Решение № 6984 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2017 г.

Решение № 6984 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4410 от 3.07.2017 г., постановено по административно дело № 3982/2017 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено нейно решение № Ж-394/12.09.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на административния акт. Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата с подробно изложени доводи за неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от оправомощено лице. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, като съдът е базирал изводите си на събраните доказателства и същите са подробно аргументирани. Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод за постановяване на административния акт в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован с факта, че със заявлението си от 21.08.2016 г. Николов не иска предоставяне информацията относно обработвани негови данни по смисъла на чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), както и не иска извършване на действията, посочени в разпоредбата на чл. 28а ЗЗЛД от страна на администратора – в случая ПРБ, при което за последната, в това й качество не е възникнало задължение за произнасяне с изричен акт. АССг приема, че това е така, тъй като липсва специална норма в ЗЗЛД, която да задължава администратора на лични данни да се произнася с изричен акт по искания, квалифицирани от заявителя като такива по ЗЗЛД, но с липсата на конкретизация на направеното искане. Решението, според настоящия състав е правилно като резултат, макар и не по мотивите, изложени в него. От съдържанието на доказателствата се установява, че Николов е поискал достъп до материалите по прокурорска преписка № 41462/2015 г. по описа на СРП на основание на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и по ЗЗЛД, като независимо, че е посочил, че иска същата по реда на ЗЗЛД, както правилно е прието от първоинстанционния съд липсва искане, което да е такова за предоставяне на информацията от администратор на лични данни по чл. 28 и чл. 28а ЗЗЛД, при което и доколкото се искат копия от документи, а не информация за обработвани лични данни, в случая искането е за достъп до материали от конкретна преписка. Правото да се иска информацията по чл. 28 ЗЗЛД е предвидено за лицето, чийто данни обработва съответния администратор, а съответно достъп до материалите по конкретна прокурорска преписка имат единствено участниците в досъдебното производство, съобразно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, като трети лица могат да получат такава информация по реда на чл. 198 НПК – с разрешение на наблюдаващия прокурор, който обаче е субект, различен от ответника. Искането не може да се квалифицира нито като искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, тъй като установеният в него ред за осъществяване на достъп е неприложим по отношение на информация, достъпът до която се осъществява по специален ред (в конкретния случай този по НПК), нито като искане за предоставяне на достъп до лични данни, тъй като при упражняване на правото на достъп заявителят може да поиска от администратора на лични данни само законово регламентираните - потвърждение дали отнасящи се до него данни се обработват и информация за целите на това обработване; съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник; информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него. Искането за предоставяне на достъп до материали по конкретна прокурорска преписка не може да се определи като искане по чл. 28, ал. 1 ЗЗЛД при упражняване право на достъп до лични данни. По преписката не е изяснено изначално в какво качество Николов прави исканията си – дали като лице, чийто данни се обработват или като страна по прокурорската преписка или в качеството му на трето лице, при което административният орган, който също не е изяснил този релевантен за спора въпрос е постановил незаконосъобразен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100, лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение