Решение № 323 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2009 г.

Решение № 323 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229, ал. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба на Мила Лъчезарова Чучаркова, гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев" № 43 срещу решение № 569 от 30.04.2009 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2437/2008 г. и по частна жалба на Нели Вачкова, директор на Френската езикова гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери", гр. Пловдив срещу определение № 1144 от 27.05.2009 г., постановено по същото административно дело. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Съдът неправилно е приел, че с издадената заповед за заместване е осъществено надлежно оторизиране на лицето, издало оспорваната заповед. Неправилно е приел, че не е налице липса на мотиви и че същите следва и могат да бъдат изведени от други актове, предхождащи издадената заповед. В случая актът не съдържа мотиви, а само разпоредителна част, което само по себе си е основание за неговата отмяна. Съдът не е обсъдил твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Не е обсъдил всички факти и обстоятелства досежно допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а обсъдените е мотивирал лаконично. Неправилен е изводът на съда относно непредаването в срок на медицинските бележки. Той не е отчел, че в училищния правилник няма санкция за непредставянето в срок на медицинските бележки, както и че реално за едно провинение се налагат две наказания. Не е отчел също, че не по вина на касатора е допуснато нарушение на процедурата по издаване на медицинските бележки. Съдът не е взел предвид причините, поради които бележките не са предадени в срок. Неправилно е приел, че неизпълнението от административния орган на задължението му да осигури възможност на страната ефективно да упражни правото си на защита не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът не е съобразил тежестта на наложеното наказание с целта на закона. Счита, че немотивирането на съдебното решение на практика лишава страната от правото на справедлив процес. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразна оспорваната заповед № РД-10-005 от 18.12.2008 г. на директора на френската езикова гимназия "Франсоа дьо Сент Екзюпери", гр. Пловдив или да прогласи същата за нищожна. Ответникът по касационната жалба - директорът на френската езикова гимназия "Франсоа дьо Сент Екзюпери", гр. Пловдив, счита същата за недопустима поради липса на правен интерес - учебната година е приключила, а касационният жалбоподател е преминал два от общо осемте задължителни изпити. Дори и да бъде отменена заповедта жалбоподателката ще трябва да положи същите изпити, върху същия материал, при същите условия. Алтернативно поддържа твърдение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и същата е мотивирана. Непосочването пред кой орган подлежи на обжалване е несъществено нарушение, а жалбоподателката може да се ползва от допълнителната защита на чл. 140 АПК. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че непредаването в тридневен срок на медицинската бележка не е обвързано със санкция. С изтичането на срока се погасява възможността да се извинят отсъствията. Наред с това бележките не са придружени с амбулаторен лист и при издаването им са допуснати съществени нарушения, поради което те не са надлежно доказателство в административния процес. Моли съда да остави без разглеждане касационната жалба, алтернативно да я остави без уважение. Частният жалбоподател - директорът на френската езикова гимназия "Франсоа дьо Сент Екзюпери", гр. Пловдив, счита определение № 1144 от 27.05.2009 г., с което е оставена без уважение молбата за присъждане на разноски за незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че приложеното по делото пълномощно е само за производството по отмяна на определението за допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Пълномощното важи за всички инстанции и изричното вписване по отношение на производството по частната жалба го прави само по-пълно. Счита, че предявяването на искането с писмените бележки по делото е своевременно и не следва с оглед на това страната да понесе неблагоприятни последици. Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което присъди направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба - Мила Лъчезарова Чучаркова, счита същата за неоснователна. Страната не е заявила своевременно искането си за разноски и по делото не са налице доказателства за надлежно упълномощаване. Моли съда да остави в сила определението. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Неоснователни са твърденията за липса на компетентност на органа, издал оспорваната заповед. Неоснователни са и твърденията за липса на мотиви към административния акт. Неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, тъй като това нарушение не е съществено и не може да доведе до отмяна на акта. Основателни са доводите относно тежестта на наложеното наказание. Допуснатите нередности при издаването на медицинските бележки не могат да се вменят във вина на касатора, а за неизвинените отсъствия са представени оправдателни документи. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита, че касаторът има правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като с него е отхвърлена жалбата й срещу оспорения административен акт, т. е. решението засяга претендираното материалноправно положение. Допустима е и частната жалба - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспорената заповед № РД-10-005 от 18.12.2008 г. е издадена от компетентен орган в хипотезата на заместване - чл. 148, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета (ППЗНП). Спазена е и процедурата по издаването й. В съответствие с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ППЗНП Педагогическият съвет е изслушал друг ученик - защитник на Мила Чучаркова, а майката е взела участие и изразила мнение при обсъждането на казуса. Съдът е приел, че наложеното наказание съответства на целта на закона, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 ППЗНП. Съгласно тази норма наказанията се налагат за допуснати неизвинени отсъствия, чийто брой се определя с правилника на училището. В чл. 66, ал. 2, т. 3 от училищния правилник е посочено, че за над 15 неизвинени отсъствия ученикът се наказва с преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение. Съдът е приел, че актът е мотивиран като мотивите са изложени, както в самия него, така и в многобройните представени като част от административната преписка доказателства. Съдът е приел, че заповедта е издадена при изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за постановяването й - жалбоподателката не оспорва, че медицинските бележки не са представени в искания 3-дневен срок, а наред с това при издаването им са допуснати съществени нарушения на процедурата за издаване на първични медицински документи. Въз основа на изложеното съдът е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на искана форма, в съответствие с целта и материалноправните разпоредби на закона като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата на Мила Чучаркова. Тези изводи на съда са правилни. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. Безспорно по делото е, че Мила Чучаркова е била ученичка в 12 клас на френската езикова гимназия, гр. Пловдив, редовна форма на обучение. До 16.12.2008 г. тя е допуснала 25 неизвинени отсъствия като за отсъствията в периода 12 - 14.11.2008 г. е представена медицинска бележка след визирания в чл. 61, ал. 1 от училищния правилник 3-дневен срок и без исканите реквизити. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани изводи, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от приложената по делото заповед № РД-09-038 от 17.12.2008 г. на директора на гимназията налице е законосъобразно осъществено заместване за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 5 от ППЗНП, която е правното основание за издаване на заповедта за заместване, при отсъствие директорът на училището определя със заповед свой заместник от педагогическия персонал на училището. За заместващ е определен помощник-директорът, който съгласно чл. 149 от ППЗНП подпомага директора при организирането и контрола на учебната и административната дейност на училището. При заместването, по силата на изричната писмена заповед, заместващият изпълнява в предоставения му обем правомощията на замествания. Без правно значение за законосъобразността на акта са твърденията на касатора за липсата на запетая пред подписа на заместващия, както и неизписването на името му. Тези формални белези на един акт, издаден от заместващия, не са правопораждащи за правото да се упражнят законно правата и задълженията на титуляра, а липсата им не прави акта незаконосъобразен. Неоснователни са инвокираните твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Безспорно излагането на фактически и правни основания е законово изискване за всеки административен акт и липсата им е основание за неговата отмяна. В случая, видно от самия акт, той е издаден на точно посочени правни основания - чл. 139, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ППЗНП, чл. 66, ал. 2, т. 3 от Правилника на френската езикова гимназия и решение на Педагогическия съвет от 17.12.2008 г. Посочени са и фактическите основания за издаването на заповедта - допуснати над 15 неизвинени отсъствия. Наказанието е наложено именно за допуснати над 15 неизвинени отсъствия. Нарушението е формално и самото му осъществяване реализира хипотезата на правната норма. Така посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, както и другите доказателства по делото, основно протокола от заседанието на педагогическия съвет, дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради което съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на допуснатото от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Безспорно всеки писмен административен акт трябва да съдържа информация за това пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Но именно за защита от такива пропуски законодателят е предвидил в чл. 140, ал. 1 АПК удължен срок за обжалване. В случая правото на защита на касационния жалбоподател не е нарушено, допуснатото нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на акта. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно с оглед допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението му, че за едно нарушение на касатора са наложени две наказания и че в училищния правилник не е предвидено наказание за непредставяне в срок на медицински бележки за направени отсъствия не намират опора в нормативната уредба и доказателствата по делото. Видно от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от училищния правилник учениците са длъжни да представят в 3-дневен срок медицинска бележка, издадена от личния лекар, подписана от родител и заверена от училищния фелдшер. От текста следва, че срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на ученика за признаване като извинени на направените отсъствия. Нанасянето на направените, неизвинени в срок отсъствия, не е никакво наказание, а обективиране на настъпилите по силата на нормата на чл. 61, ал. 1 от училищния правилник последици. Наред с това наказанието на ученичката е наложено не за "закъсняло предаване на медицинска бележка", както твърди касаторът, а за допуснати над нормативно определените неизвинени отсъствия. С оглед на това ирелевантни за правилността на съдебното решение са твърденията за неправилност на същото поради обвързване с констатациите за нарушения при издаването на медицинските бележки, както и поради не обсъждане на причините, поради които бележките не са предадени в срок. Релевантно за наложеното наказание е обстоятелството, че процесните медицински бележки не отговарят на изискванията на чл. 61, ал. 1 от училищния правилник и не са предадени във визирания в нормата срок. Нормата не предвижда изключения, нито възможност за преценка, поради което съдът правилно не е обсъждал тези твърдения - те не влияят на законосъобразността на оспорвания акт. Без правно основание са инвокираните от касатора твърдения за неправилност на решението поради необсъждане на тежестта на наложеното наказание с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 140б, ал. 1 от ППЗНП наказанието по чл. 139, ал. 1 от Правилника - преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение, може да се налага за допуснати повече от 15 неизвинени отсъствия, като условията за налагането се определят в училищния правилник. Следователно именно законодателят, оценейки тежестта на нарушението - над 15 неизвинени отсъствия, е преценил, че то изисква едно от най-тежките наказания - промяна на формата на обучение. Това, е преценил законодателят, гарантира постигане на целта на закона. Педагогическият съвет е включил това наказание за визираното нарушение в училищния правилник - чл. 66, ал. 2, т. 3, и по този начин е допълнил фактическия състав. Деяние, което се субсумира под хипотезата на тази норма изисква налагането на предвиденото наказание именно, за да се постигне целта на закона. Място за последваща преценка няма. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на допуснато от органа нарушение на правото на защита. Съдът е изложил подробни аргументи, които настоящата инстанция напълно споделя, относно това кой има право да защитава ученичката и осъществената защита. Видно от протокола на заседанието на педагогическия съвет майката на Мила Чучаркова не само е присъствала на заседанието, но е и била изслушана. Наред с това от доказателствата по делото е безспорно, че през цялото време класният ръководител е поддържал контакт с нея и тя е била информирана за отсъствията на дъщеря си. С оглед на това правилно съдът е приел, че правото на защита на ученичката не е нарушено. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съдът счита частната жалба за неоснователна. Видно от доказателствата по делото до приключване на устните състезания частният жалбоподател не е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, не е ангажирал доказателства за такива, както и не представил списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Искането е направено едва с писмената защита, представена след обявяване на делото за решаване. Пълномощното на адв. Мандраджиев, на което се позовава частният жалбоподател, е изрично за административното производство пред Върховния административен съд по обжалване на определението на съда за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Претендирането на разноските по това производство е следвало да се направи пред компетентния съд. С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че частният жалбоподател не е доказал извършени в съдебното производство разноски, поради което не му е присъдил такива. Определението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд,