Решение № 176 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г.

Решение № 176 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 131 от 22.12.2009 г. по внохд № 130/09 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъдата на Военния съд - гр. София, постановена по нохд № 197/09 г., с която подсъдимият И. А. Х. е осъден на основание чл. 379а и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода условно за срок от 3 години.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК с алтернативни искания за оправдаване или преквалификация по чл. 378, ал. 1 НК. Пред ВКС е направено допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК. Защитата на подс. Х. поддържа основната жалба и допълнението към нея.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането за преквалификация.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна и поради това исканията не могат да бъдат удовлетворени.

1. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

На тази плоскост защитата на подсъдимия възразява срещу оценката на показанията на св. Ц, като твърди, че те са противоречиви и непоследователни.

Внимателният прочит на показанията на св. Ц не дават основание да се приеме, че те са вътрешно и помежду си противоречиви, още по-малко непоследователни. Напротив, всеки един от тях достатъчно ясно е заявил възприетите лично обидни изрази и думи, заплахи от страна на подсъдимия, отправени и към двамата свидетели. Що се отнася до упражненото насилие спрямо св. Х не е налице противоречие заради това, че св. Ц не е преценил, че ударът в областта на коляното е бил лек, тъй като не е възприел отдръпването на Х. По-важно е това, че подс. Х. е нанесъл удар по крака, в областта на коляното, на св. Х, чийто последици са занижени в резултат на поведението на последния.

1. Не е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

При приетите за установени фактически положения законът правилно е приложен.

Твърди се, че липсва нарушение на войсковия ред, като не се държи сметка за това, че той поначало е усложнена съвкупност от обществени отношения, регламентирани със закон и подзаконови нормативни актове и съществен негов елемент са уставните взаимоотношения между военнослужещите, а задължението за спазването на последните важи за всеки военнослужещ. При липсата на личен мотив, са извършени непристойни и насилствени действия от един военнослужещ спрямо други двама такива, като грубо и едновременно са засегнати както войсковия ред, така и личността на последните, поради което правилно и съответно на фактите и закона, извършеното от подсъдимия е оценено като военно хулиганство по смисъла на чл. 379а НК.

1. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Като е установил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да отложи изтърпяването му по реда на чл. 66 НК.

Водим от изложеното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение