Решение № 12063 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2014 г.

Решение № 12063 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Иван Неделчев Иванов, от гр. Варна, чрез неговия пълномощник за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 2213/9.09.2013 г. по адм. д. № 4386/2012 г. на Административен съд Варна. Твърди в молбата си, че са налице нови писмени доказателства от значение за спора, както и че молителят е лишен от възможността да упражни правата си в пълен обем. Ответникът по молбата за отмяна - Общинският съвет гр. Варна не взема становище. Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Като основания в молбата за отмяна и в съдебно заседание се претендират чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Според чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да е налице такава хипотеза, то следва да се касае за новооткрити документи, които не са могли да бъдат представени по делото. Такива са документите, за които страната не е могла да знае за съществуването им. Законът има предвид документи, които не са новосъздадени, тоест не са възникнали след приключване на устните състезания, какъвто е настоящият случай, а такива, които са съществували към деня на приключване на делото. Ако се касае за новосъздадени документи, то те следва да са за обстоятелства, които са твърдяни по време на висящността на спора. В случая представеното бракоразводно решение е след датата на постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се претендира и е новосъздаден документ, който по същността си няма отношение към предмета на влезлия в сила съдебен акт. Представените други съдебни решения касаят други страни и не покриват изискването на чл. 239, т. 1 АПК да имат съществено значение за делото, по което страна е настоящият молител. По основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. В конкретния случай съдът в открито съдебно заседание на 3.09.2013 г. сам е дал седмодневен срок за представяне на писмена защита от страна на пълномощника на молителя-жалбоподател по делото, решението по което се иска да се отмени. Срокът започва да тече от следващия ден и изтича на 10.09.2013 г., а решението е постановено на 9.09.2013 г., деня, в който е постъпила и писмената защита. Съдът е следвало да изчака дадения от него седмодневен срок преди постановяване на съдебния акт, като се запознае с развитите в писмените бележки фактически и правни доводи на пълномощника на жалбоподателя. В случая тези доводи не са били обсъдени поради неизкачване от съда изтичането на дадения от него срок за представяне на писмена защита. След като е направено от пълномощника на жалбоподателя искане по чл . 149, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и същото е било уважено от съда, последният е следвало да изчака представянето на писмената защита и обсъди изложените в нея аргументи. Като не е сторил това, съдът е лишил страната да упражни процесуалните си права в пълен обем. Поради това молбата за отмяна на посоченото основание е основателна. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,