Решение № 1347 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7609/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. Л. Радева против решение 559/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 373/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-128-0122829/14.03.2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката и съответствието с целта на закона. В тази връзка се твърди, че в оспорения акт е налице анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок. Поддържа становище, че в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект - местоположение, характера на търговска дейност, работно време, наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във фискалното устройство, както и че неотчитането на приходи от продажби препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец, последица от което е неправилното определяне на дължимите данъци. Касаторът счита за неотносимо към спора позоваването от страна на първоинстанционния съд на решение на СЕС по дело С-97/21, като постановено при различна фактическа установеност. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Дар Елена Миткова ЕООД, гр. Харманли, не се представлява и не изразява становище по основателността на същата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-128-0122829/14.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, с която на Дар Елена Миткова ЕООД е наложено запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Харманли, [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 06.03.2023 г. при контролна покупка на 1 бр. хляб на стойност от 1,45 лв. За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е приел, че в случая нарушението е безспорно установено, но изложените в оспорената заповед мотиви са общо формулирани и бланкетни относно целта на наложената ПАМ, относно организацията в търговския обект и посочената съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, засягащо пряко интересите на държавата. Съдът е изложил в мотивите си, че независимо от констатираната касова разлика, срокът на наложената мярка не може да се приеме за съразмерен на извършеното нарушение и съобразен с целената превенция за преустановяване на противоправното поведение на лицето в търговския обект. Обсъдил е и обстоятелството, че административният орган не се е съобразил с вида, големината и местонахождението на търговския обект, с обема на упражняваната в него дейност и с факта, че тази дейност се извършва от управителя на фирмата с личен труд, без наети лица, като в акта липсва и обсъждане на месечния оборот, реализиран в обекта. Съставът е приел, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, които да отразяват особеностите на процесния случай, което води до невъзможност да бъде направена преценка за съответствието на мярката с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и съответствието ѝ с целта на закона. За пълнота на изложеното първоинстанционният съд е обсъдил даденото в Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и е обосновал извод, че с налагането с процесната мярка на търговския обект е приложена национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО. С оглед изложеното съставът е обосновал извод, че административният орган е допуснал нарушение на законовите изисквания и е постановил отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението е правилно постановено. В обжалваното решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелствата, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. Неизпълнението на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. хляб на стойност от 1,45 лв. да издаде фискална касова бележка, представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 - дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Конкретни мотиви относно това кое налага срокът на мярката да бъде 14 дни при определен от законодателя максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. От посоченото обстоятелство за наличието на обособена площ, в която има разположени 3 бр. маси с 12 бр. седящи места за консумация, както и изброяването на предлагания в обекта асортимент, не се установява с какво видът на дейността, потребността на предлаганите стоки и работното време на обекта са допринесли към определянето на срока на мярката. В заповедта липсват също и данни досежно дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Излагането на бланкетни мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. В тази връзка се налага изводът, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. Изложените от първоинстанционният съд мотиви досежно налагането на процесната мярка в нарушение на Директива 2006/112/ЕО, с оглед даденото в Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на Съда на ЕС тълкуване, са неотносими към конкретния случай, както основателно посочва и касатора, но горното не променя достигнатите от съда крайни изводи за незаконосъобразност на издадената заповед. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение