Решение № 3188 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2016 г.

Решение № 3188 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна, чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 180/10.06.2016 г, постановено по адм. д. № 105/2016 г, по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено Решение № А-76/16.02.2016 г, на началника на Митница Варна и е върната административната преписка на органа за произнасяне по искането на [фирма], [населено място] при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответната страна - [фирма], чрез пълномощника, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № А-76/16.02.2016 г, на началника на Митница Варна, с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като изпълваните от дружеството енергийни продукти не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1- 5 ЗАДС. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на началника на Митница Варна за произнасяне по искането на [фирма] при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспореното пред него решение е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС – продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваните от [фирма] енергийни продукти не се използват за гориво за отопление. Това е така, тъй като те участват в производствен процес за получаване на асфалтови смеси. Използваните енергийни продукти – котелно гориво и газьол, са предназначени за производство на топлинна енергия, която е част от технологичния процес, посредством който се подгряват инертните материали, влагани в асфалтовите смеси, респ. – подгрява се термално масло, ползвано като топлоносител за подгряване на битумните тръбопроводи на асфалто-смесителната инсталация. По делото липсват данни за наличие на техническа възможност за ползване на технологичните горива за отопление на сгради на територията на базата. Обстоятелството, че при изгарянето на енергийните продукти, в случая котелно гориво и газьол, се отделя топлина, не следва непременно, че то се използва за отопление. В тази насока е и установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че в счетоводството на [фирма] не е установено наличие на счетоводни записвания за разходване на котелно гориво и газьол за отопляване на сгради и помещения в тях. При тези данни изводът на административния съд, че като е приел, че използваните от [фирма] енергийни продукти се използват за отопление, митническият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е законосъобразен. В съответствие със закона е и изводът на съда, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора и направеното искане, на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за тази инстанция, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,