Решение № 11048 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2011 г.

Решение № 11048 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Валери Ганчев Даскалов от гр. Русе против решение № 8 от 14.03.2011 г. на Административния съд - гр. Русе. Поддържат се доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба конкретно не сочи касационни основания, но доколкото са посочени, следва да се приеме, че се поддържат тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора. Подробни съображения са развити в приложената писмена защита по делото. Ответника по делото - Общинският съвет - Русе също в писмено становище оспорва касационната жалба и счита съща за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Русенския административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против т. 1 и т. 2 по отношение на думите "поставяне на бариера " от решение № 1315 взето с протокол № 61 от 01.06.2007 г. на Общинския съвет - Русе. С него ОбС - Русе е определил ул. " Симеон Велики " от ОТ 395 до ОТ 313 за зона за краткотрайно паркиране на автомобили с пропуск издаден от общината и с т 2 е възложил на кмета организира изпълнението с поставяне на бариери. Съдът е приел, че по силата на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в населените места, собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Изложени са подробни мотиви относно правомощията на ОбС относно приемане на процесното решение като съдът е направил анализ на ЗДвП, ЗП и Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройство, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Обжалваното решение е недопустимо. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Основния спорен въпрос в хода на процеса е относно компетентността на ОбС да вземе процесното решение. В мотивите на съдебното решение е направен подробен анализ на нормативната уредба и правилно е прието, че определянето на режима на ползване на имот публична общинска собственост е от изключителната компетентност на ОбС. По силата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, разполага с правомощието да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. По силата на § 7, ал. 1 т 4 от ПЗР на ЗМСМА, ул. "Симеон Велики" в гр. Русе е общинска собственост, от което произтича и правото на общината като собственик да определи зони за краткотрайно паркиране чрез решение на общинския съвет като орган на местно самоуправление. Предвид чл. 27, ал. 1 от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на община Русе на улици, площади и паркинги - общинска собственост, където търсенето на места за паркиране е по-голямо от предлагането, след решение на ОбС се въвежда "синя зона", т. е. режим за кратковременно платено паркиране на леки и лекотоварни автомобили. На основание § 3 от ПЗР на Наредбата до въвеждане на режима за кратковременно паркиране местата за кратковременно платено паркиране се определят със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет. Решение на общинския съвет за управлението на собствеността, се взема от общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП. т. е. и в двете хипотези (и преди и за въвеждане на "синя зона") то е е необходимо. По реда на чл. 45 от ЗМСМА активно легитимирани са само субектите посочени в правната норма - кметът на общината, областният управител и прокурора по чл. 16 от АПК. Практиката в тази насока е постоянна и непротиворечива. Когато обаче юридическо лице или гражданин (както е в конкретния случай) оспорват решение на общинския съвет пред съда следва да докажат наличието на правен интерес. Такъв правен интерес не може да се извлече от твърдението, че жалбоподателят е жител на община Русе и е правоспособен водач на МПС, каквито мотиви е изложил първоинстанционния съд, обсъждайки въпроса за допустимостта на оспорването. По принцип правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако решението на общинския съвет има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект, ще е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Като собственик общината има правомощието до определя. режима на възмездно и кратковременно ползване на нейната собственост. А контролът за законосъобразност е възложен на посочените по-горе правни субекти в чл. 45 от ЗМСМА. След като режима на ползване не накърнява някакво гарантирано от закон право на друг правен субект, в случая Валери Г. Даскалов, не е налице правен интерес от оспорването, в т. ч. и за искането за прогласяване на нищожност. По делото такова право не се сочи и следователно жалбоподателят не е имал право на жалба, а постановеното по същество решение се явява недопустимо. Предвид изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,