕООД, мотивира позиция за неоснователност на оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Приетата в производството пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза по същество е потвърдила достоверността на установяванията на администрацията относно характеристиките на обекта, квалифициращи го като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, принадлежащ към пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Експертът е изяснил, че строежът касае пристройка между две калканни стени с неправилна форма и е налице изградена стоманобетонова плоча с дължина 60 см в дъното, 9,30 м към имот 1485, 10,20 м към имот 1487, на кота + 3,15 м и дебелина 10 см. В предната част е изпълнена обратна стоманобетонова греда с височина 35 см с козирка. Плочата и козирката са облицовани с поцинкована ламарина и изпълнена хидроизолация върху нея. Плочата е стъпила на калканните зидове на двете сгради, между които се намира, с идентификатори 56784.518.1160.1 и 56784.518.1162.1. Постройката е със самостоятелен вход и помещението се ползва като магазин за цигари и алкохол. Връзката на конструктивни елементи на постройката с идентификатор 56784.518.1162.2 с конструкциите на сградите 56784.518.1160.1 и 56784.518.1162.1 на ниво 3,15 м, към които тя е свързана, е неблагоприятно за конструктивната осигуреност и на трите сгради. Същите попадат в зона на групов паметник на културата и всякакви преустройства, засягащи конструкцията на сгради в такива зони, се извършват при одобрени по ЗКН проекти, каквито за процесната реконструкция не са налице. В експертното заключение е посочено още, че стоманобетонната плоча е изпълнена без фуги между сградите, което е недопустимо по строителните норми, като изпълнението й нарушава изискванията за осигуряване надеждност и безопасна експлоатация на сградите и съоръженията и носи риск за конструктивната сигурност на въпросната и съседните сгради с идентификатори 56784.518.1160.1 и 56784.518.1162.1. Неоснователен е касационния довод, че съдът е пренебрегнал доказателствения материал във връзка със законността и времето на строежа. В решението са анализирани противоречивите твърдения на касаторите относно времето на строежа, тъй като в жалбата до първоинстанционния съд същите са поддържали тезата, че процесната постройка и плочата били изпълнени през 1958 г. от трето лице ГТП Здрава храна /техен наемател/, като пристройка към отчуждените им магазини 1 и 2, а в същото време в декларациите по ЗМДТ от м. май 2017 г. касаторите са вписали, че обектът е самостоятелна сграда, построена не през 1958 г., а през 1938 г. Фактическите изводи на съда относно идентификацията на съществувалата преди реконструкцията постройка по вид и местоположение са основани на коректна преценка на доказателствените средства, в т.ч. и на констатациите, направени чрез използването на специални знания. Мотивите му са формирани при спазване на опитните правила и затова са обосновани; те се споделят и от касационната инстанция вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представените строителни книжа са неотносими към строежа, тъй като тези книжа са свързани с преустройства в съседния имот пл. 1485 г. и обект в партера на пететажния блок, а не с едноетажната постройка в имот пл. 1487. Видно и от приложените извадки от плановете е, че по плана от 1973 г. и по следващия план от 1982 г. постройката и земята под нея са част от имот пл. 1487, което е установено и от СТЕ. Съдът е възприел констатациите на експертизата, че по нито един план на ЦГЧ Пловдив сграда с идентификатор 56784.518.1162.2 предмет на незаконния строеж, не е била в общ обект с магазини 1 и 2 и не е заснемана като пристройка към същите. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, основателно е изключена. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на периода на строителството, както и на неговата допустимост. За да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице уредените в закона предпоставки: време на извършване на строежа и допустимостта му по действащите подробни градоустройствени планове или/и по правилата и нормативите (разпоредбите), действали по време на извършването или съгласно ЗУТ вж. съответно § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. По делото не е установено категорично кога е осъществено строителството. Дори и при заключението, че строежът е извършен до пределния срок на търпимост 31 март 2001 г., той изначално не може да се ползва от привилегията на търпимостта, доколкото е конструктивно недопустим от техническа гледна точка според строителните норми и компрометиращ сигурността и експлоатацията на съседните сгради. Освен това за него няма предвиждане по предходен или действащ подробен устройствен план; налице е и конкретно установяване за несъответствието му с предвижданията по действащия ПУП за ново застрояване в УПИ І Дом на книгата, което по площ и вид не отговаря на съществуващото. В подкрепа на горния извод е и липсата на траен градоустройствен статут на постройката, разрешена през 1947 г. като едноетажна временна паянтова, което пък рефлектира съответно върху допустимостта на дейностите по реконструкция на сградата. Стоманобетонната плоча е закотвена в съседните сгради с идентификатори 56784.518.1160.1 и 56784.518.1162.1 индивидуален паметник на културата, като тази плоча няма конструктивна самостоятелност и е изпълнена без дължимите строителни книжа. При отсъствието на разрешителен акт и на предпоставките строежът да бъде квалифициран като търпим, заповедта за премахване в качеството му на незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е материално законосъобразна, а отхвърлящото оспорването й съдебно решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилността на обжалваното решение е основание за оставянето му в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответното дружество на направените в настоящото производство разноски в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие 13176/04.08.2021 г., които касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение