Решение № 550 от 7.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 537/2010 г.

Решение № 550 от 7.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 537/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по жалби от името на подсъдимите Г. Т. Г. и П. Г. Ж., двамата от София, с предмет въззивното решение от 14.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 358/2010 г. от Софийския апелативен съд, което се атакува с оплаквания във връзка с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение за оневиняването на касаторите или изменяването му за смекчаване наказателната им отговорност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. В третоинстанционното производство наведените в жалбите доводи се поддържат от жалбоподателите. Гражданският ищец и частен обвинител О. З. чрез повереника си адв. Д. Проданов от САК моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 24 от 19.04.2006 г., постановена по НОХД № 421/2004 г. на Софийски градски съд подсъдимите Л. Х. Н., П. Г. Ж. и Г. Т. Г., всички от София, са признати за виновни и са осъдени за извършено от тях, в съучастие като извършители, в периода от 16 до 17.09.2002 г. в София, за подс. Н. - повторно, а за подс. Ж. като опасен рецидив, престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 2-ро за всички, т. 7 за подс. Н., вр. чл. 20, ал. 2 за всички, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за подс. Ж. и при условията на чл. 54 от НК им е наложено наказание от по 7 години лишаване от свобода на подс. Н. и подс. Г. и 6 години лишаване от свобода на подс. Ж., търпими при първоначален строг режим, както и да заплатят глоба в полза на Държавата в размер по 5 000 лв за всеки един от тях. С присъдата подс. Г. е признат за виновен и за извършено от него на 18.09.2002 г. в София престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. Наказанията на подс. Г. за двете престъпления са групирани на основание чл. 23, ал. 1 от НК, като му е наложено общо най-тежко наказание от 7 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, към което на основание ал. 3 е присъединено и наказанието 5 000 лв глоба в полза на Държавата. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. Н. наказание от 2 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 3089/2001 г. на Районен съд-София, в чийто изпитателен срок е било извършено новото престъпление, като е определен първоначален строг режим за изтърпяването му. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия О. Г. З. от София граждански искове в размер на 1 650 лв, платима от подсъдимите солидарно, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата. Присъдата е била обжалвана от защитниците на подсъдимите Г. и Ж. и лично от подс. Н. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените им наказания с искане за отменяването й и постановяване на нова за тяхното пълно оневиняване, алтернативно за изменяването й с корекция на размерите на наложените им наказанията, като няма наведени оплаквания и искания за промяна в гражданската й част, включително и в съдебните прения пред въззивната инстанция. С въззивното решение от 14.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 358/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е извършена преквалификация на деянието на жалбоподателите в престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК за подс. Г., по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Н. и по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за подс. Ж., като са признати за невинни и са оправдани по обвинението по т. 4 на ал. 2 на чл. 213а от НК деянието да е извършено "от две и повече лица" и подс. Г. и подс. Ж. да са участвали при осъществяването му като извършители по чл. 20, ал. 2 от НК, намален е размерът на наложените им наказания лишаване от свобода от 7 години на 2 години на подсъдимия Н., от 7 години на 1 г. лишаване от свобода за престъплението по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК и от 2 години на 1 г. лишаване от свобода за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК на подс. Г. и на основание чл. 58, б. "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК от 6 години на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода на подс. Ж., както и размерът на наказанието на подс. Г. глоба в полза на държавата от 5000 лв на по 2000 лв, намален е размерът на общото наказание на подс. Г., определено му на основание чл. 23, ал. 1 от НК от 7 години на 1 г. лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието от 2 000 лв глоба в полза на Държавата, като е определен общ първоначален режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите Н. и Г. и е запазен определеният строг първоначален режим за изтърпяване на същото наказание от подс. Ж. в затвор, като в останалата й част присъдата е потвърдена. В касационните жалби от името на подсъдимите Г. и Ж. се поддържат наново оплакванията, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, повлияло върху правилното приложение на материалния закон и довело до явната несправедливост и на намалените им наказания лишаване от свобода, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се правят искания за отменяне на обжалваното решение и пълното оневиняване на касаторите по предявените им обвинения, алтернативно за намаляване на размера на наказанията им. В жалбите отново не е взето отношение по уважения граждански иск на пострадалия З., нито такова е изразено в пренията в производството пред ВКС, в които жалбоподателите претендират основно за намаляване на размера на наложените им наказания. Подсъдимият Н. не е обжалвал въззивното решение и не е взел отношение по жалбите на съучастниците си. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема следното: Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Доколкото, макар и подадени от различни защитници, жалбите в голямата си част са идентични, коментиращи по еднопосочен начин фактическите и правни изводи на съда и следва да бъдат разгледани едновременно. Групирани, оплакванията основно са насочени срещу възприетото от Съда участие на двамата жалбоподатели като осъществяващо състава на престъплението по чл. 214, ал. 1 и 3 от НК, като помагачи на подс. Н., за което, според тях, не били изложени убедителни съображения. Отделно от това, счита се осъждането на подс. Г. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК въз основа на предположение, изведено от отричането на съпричастност от св. Иванова и наемодателите на квартирата им към намереното при обиска й огнестрелно оръжие. По подобен начин тези възражения са били поднесени и пред въззивния съд и той им е дал задълбочен и законосъобразен отговор. Апелативният съд се е отнесъл критично към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като е събрал и подробно обсъдил и дадените за първи път във въззивното съдебно следствие обяснения от подс. Н. за оказаното на пострадалия З. "съдействие" да си получи отнетия от неустановени по делото лица лек автомобил, свързано с останалите доказателствени материали. Показанията на последния, подкрепени от тези на св. Асенов и от данните от приложените СРС, с основание са получили доверието му, за разлика от позицията на жалбоподателите, извлечена от изявленията им в пренията (поради отказа им да дават обяснения по делото) и на защитниците им да са се озовали случайно край подс. Н., отхвърлена като защитна и в разрез със записаните им със СРС изявления и действия при предаване на откупа за колата. За да отхвърли твърденията на подс. Н., че заради миналите си отношения със св. З. е решил да му помогне, а не го е принуждавал да даде исканата сума, съдът обстойно е изследвал поведението му още при първата им среща, при която учудващо за него споделил подробности около отнемането на колата, белези по нея и "цената", срещу заплащането на която би била върната, затвърждавайки и заплахата в противен случай тя да бъде унищожена или да изчезне. Съдът е анализирал и редица други факти, потвърждаващи прякото отношение на подсъдимите към решаване проблема за връщане на колата срещу сума, поне част от която ще бъде за тях и към което са се стремили, дори при опасенията им да не бъдат разкрити от полицията, заради което са били провалени няколко уговорени срещи с него. Обосновано е отхвърлено и твърдението на подс. Н., че е искал да се откаже да му съдейства, но в момент, когато е довел нещата да е единственият път за връщане на колата и при твърдо установената цена. Включването на подсъдимите Г. и Ж., първият и като бивш колега на З., е допринесло да се затвърди убеждението у последния, че ще бъде постигнат целеният резултат, дори и за по-малката сума, събрана от него, при гаранцията от страна на Ж. да я допълни със свои средства, но с уговорката те да му се възстановят в определен срок. За да ги приеме за помагачи на подс. Н. при извършване на престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК съдът е обсъдил изявленията им при броенето на парите, явяването на подс. Г. при предишната среща в 11 часа, несъстояла се поради опасенията му от намеса на полицията, осигуряване на мобилен телефон от подс. Желев. Изведена от репликите им, користната им цел се потвърждава и от обясненията на подс. Ножаров. Поради това не се оправдават оплакванията за липса на еднопосочност на изведените факти и по отношение деятелността на жалбоподателите и за едностранчивост на доказателствения анализ. ВКС констатира, че процесуалната дейност на Съда по оценка на доказателствата е надлежна, като обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства и фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НПК не са допуснати. Правилно установените факти от кръга на чл. 102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона и на утвърдената съдебна практика за изнудването по чл. 214 и чл. 213а от НК. Изложени са съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав - по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК за подс. Г., по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Н. и по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за подс. Ж., като съобразно процесуалните си възможности съдът е преквалифицирал деянието на жалбоподателите в горното престъпление, оправдавайки ги по обвинението по т. 4 на ал. 2 на чл. 213а от НК деянието да е извършено "от две и повече лица" и подс. Г. и подс. Ж. да са участвали при осъществяването му като извършители по чл. 20, ал. 2 от НК наред с подс. Ножаров. Спор в тази насока не се повдига (извън възражението за несъставомерност на деянието на жалбоподателите), а и съдът не е имал основание да възприеме деятелността на подсъдимите като оказване на съдействие за връщане на колата, доколкото искането за откуп е изхождало от неустановени по делото лица, а и чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 от НК не се явява по-благоприятен за тях закон поради предвиждащото се по-тежко наказание при причинения вредоносен резултат за пострадалия З., предхождащ връщането на колата. Поради това не е налице и неправилно приложение на материалния закон и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК и няма как да бъде уважено искането на жалбоподателите да бъдат оправдани изцяло по предявеното им обвинение. ВКС намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложените на жалбоподателите наказания. След преквалификация на деянието в престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК за подс. Г., по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Н. и по чл. 214, ал. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за подс. Ж. от НК съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства и е определил наказанията им при условията на чл. 54 от НК за първите двама и по чл. 58, б. "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за подс. Ж. (заради малкия му принос за осъществяване на деянието), включително като съобразил и изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за спазване на разумния срок те да получат справедлив процес и прекалено дългия срок на наказателното производство в настоящия случай, за което те нямат вина. Наказанията са определени на законовия минимум за подсъдимите Н. и Г. и много под него за подс. Ж., чието деяние е опасен рецидив. Няма основание за по-голямо смекчаване на отговорността им и жалбите и в тази насока следва да бъдат оставени без уважение. Няма наведени оплаквания, а и основание за ревизия на обжалваното решение в гражданската му част, поради което в тази, и в останалата му наказателно-осъдителна част, то следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК