Решение № 3737 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15559/2011 г.

Решение № 3737 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15559/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Димитрия Драганова Василева чрез адвокат Мария Чилова и от Недялка Янева Вълчева и Иванка Драганова Василева чрез адвокат Димитрия Василева против решение № 85 от 28.09.2011 г. по адм. дело № 19/2011 г. на административен съд - Кърджали. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Димитрия Драганова Василева против заповед № 2010 от 30.12.2008 г. на кмета на община Кърджали в частта й за определяне за застроена част от 311 кв. м. от имот пл. № 500.60 по помощния план на кв. "Възрожденци" - III част на град Кърджали. Твърдят необоснованост на съдебния акт - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В същото време от обстоятелствената част на жалбите се установяват твърдения за противоречие с материалния закон. Ответната страна не изразява становище по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че заповедта в обжалваната й част е издадена при спазване на правилата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението за немотивираност. Площта към сградите не подлежи на възстановяване. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Недялка Янева Вълчева, Иванка Драганова Василева и Димитрия Драганова Василева против заповед № 2010 от 30.12.2008 г. на кмета на община Кърджали, с която част от 311 кв. м. от имот пл. № 500.60 с обща площ от 500 кв. м. е определена за застроена. Възразили са, че върху част от имота са построени сгради от трети лица, без да са спазени законовите изисквания. На второ място са посочили, че не са обезщетени по никакъв начин за имота и на трето място, че заповедта не е мотивирана и не ставало ясно, коя точно част от имота реално ще се възстанови и за коя ще се откаже. В хода на образуваното съдебно производство, съдът е констатирал, че жалбата, подадена от Недялка Янева Вълчева и Иванка Драганова Василева е просрочена. Поради това и на основание чл. 159, ал. 5 от АПК с определение № 23 от 21.02.2011 г. я е оставил без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратил. Двете наследници на бившия собственик са продължили участието си по делото, но в качеството на заинтересовани страни. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че поземлена комисия Кърджали с решение № 1946 от 26.08.1999 г. е отказала да се произнесе по заявление от Драган Василев Вълчев за възстановяване на имот от 0.500 декара до представяне на удостоверение и скица от техническа служба на общината. Имотът е нанесен в помощния план под № 60, като част от УПИ III, отреден за жилищно строителство и подземен гараж по ПУП на кв. Възрожденци". С протокол от 4.06.2008 г., техническата служба при общината е разгледала и взела решения по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за 64 имота по помощния план на квартала. В пункт 51 е обективирано решението по отношение на процесния имот с номер 500.60. С него част от имота с площ от 189 кв. м. при точно описаните граници е определена за незастроена. В приложената по делото скица № 135 от 23.02.2011 г. тази част е колорирана в жълт цвят. По същия начин е показана и на скицата, извадка от помощния план от 4.04.2011 г. Останалата част от 311 кв. м. е определена за застроена, поради реализирано мероприятие по действащия застроителен и регулационен план на града - трайно благоустрояване на терена с алейна мрежа и алейно осветление към нея, обслужващи жилищните блокове и озеленяване. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, състояща се от първоначално и допълнително заключения. В т. 2 от първоначалното заключение е отразено, че характерът на застрояването е за озеленяване. Констатирано е, че имотът попада върху трайно благоустрояване на терена с алейна мрежа и алейно осветление, както и върху част от насипа на подпорната стена. При изслушването му в съдебно заседание на 15.06.2011 г., вещото лице е направило съществена корекция на заключението, като е пояснило, че имотите са отредени за изграждане на жилищни сгради и подземни гаражи, без да има отреждане за озеленяване. По искане на пълномощника на жалбоподателката, съдът е допуснал допълнителна експертиза. Задачата й е била да определи застроената част на имотите, като посочи каква е прилежащата част към построените сгради и въз основа на това да се произнесе по размера на застроената площ. При изготвянето вещото лице е определило, като незастроени още 107.87 кв. м. от процесната обща площ от 311 кв. м. Показало е на скицата към заключението четири отделни парчета от определената с оспорената заповед, като застроена част от 311 кв. м. - разположени около изградената алея. Съдът е приел безрезервно двете заключения, въпреки противоречието между тях. При така приетата за установена фактическа обстановка е посочил, че оспорената заповед не е лишена от мотиви, тъй като в нея изрично е отразено какви са реализираните върху 311 кв. м. от имот пл. № 500.60 мероприятия. На следващо място е съобразил, че показаните на скицата към заключението свободни места са с минимални площи - най-малкото е с площ една 2 кв. м., поради което при приключване на реституционния процес от тях не би могло да се образува самостоятелен имот и да се отреди на наследниците на бившия собственик. По тези две групи съображения е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, но само като краен резултат. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на изследване подлежи единствено въпросът за застроената, респ. свободната от застрояване площ. Ирелевантни за него са проблемите, свързани с възможността от констатираните незастроени части да може да се обособява парцел при спазване на размерите и правилата на благоустройствения закон. Поради това доводите на съда, че размерите на четирите части, обозначени в червено на скицата към допълнителното заключение, били недостатъчни за възстановяване в реални граници са неотносими към спора за законосъобразността на оспорената заповед. В същото време скиците по административната преписка сочат на реализирани мероприятия върху спорната част от имота. Заключенията следва да се преценяват в съответствие едно с друго, както и с всички останали доказателства, приложени по преписката. Безспорни са данните, че процесният имот е част от УПИ III - отреден за жилищна сграда и подземен гараж. Самият урегулиран поземлен имот е в квартал, в който съседните имоти са отредени също за жилищни сгради и обществено обслужване - УПИ II. За алея - УПИ-Х; за рекреационни дейности - съседния УПИ VI - видно от скицата на л. 61 от делото. Реализираните мероприятия върху процесния имот, така както са описани в протокола на техническата служба и посочени в първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза са неотменна част от инфраструктурата, съпътстваща градското жилищно строителство. В УПИ III е изграден масивен жилищен блок. Междублоковото пространство естествено включва в себе си алеи за преминаване със съответното осветление, както и свободни зелени площи. Преценено от този аспект, допълнителното заключение, показващо, като свободна част, частта от имота, находяща се извън сервитута на масивната жилищна сграда, не опровергава по никакъв начин изводите на техническата служба за реализиране на благоустройствени мероприятия. Допълнителното заключение показва само площите извън сервитутната част. В същото време в пункт 1 от него вещото лице пояснява, че характерът на застрояването, попадащо върху имота е: подпорна стена, подземна инфраструктура и проводи и алейна мрежа с осветление. Всичко това изисква само по себе си и затревени площи, като елемент от трайното благоустрояване на терена. А извършването на такова е отбелязано в последното изречение на пункт 6 от първоначалното заключение. Това дава основание на настоящата съдебна инстанция да приеме за обосновано и законосъобразно решението на техническата служба за липса на свободна от застрояване част от площта от 311 кв. м. Поради това доводите в касационните жалби, позоваващи се на допълнителната експертиза са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за порок във волеизявлението на административния орган, доколкото заповедта не била мотивирана. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ преминава през два етапа: първият е издаване на решение от техническата служба и вторият - одобряването му от кмета на общината. И в двата документа - протоколът на службата и оспорената заповед са описани мероприятията, които са реализирани върху частта от имота, определена, като застроена. Това са и мотивите за определянето й като такава. Поради това не се установява соченият от касаторките порок в административния акт. Същият е законосъобразен и жалбата срещу него е неоснователна. Като я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение