Решение № 10598 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на „АС-СТОУНС“ ООД, ЕИК 160066098, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителите А. С. и С. И., чрез адв. Н. Георгиев и адв. П. Стойчев, против решение № 2305/26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1688/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II състав. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от дружеството против Министерството на околната среда и водите и Областна администрация на област Стара Загора иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 56 615 605,65 евро, равняващи се на 110 730 500 лева, ведно със законната лихва, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да бъде изпълняван Договор за доставка от 23.06.2021 г., сключен между „АС-СТОУНС“ ООД и „ДРАЙКЕМИКАЛ логистика складиране маркетинг индустрия“ ООД, за периода от 23.06.2021 г. до 31.05.2024 г., вследствие на твърдени незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица. С решението дружеството е осъдено да заплати на Областна администрация на област Стара Загора разноски в размер на 631,34 евро и на Министерството на околната среда и водите разноски в размер на 784,73 евро. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, оставил е без уважение относими доказателствени искания и не е изложил съображения по всички доводи на ищеца. Оспорват се изводите на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка между сочените като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответниците и претендираните вреди, както и приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Касаторът поддържа, че Договорът за доставка от 23.06.2021 г. е сключен при наличие на предоставени концесионни права и при законосъобразно очакване административните процедури по изработване и одобряване на специализирания подробен устройствен план да бъдат проведени и приключени при условията на обвързана компетентност. Според касатора обстоятелството, че договорът е сключен пет дни преди издаването на Заповед № РР-ЗД-8/28.06.2021 г. на областния управител на област Стара Загора, с която е разрешено възлагането на изработване на СПУП, не изключва причинната връзка, доколкото искането за разрешаване изработването на плана вече е било надлежно подадено и впоследствие удовлетворено. Поддържа, че именно последвалата отмяна на разрешението и последващите действия на административните органи са осуетили развитието на административната процедура и възможността за изпълнение на договора. В жалбата се излагат доводи, че Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г., с която е отменена Заповед № РР-ЗД-8/28.06.2021 г., както и писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, чието заключение относно загубата на правно действие на Решение по ОВОС № 8-6/2013 г. впоследствие е прогласено за нищожно, са част от поредица административни актове и действия, които според касатора са възпрепятствали упражняването на концесионните му права и изпълнението на поетите договорни задължения. Възразява се срещу извода, че причината за твърдените вреди се намира в поведението на самия ищец и в сключването на договора за доставка, а не в последвалата административна дейност. Касаторът оспорва и извода на първоинстанционния съд за фактическа невъзможност за осигуряване на договорения добив от 6,41 млн. тона варовик годишно. Поддържа, че съдът безкритично е възприел заключението на комплексната минно-геоложка и икономическа експертиза, като не е съобразил останалите доказателства относно запасите на находището и възможността за актуализиране на цялостния работен проект, увеличаване на механизацията и организацията на добива. Твърди, че концесионното правоотношение не е статично и параметрите на добивната дейност могат да бъдат изменяни и развивани в хода на концесията. Възразява и срещу преценката на съда, че част от събраните доказателства относно възможностите за добив са неотносими към материалноправните предпоставки на иска. Поддържа се, че незаконосъобразните актове и действия на администрацията са в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността за развитие и реализация на концесионното правоотношение и съответно с невъзможността да бъдат изпълнени поетите с Договора за доставка от 23.06.2021 г. търговски задължения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответникът по касация - Министерството на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е обсъдил относимите доказателства и правилно е приел за недоказани както настъпването на претендираните пропуснати ползи, така и пряката и непосредствена причинна връзка между тях и сочената административна дейност. Поддържа, че към момента на сключване на Договора за доставка от 23.06.2021 г. не са били изпълнени законовите и договорните предпоставки за осъществяване на добив в договореното количество от 6,41 млн. тона годишно, включително не е бил одобрен СПУП, не е било налице инвестиционно предложение, одобрено по реда на ЗООС за такъв годишен добив, нито съгласуван цялостен работен проект с подобни параметри. Сочи, че през процесния период дружеството не е уведомявало РИОСВ - Стара Загора за увеличаване на параметрите на инвестиционното предложение и в Министерството на енергетиката не са били предоставяни и съгласувани съответни актуализации на проектите за добив. Твърди, че годишните работни проекти са предвиждали значително по-нисък добив и че Договорът за доставка е бил сключен при обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение. Министерството поддържа още, че претендираните пропуснати ползи не са доказани със сигурност, а почиват на предположения относно бъдещото успешно приключване на множество административни процедури, увеличаване на производствения капацитет и реализация на договорените количества. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация - Областна администрация на област Стара Загора, чрез областния управител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица в тяхната съвкупност и правилно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Излага доводи, че към 23.06.2021 г. касаторът е разполагал единствено с подадено заявление за разрешаване изработването на СПУП, като към тази дата не е бил изработен и одобрен такъв план, не е била проведена процедурата по промяна на предназначението на земите и не са били уредени вещните права върху имотите в концесионната площ. Поддържа, че тези процедури представляват самостоятелни законови предпоставки за започване на добивната дейност, чието осъществяване не е било сигурно нито към момента на сключване на договора, нито през претендирания период. Според ответника твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от отменен административен акт, а произтичат от поемането от касатора на договорни задължения преди да са изпълнени необходимите предпоставки за започване на добива. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба на „АС-СТОУНС“ ООД против Министерството на околната среда и водите и Областна администрация на област Стара Загора, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е претендирано солидарното им осъждане да заплатят на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 56 615 605,65 евро, равняващи се на 110 730 500 лева, ведно със законната лихва, представляващи пропуснати ползи от невъзможността за изпълнение на Договор за доставка от 23.06.2021 г. за периода от 23.06.2021 г. до 31.05.2024 г. Като източник на вредите са посочени писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. на областния управител на област Стара Загора и твърдяно непроизнасяне с окончателен акт по искането на дружеството да му бъде разрешено изготвянето и процедирането на СПУП. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с Решение по ОВОС № 8-6/19.12.2013 г. на и.д. директор на РИОСВ - Стара Загора е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на кариери за добив на варовици и доломити в концесионна площ „Кереч Търла“. С Решение № 681/07.09.2015 г. на Министерския съвет на „АС-СТОУНС“ ООД е предоставена за срок от 25 години концесия за добив на варовици и доломити от находище „Кереч Търла“, а на 18.04.2018 г. е сключен концесионният договор. Установено е, че на 23.06.2021 г. между „АС-СТОУНС“ ООД, като изпълнител, и „ДРАЙКЕМИКАЛ логистика складиране маркетинг индустрия“ ООД, като възложител, е сключен договор за периодична доставка на варовик от кариера „Кереч Търла“, включваща добиване, натрошаване, пресяване и натоварване на фракции 0-10 мм и 10-60 мм, в общо количество 6,41 млн. тона годишно, за срок от пет години. Със Заповед № РР-ЗД-8/28.06.2021 г. областният управител на област Стара Загора е разрешил на дружеството да възложи изработването на проект за СПУП за кариера за добив на подземни богатства. Заповедта е отменена от издателя ѝ със Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. в производство по чл. 99 АПК. След съдебно оспорване с Решение № 7832/07.09.2022 г. по адм. дело № 12308/2021 г. Върховният административен съд е обезсилил първоинстанционното решение, прекратил е делото и е изпратил преписката на областния управител за произнасяне с окончателен акт във възобновеното административно производство. С писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. министърът на околната среда и водите е изразил становище, че Решение по ОВОС № 8-6/2013 г. е загубило правно действие. Впоследствие със Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. областният управител е отказал издаването на разрешение за изработване на СПУП. С Решение № 9616/12.10.2023 г. по адм. дело № 4852/2023 г. Върховният административен съд е отменил Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. и е върнал преписката за произнасяне по заявлението на дружеството. С Решение № 5823/14.05.2024 г. по адм. дело № 6578/2023 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 1018/01.06.2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявено за нищожно заключението, обективирано в писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите. В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани съдебно-графологична, съдебно-счетоводна, комплексна минно-геоложка и икономическа и съдебно-икономическа експертизи. Съдебно-графологичната експертиза е установила, че подписите върху Договора от 23.06.2021 г. са положени от представляващите двете дружества лица. Съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение относно финансовото състояние на дружеството възложител и възможността му да изплати договорените суми. Комплексната минно-геоложка и икономическа експертиза е установила, че съгласуваният цялостен работен проект предвижда разработването на участък „Кереч Търла-запад“, като за срока на концесията количеството извлекаеми запаси е 5 366 550 тона, а за исковия период - 643 986 тона. Вещото лице е дало заключение, че претендираният годишен добив от 6,41 млн. тона не е възможен съобразно календарния график, съгласувания цялостен работен проект и годишните работни проекти, както и че предметът на Договора за доставка от 23.06.2021 г. не е възможен за изпълнение при заложените в тях параметри. Съдебно-икономическата експертиза е определила очакваните приходи по договора за петгодишния срок на 434 000 000 лева. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е приел, че не са установени кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между сочените незаконосъобразни актове, действия и бездействия и претендираните имуществени вреди, както и реалното настъпване на самите вреди. Първоинстанционният съд е приел, че Договорът за доставка от 23.06.2021 г. е действително сключен, но към тази дата дружеството не е разполагало с одобрен СПУП, като разрешението за възлагане изработването му е издадено едва на 28.06.2021 г. Приел е още, че договорът е с невъзможен за изпълнение предмет с оглед договореното количество от 6,41 млн. тона годишно и параметрите на съгласуваните проекти за разработване на находището, поради което неизпълнението му не представлява вреда, причинена пряко от административната дейност на ответниците. Прието е, че със сключването на договора дружеството само е създало причината за претендираните вреди, поради което съдът е намерил приложение и на чл. 5 ЗОДОВ. По отношение на Областна администрация на област Стара Загора съдът е приел, че липсва твърдяното незаконосъобразно бездействие, доколкото след Решение № 9616/12.10.2023 г. на ВАС са предприети действия по административната преписка и със Заповед № РР-ЗД-13/28.11.2023 г. на дружеството е разрешено да възложи изработването на СПУП. По отношение на Министерството на околната среда и водите е прието, че обявеното за нищожно заключение в писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. не е причинило твърдяната промяна в имуществената сфера на ищеца и не е било пряка причина за невъзможността да започне експлоатацията на кариерата и да изпълнява договора за доставка. Въз основа на тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността изисква кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и вредата. Липсата на който и да е от тези елементи изключва отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно трайната съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична имуществена вреда, поради което нейното наличие не се предполага, а подлежи на доказване. Необходимо е въз основа на конкретни обективни факти да бъде установена сигурна възможност за увеличаване на имуществото, осуетена вследствие на незаконосъобразната административна дейност. Предположението за настъпване на имущественото увеличение не може да почива единствено на допускане за благоприятно развитие на бъдещи обстоятелства. В този смисъл са Решение № 5644/09.05.2024 г. по адм. д. № 1717/2024 г. на ВАС, III отделение, и Решение № 5181/29.04.2020 г. по адм. д. № 7534/2019 г. на ВАС, съобразяващи принципните разрешения на Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС. При правилно приложение на посочените разпоредби първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че по делото не са доказани настъпването на претендираните пропуснати ползи и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и сочената незаконосъобразна административна дейност. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателствата. В тази част жалбата съдържа общи твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, оставил е без уважение доказателствени искания, възприел е безкритично едни доказателства и е игнорирал други, както и че не е обсъдил изложените от ищеца доводи. Не се конкретизира обаче кои доказателства са останали необсъдени, кои доказателствени искания са били неправилно оставени без уважение, нито по какъв начин събирането на съответните доказателства би могло да обуслови различен изход на спора. Не са посочени и конкретните доводи на страната, на които съдът не е дал отговор. Противно на поддържаното от касатора, административният съд е установил релевантната фактическа обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на назначените експертизи, обсъдил е относимите към предмета на спора обстоятелства и е изложил мотиви относно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е разграничил установяването на административните актове и тяхната незаконосъобразност от доказването на твърдяната имуществена вреда и причинната връзка. Обстоятелството, че извършената доказателствена преценка не съответства на защитната теза на ищеца, не обосновава само по себе си нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните възражения относно заключенията на вещите лица и възможния обем на добива следва да бъдат разгледани във връзка с правилността на изводите за наличието на вреда и причинно-следствена връзка. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора съобразно изложените в исковата молба фактически основания. Ищецът е изложил хронологията на административните и съдебните производства, свързани с предоставената му концесия и искането за разрешаване изработването на специализиран подробен устройствен план. Като източници на твърдяното увреждане са посочени писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. на областния управител на област Стара Загора, както и твърдени незаконосъобразни действия и бездействия, включително непроизнасянето с окончателен акт по искането за разрешаване изработването и процедирането на СПУП. Въпреки това, обосновано административният съд е приел, че установяването на посочените административни актове и последователността на административните и съдебните производства не е достатъчно за доказване на причинно-следствена връзка с претендираните вреди. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е необходимо да бъде установено, че именно сочената незаконосъобразна административна дейност е пряката и непосредствена причина за настъпването на конкретната имуществена вреда. Такова доказване не може да бъде заместено с позоваване на хронологичната последователност на административните актове или с обстоятелството, че част от тях впоследствие са били отменени по съдебен ред. Този извод не се променя и при разглеждане на сочените от ищеца актове и твърдени бездействия в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че административното производство е преминало през последователни произнасяния и съдебен контрол, само по себе си не установява, че при различно развитие на производството ищецът със сигурност би реализирал претендираните пропуснати ползи. Следва да бъде доказана не само връзката между административната дейност и развитието на процедурата по СПУП, но и между тази дейност и конкретното имуществено увеличение, което се твърди, че не е настъпило. Правилно съдът е разгледал твърдените незаконосъобразни действия и бездействия във връзка с конкретното развитие на административното производство. Следва да се разграничат фактическите действия и бездействия от произнасянето с административни актове и от неиздаването на дължим административен акт. Общото позоваване на действия и бездействия, без индивидуализиране на конкретното поведение, нарушеното правно задължение и връзката му с претендираната вреда, не е достатъчно за установяване на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дори при наличие на установена незаконосъобразност на определено административно поведение, ищецът следва да докаже, че именно то е обусловило настъпването на претендираните пропуснати ползи. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че към датата на сключване на договора за доставка - 23.06.2021 г., дружеството не е разполагало с необходимите административноправни предпоставки за осъществяване на предвидената добивна дейност. Обстоятелството, че договорът е сключен само пет дни преди издаването на Заповед № РР-ЗД-8/28.06.2021 г. на областния управител, не опровергава този извод. Продължителността на посочения период не е определяща за наличието на причинно-следствена връзка. От значение е, че към датата на сключване на договора дружеството не е разполагало с разрешение за възлагане изработването на СПУП, още по-малко с одобрен и влязъл в сила устройствен план, позволяващ осъществяването на предвидената дейност върху съответната концесионна площ. Издаването на разрешение за възлагане изработването на СПУП представлява само начален етап от устройствената процедура. То не е равнозначно на одобряване на самия план, нито замества необходимостта от изпълнение на останалите законови изисквания за осъществяване на добивната дейност. Предстоят изработване и процедиране на проекта, съответните съгласувания, разглеждането му от компетентния експертен съвет и одобряването му по реда на ЗУТ, както и изпълнение на приложимите изисквания за промяна на предназначението на земите, когато такава е необходима. Поради това от издаването на посочената заповед не следва извод, че всички предпоставки за започване на добива са били налице или че последващото развитие на производството е било предварително определено. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че предоставянето на концесията не освобождава концесионера от задължението да изпълни нормативните изисквания за упражняване на предоставените права. По силата на концесионния договор дейността се осъществява със средства и на риск на концесионера. Това обстоятелство не изключва по принцип отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, но е относимо към преценката дали при поемане на конкретните договорни задължения ищецът е разполагал с необходимите предпоставки за тяхното изпълнение. Концесионерът не може да основава сигурността на бъдещата си печалба единствено на очакването, че всяко следващо административно произнасяне непременно ще бъде благоприятно за него. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е приел договора за доставка за „виновно“ сключен от ищеца. Обстоятелствата относно момента на сключването му и поетите договорни задължения са относими преди всичко към преценката дали твърдяната печалба представлява сигурно бъдещо увеличение на имуществото и дали нейното неосъществяване се намира в пряка причинно-следствена връзка с административната дейност на ответниците. Сключването на договора преди приключване на необходимите административни процедури не изключва само по себе си правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна дейност, но не освобождава ищеца от доказването на реалната възможност за изпълнение на поетите задължения през процесния период. Обосновано административният съд е възприел заключението на комплексната минно-геоложка и икономическа експертиза, като го е съпоставил със съгласуваните работни проекти и предвидените в тях количества за добив. Установеният въз основа на тези проекти годишен добив е 211 470 тона, докато по договора от 23.06.2021 г. ищецът е поел задължение за доставка на 6,41 млн. тона годишно. Същественото несъответствие между тези количества е пряко относимо към доказването на претендираните пропуснати ползи. От заключението на експертизата се установява, че съгласуваният цялостен работен проект предвижда разработването на участък „Кереч Търла - запад“, при количество извлекаеми запаси за срока на концесията от 5 366 550 тона, а за исковия период - 643 986 тона. Тези данни следва да бъдат съпоставени с договорените доставки от 6,41 млн. тона годишно. Правилно първоинстанционният съд е придал значение на несъответствието между параметрите на съгласуваните проекти и поетото договорно задължение, тъй като то е относимо към реалната възможност за изпълнение на договора през периода, за който се претендира обезщетение. Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил останалите доказателства относно запасите на находището и възможността за увеличаване на добива. Наличието на запаси от подземни богатства само по себе си не установява възможност същите да бъдат добивани в пълния им обем още от началото на експлоатацията на находището. Общият размер на запасите не е достатъчен да обоснове извод, че през процесния период дружеството е разполагало с реална възможност да добива и доставя договореното количество. Възможността в бъдеще, при изменение на съгласуваните проекти, увеличаване на механизацията и организацията на добива, да бъде достигнат по-висок производствен обем, не установява сигурност на претендираната пропусната полза за процесния период. Правилно административният съд е разграничил общия ресурсен потенциал на находището от допустимия и предвиден в съгласуваните проекти добив. Неоснователно е и възражението за противоречие в мотивите на първоинстанционния съд относно доказателствата за възможните количества на добива. Обстоятелството, че съдът е приел за ненужно обсъждането по същество на част от доказателствата относно потенциалния добив от находището, не обезсилва извършената преценка на заключението на комплексната експертиза. Доказателствата за общия ресурсен потенциал на находището не са равнозначни на доказателства за възможността през исковия период да бъдат добивани и доставяни договорените количества при действащите проектни параметри. Именно последното обстоятелство е относимо към установяване на сигурността на претендираната пропусната полза. Поради това направеният от съда извод за недоказаност на вредата не е вътрешно противоречив. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е разграничил доказването на съществуването на договорното правоотношение от доказването на претендираната имуществена вреда. Съществуването на договора за доставка и установената автентичност на положените под него подписи не са равнозначни на доказване на възможността за изпълнението му. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-графологичната експертиза и събраните свидетелски показания относно обстоятелствата по сключването на договора. Приел е съществуването на договорното правоотношение, но правилно е съобразил, че наличието на договорно задължение не установява само по себе си, че ищецът е разполагал с необходимите административноправни, технически и производствени предпоставки за доставката на договорените количества. По същите съображения данните относно финансовото състояние и платежоспособността на насрещната страна по договора не доказват възможността на ищеца да осъществи съответния добив и доставка. Неоснователни са и доводите относно Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. на областния управител на област Стара Загора. В исковата молба тази заповед е посочена при изложението на фактическата хронология на развилите се административни и съдебни производства, но не е индивидуализирана като самостоятелен незаконосъобразен административен акт, от който се претендира обезщетение за процесните вреди. Като източници на твърдяното увреждане ищецът е посочил писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. на областния управител на област Стара Загора, както и твърдени незаконосъобразни действия и бездействия, включително непроизнасянето с окончателен акт по искането за разрешаване изработването и процедирането на СПУП. С развитите в касационната жалба съображения на Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. се придава самостоятелно значение за причиняването на претендираните вреди, каквото не е заявено при очертаване на основанието на предявения иск. Доколкото тези съображения представляват позоваване на нов самостоятелен източник на твърдяното увреждане, същите не могат да обусловят разширяване на предмета на спора за първи път в касационното производство. Независимо от изложеното, с Решение № 7832/07.09.2022 г. по адм. дело № 12308/2021 г. Върховният административен съд не е отменил Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. като незаконосъобразна. С посоченото решение е обезсилен постановеният по оспорването ѝ първоинстанционен съдебен акт, производството е прекратено и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне с окончателен акт във възобновеното административно производство. Прието е, че с отмяната на първоначалния позитивен административен акт е възобновено административното производство, като актът за възобновяване не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Следователно неоснователно е твърдението на касатора, че незаконосъобразността на Заповед № РР-ЗД-9/26.07.2021 г. е установена по съдебен ред. Самото отменяне на първоначално издаденото разрешение за възлагане изработването на СПУП не установява и че при липсата на тази отмяна ищецът би осъществил договорения добив и би реализирал претендираната печалба. Правилно първоинстанционният съд е съобразил последиците от съдебната отмяна на Заповед № РР-ЗД-14/26.10.2022 г. на областния управител на област Стара Загора. Обстоятелството, че административният акт е отменен като незаконосъобразен, не установява само по себе си нито настъпването на имуществена вреда, нито нейната пряка и непосредствена причинна връзка с този акт. Тези обстоятелства подлежат на самостоятелно доказване в исковото производство. Неоснователни са поради това възраженията, с които от отмяната на заповедта се извежда наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците. Обоснован е и изводът на административния съд относно твърдяното незаконосъобразно бездействие на областния управител след постановяване на Решение № 9616/12.10.2023 г. по адм. дело № 4852/2023 г. на Върховния административен съд. От установените по делото факти е видно, че административното производство е продължило, като с писмо изх. № РР-47/03.11.2023 г. е изискано становище от РИОСВ - Стара Загора, последвало е писмо изх. № РД-05-6466(2)/14.11.2023 г., а със Заповед № РР-ЗД-13/28.11.2023 г. на ищеца е разрешено да възложи изработването на СПУП. Правилно първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства при преценката на твърдяното бездействие, тъй като те установяват предприети действия по административната преписка и последващо произнасяне. Независимо от това, за ангажиране на отговорността по предявения иск е необходимо да бъде установено и че конкретно твърдяното забавяне е пряката и непосредствена причина за претендираните пропуснати ползи. Такава причинна връзка не е доказана. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно правното значение на писмо изх. № 08-00-741/10.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите. Съдебното установяване на нищожността на волеизявлението, обективирано в писмото, относно загубата на правно действие на решението по ОВОС не замества доказването на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От това съдебно произнасяне не следва, че ищецът е разполагал с всички необходими разрешения и одобрения за започване на добивната дейност, нито че през исковия период е бил в състояние да изпълни поетите договорни задължения в уговорения обем. Обосновано административният съд е приел, че не е доказано именно посоченото волеизявление да е причинило претендираното имуществено увреждане. При така установените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана сигурността на претендираната пропусната полза. Не е достатъчно да бъде установено съществуването на търговски договор и уговорените в него количества и цени. Необходимо е да бъде доказана реалната възможност за изпълнение на договорните задължения и за получаване на твърдяната имуществена облага. Пропуснатата полза не може да се основава единствено на предполагаемо развитие на бъдещи административни процедури, евентуално изменение на работните проекти и хипотетично увеличаване на производствения капацитет. В случая договорът за доставка е сключен преди издаването на разрешението за възлагане изработването на СПУП, а предвидените в съгласуваните работни проекти количества за добив съществено се различават от договорените количества за доставка. При тези данни обосновано административният съд е приел, че не е доказано претендираната печалба да е представлявала сигурно бъдещо увеличение на имуществото, чието неосъществяване е пряка и непосредствена последица от сочената незаконосъобразна административна дейност. Неотносим към доказването на предпоставките за ангажиране на отговорността по настоящия иск е и доводът, основан на последващото отменяне на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с концесионното правоотношение. Предмет на делото са конкретно заявените в исковата молба вреди за периода от 23.06.2021 г. до 31.05.2024 г. и причинната им връзка с посочената като незаконосъобразна административна дейност. Последващото развитие на други административни производства, свързани с концесионното правоотношение, не установява само по себе си елементите от фактическия състав на предявения иск. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на претендираните пропуснати ползи и на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и административната дейност на ответниците. Липсата на тези кумулативно изискуеми предпоставки представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, независимо от останалите възражения на страните относно приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Касационните възражения не опровергават решаващите изводи на административния съд. Обжалваното решение съдържа мотиви по релевантните за спора въпроси, които настоящият съдебен състав споделя, поради което не намира основание за тяхното преповтаряне на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. С оглед изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Основателна е претенцията на ответника по касация – Министерството на околната среда и водите, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На Областната администрация на област Стара Загора не следва да се присъждат разноски, доколкото не е направено искане за това. Водим от горното и на основание чл.221,ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение