Решение № 4313 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4396/2016 г.

Решение № 4313 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4396/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Младост, гр. София, подадена срещу решение № 671 от 8.02.2016 г. по адм. дело № 7232/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на И. Н. Г. П. п. Ж. Заповед № 637 А/9.06.2015 г. на директора на ДСП-Младост, гр. София. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че И. Г. не е използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ за отопление, като със закъснение е изплатил сумите на електроразпределителното дружество. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Ответникът И. Н. Г. П. п. Ж. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че не се налице предпоставки за лишаването й от целева помощ за отопление. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед № 637 А/9.06.2015 г. на директора на ДСП-Младост, гр. София, с която на основание чл. 14, ал. 6 ЗСП, с която И. Н. Г. П. п. Ж., от [населено място], е лишен от целеви помощи за отопление за следващия отоплителен сезон 2015/2016 г., която заповед е потвърдена с Решение № РД 01-304 от 30.06.2015 г. на директора на РДСП София-град. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 14, ал. 6 от ЗСП за лишаване на Г. от целевата помощ за отопление, тъй като по делото няма данни да са предприети принудителни санкции от страна на дружеството по прекъсване на електрозахранването във връзка с конкретна незаплатена сметка. В този смисъл не са налице двете кумулативно дадени предпоставки в разпоредбата на чл. 5а, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, което обстоятелство не е съобразено от административния орган. Решението е правилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заповед № 637 от 23.09.2014 г. на директора на ДСП-Младост, гр. София, на И. Н. Г. П. п. Ж. е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. в пълен размер от 361, 00 лева. От [фирма] във връзка със Споразумение за съвместна дейност с Агенция за социално подпомагане е изпратена на ДСП-Младост, гр. София информация за неизплатени в срок задължения през отоплителния сезон. В списъка фигурира и името на И. Н. Г. П. п. Ж. за неизплатени в срок задължения. От списъка административния орган установил, че сумата по фактурите, издадени в периода на отоплителния сезон са в размер на 169, 54 лева, а неизплатения остатък е ЗЗ, 80 лева. Въз основа на тези данни директорът на Дирекция"Социално подпомагане" –Младост, гр. София, е издал процесната Заповед № 637 А/9.06.2015 г. на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСП във връзка с чл. 5а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, като е постановил лишаване на И. Н. Г. П. п. Ж. от целеви помощи за отопление за следващия отоплителен сезон 2015/2016 г. във връзка с молба-декларация на жалбоподателя с вх. № 637/26.08.2014 г. Заповедта е обжалвана по административен ред и с Решение № РД-01-304/30.06.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – София-град, жалбата е отхвърлена. Изложени са и допълнителни мотиви за законосъобразността на заповедта. Органът се е позовал на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, на член 5а, алинеи 2, 3 и 4, § 2 от Допълнителните разпоредби на същата наредба. Прието е, че тази неиздължена сума представлява неизползвана по предназначение получена целева помощ за отопление. При тази фактическа обстановка правилно административният съд не е споделил изложените мотиви от административния орган, като е приел, че И. Н. Г. П. п. Ж. е използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ за отопление- електроенергия през отоплителен сезон 2014-2015 г. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата/ отоплителен сезон е периодът от 1 ноември до 31 март. Издадените фактури за ползвана електроенергия за този сезон - от 6.11.2014 г. до 6.04.2015 г. са общо в размер на 203, 34 лв., видно и от представените справки по делото. За периода от 10.03.2015 г. до 6.04.2015 г. задължението е в размер на ЗЗ, 80 лв., които съгласно разписка от 4.06.2015 г. са платени, с 0, 03 лв. лихва за закъснение. Съгласно удостоверение от 16.04.2015 г. от [фирма] към тази дата Г. няма задължения. По делото не са събрани доказателства, нито има данни, да са предприети принудителни санкции спрямо Г. от страна на дружеството във връзка с конкретната сметка за получени услуги. Съгласно чл. 5а, ал. 3 от Наредбата електроразпределителните дружества връщат информация на дирекции "Социално подпомагане" по подадените списъци за наличие на неразплатени в срок задължения и предприети действия по прекъсване на електрозахранването за всеки едни от месеците през отоплителния сезон. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, при установяване на случаи по ал. 3, в които отпусната помощ не е била използвана по предназначение, се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 6 ЗСП. Това означава, че следва да са установени и двете релевантни обстоятелства посочени в ал. 3 - наличие на неразплатени в срок задължения и предприети действия по прекъсване на електрозахранването за всеки едни от месеците през отоплителния сезон. В случая второто нито се твърди, нито се доказва. А това е от значение, защото настоящият състав намира, че не всяко допуснато закъснение на плащането, а само такова, което е съществено и обуславя прекъсване на електрозахранването, свидетелства за нецелево разходване на средствата, а случаят не е такъв. При тези обстоятелства задължението на Г. от ЗЗ, 80 лева не попада в хипотезата на чл. 5а, ал. 3 от Наредбата. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,