Решение № 6933 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2009 г.

Решение № 6933 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Бойко Йорданов Мърваков, Ангел Симеонов Гълъбов, Иван Георгиев Колев, Надежда Василева Делчева, Владо Славчев Попов и началника на Столична РДНСК срещу решение № 14/4.02.2009 г. по адм. д. № 3008/2004 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба - Ралица Валентинова Стойчева, Симеон Валентинов Стойчев, Свилена Сашкова Симеонова, Александър Илиев Асенов, Димитър Йорданов Мърваков, Краснодар Георгиев Щерев, Таня Георгиева Кольовска и Столична община "Район Лозенец" не вземат становище. Ответникът "Бигла Консулт" ООД гр. София чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Бигла Консулт" ООД, гр. София, срещу заповед № ДК-04-164/19.08.22004 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 2 и чл. 156 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 265/20.07.2004 г. /ведно с инвестиционните проекти/ за строеж "Жилищна сграда с подземни гаражи и лоби", находящ се в УПИ VIII-668, кв. 128, м. "Лозенец трета част", по плана на гр. София с възложител "Бигла Консулт" ООД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за недопустимост на жалбата на лицата, сезирали Столична РДНСК, както и за недопустимост за извършване на служебна проверка извън посочения в чл. 156 ЗУТ срок. Така постановеното решение е обосновано. В тази насока съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сезиралите Столична РДНСК лица се явяват носители на вещни права върху съседен имот. Спрямо установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. В този аспект атакуваното съдебно решение е законосъобразно при следните съображения: Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им - тоест до влизането им сила. След като жалбоподателите пред началника на Столична РДНСК са собственици на съседен имот, то те нямат качеството на заинтересовани по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лица, поради което жалбата им е следвало да бъде преценена от административния орган като недопустима и като такава да бъде отхвърлена. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. За да е налице правен интерес, годен да легитимира определено лице като заинтересовано такова, то същото следва да цели защита на законно установени субективни права или интереси. В случая самият приложим закон отрича изрично правата на лицата, притежаващи вещни права върху съседни имоти. Що се касае до претенцията за приложимост на чл. 131 ЗУТ, то същата е неоснователна. Цитираната правна норма е приложима само и единствено към обжалването на подробни устройствени планове. В разглеждания контекст ирелевантно е какъв е общият устройствен план и дали същият е изменен, тъй като ОУП не притежава пряко действие и приложение за разрешаване на строителство. - чл. 104, ал. 3 ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция споделя и извода на първостепенния съд за преклудирана възможност за служебна ревизия на атакуваното строително разрешение - при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им. Към датата на постановяване на атакуваната заповед този срок е изтекъл. Що се касае до доводите на ответника "Бигла Консулт" ООД за влязло в сила разрешение за строеж, същите не се споделят от касационната инстанция. Дали жалбоподателите пред съответната РДНСК имат процесуалното право на жалба да искат отмяна на разрешение за строеж, то това е въпрос по съществото на спора. Поради наличието на жалба към датата на произнасяне на обжалваната заповед строителното разрешение не е влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира неоснователна претенцията за разноски от страна на пълномощника на ответника "Бигла Консулт" ООД поради следното: Претенцията за разноски не е уточнена, не е представен списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК, нито пък изрично адвокатско пълномощно пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,