Решение № 5132 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Дойчинова от гр.София, чрез адв. Дикова и адв. Диков, срещу Решение 4058 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело 10868/2022г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 1040-21-856 от 08.11.2022г. на Директор на ТП на НОИ София град, както и потвърдения с последното Отказ за издаване на удостоверение с изх. 5530-21-189 от 19.09.2022г. на Началник отдел Осигурителен архив в същото ТП на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Дойчинова, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за отхвърляне на жалбата срещу Отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 на Началник отдел Осигурителен архив в същото ТП на НОИ София град от 19.09.2022г. по молба на лицето от 16.09.2022 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи доводи, че напрактика компетентния да издаде/откаже издаване на удостоверението орган е следвало, с оглед представените със заявлението от Дойчинова документи(вкл. копие от трудовата книжка на лицето), да прецени, че поради надлежно оформяне и заверки на стажа на същата, то провежданото пред него административно производство следва да бъде прекратено, тъй като по същество се явява безпредметно, касационната инстанция намира, че същите не могат да се споделят. По делото е установено, че процесният отказ е във връзка със заявление до осигурителния архив за издаване на удостоверение обр. УП - 13, във връзка с положен труд от жалбоподателката за времето от 11.09.1978г. до 13.01.1984г. във фабрика Руно, гр.София, с правоприемник непререгистрираното търговско дружество Руно-Г" ООД. Съобразно правилата на издадената на основание чл.5 ал. 13 от КСОИнструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, административният орган, след като е извършил проверка, при която е установил, че не са предадени разплащателни ведомости на този осигурител за търсения период на удостоверяване, е отказал издаване на исканото Удостоверение обр. УП-13, позовавайки се на чл. 30, ал. 1 от цитираната Инструкция. Съгласно чл. 40 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО /ал. 1/, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО /ал. 2/. Предвидено е горните документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /ал. 3 на чл. 40 от НПОС/. Условие за издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение обр. УП - 13 или Удостоверение обр. УП-15/ от НОИ обаче е наличието на предадени/иззети за съхраняване в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи /визирани в чл. 1 от коментираната Инструкция/ от прекратен осигурител без правоприемник, респ. от осигурител, продължаващ дейността си /в случаите на иззети в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Инструкцията документи/, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице-заявител, изхождайки от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкцията. Тук се има в предвид предадени в / иззети от НОИ по реда на посочената Инструкция 5 документи, а не евентуално налични в НОИ такива по повод осъществени предходни проверки на същия осигурител. В дадения случай безспорно за процесния период такива документи не са налични в архива на същото ТП на НОИ, поради което с основание е издаден и отказ. Следва да се посочи, че в така развилото се пред длъжностното лице(Началник отдел Осигурителен архив) производство на основание чл.40 ал.9 НПОС, този орган не извършва каквато и да е преценка касателно наличните други документи, установяващи осигурителен стаж за даденото лице, вкл. представени от него с молбата, респ. дали същите са редовни, за да могат да му послужат в производство по отпускане на пенсия. В този смисъл Началник отдел ОА не се явява дори компетентния да извърши една така преценка орган, а това във всички случаи е пенсионният орган (Ръководител ПО в съответното поделение на НОИ). С оглед на това следва да се обобщи, че в производството по искане за издаване на документ за осигурителен стаж и/или доход компетенция да разгледа същото орган не може да прави никакви преценки, свързани с годността на притежаваните от заявителя по него документи за осигурителен стаж, установен било с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а има за цел собствено да разреши единствено въпросите, очертани с уредбата на чл.30 от Инструкция 5. Дали и с какви други документи, попадащи в обхвата на чл.40 ал.1 ал.5 НПОС, разполага търсещия удостоверяването, не касае по никакъв начин изхода на настоящото производство, поради което и това не може да бъде основание за собствената му допустимост/недопустимост. В този смисъл не се установяват основания, посочени и в чл.27 АПК, за недопустимост на искането. Що се отнася до твърденията, че в мотивите си ответникът по касация е формирал изводи във връзка с редовността на оформяне на трудовата книжка на Дойчинова(повдигнат от самата нея в жабата и до Директор ТП на НОИ), то същите са без съществено значение, след като този спор може да се разреши със стабилен административен акт единствено в производство по искане на лицето за отпускане на пенсия. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,