Решение № 1738 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2009 г.

Решение № 1738 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "КАМЕНЕЦ" ООД - Димитровград против решение № 161/29.06.2009 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 158/2009 г., в частта за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № ДК-10-1/09.03.2009 г. на началника на РДНСК - Хасково, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ, с която е потвърден мотивиран отказ на началника на отдел "Инвестиционни дейности" - община Димитровград за одобряване на инвестиционен проект за строеж на "Пътна връзка" за УПИ ХХII /ПИ 21052.1017.458/, кв. 130 по ПУП на гр. Димитровград; част: Пътна - пътни връзки с бул. Г. С. Раковски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответните страни РДНСК - Хасково и община Димитровград не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед на началника на РДНСК - Хасково за законосъобразна на изложеното основание за издаването й. Строежът, за който не са одобрени инвестиционните проекти, представлява по същността си "кръстовище" по смисъла на чл. 62 от Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно - транспортните системи на урбанизираните територии, тъй като предвижда свързване на вход и изход на предприятие или друг обект с улица, сигнализирано с пътни знаци и сигнали. Предвиждането касае такава връзка с бул. Г. С. Раковски в гр. Димитровград - първостепенна улична мрежа, районна артерия III клас, при което нормативното минимално разстояние между пътните възли и кръстовища е 300 м, респ. 250 м, каквото в случая не е налице спрямо съществуващата връзка от паркинг, попадащ в имота. По делото не е обосновано допускането на намалени отстояния между пътните възли, поради което е прието, че отказът за одобряване на проекта е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение на релевантните обстоятелства за характера, вида и съществуването на пътна връзка от имота на дружеството към булеварда, както и за предвижданията на инвестиционния проект. Квалифицирането на последните като кръстовище не почива на доказателства по делото. Не е изследван и въпросът за влошаване безопасността на движението с допускане на допълнителната пътна връзка, а това е главният мотив на атакувания отказ. За изясняването на тези въпроси са необходими специални знания, което налага допускане на съдебно-техническа експертиза. Непълнотата на делото от фактическа страна и допуснатите съществени нарушения по чл. 171, ал. 2, предл. 2 и ал. 4 АПК вр. чл. 9 АПК, са довели до неизвършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 АПК, с оглед императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при съобразяване указанията, изложени по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,