Решение № 8211 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2017 г.

Решение № 8211 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от В. К. Г., чрез адвокат В. Д. срещу Решение № 1377 от 06.03.2017 г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 6444 по описа на същия съд за 2015 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221014000013-091-01/13.02.2015 г., издаден от ТД на НАП -гр. София, в частта му потвърдена с Решение № 709 от 14.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. София В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221014000013-091-01/13.02.2015 г., издаден от ТД на НАП -гр. София, в частта му потвърдена с Решение № 709 от 14.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение № 709 от 14.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София по отказаното право на данъчен кредит по доставките на [фирма] по фактура № 204 от 30.05.2011 г. и фактура № 221 от 01.07.2011 г., по доставките на [фирма] по фактура № 60 от 31.03.2011 г., ведно с лихвите върху главниците. В останалата част като необжалвано, решението е влязло в законна сила. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводa на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на стоки по фактурите издадени от двамата доставчици. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и съответстващи на материалния закон. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателят да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, ревизиращият орган е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, поради липсата на доказателства за производството на стоката от прекия доставчик,. по делото липсват доказателства, че доставчикът [фирма] и [фирма] реално са разполагали с количеството продадени стоки-съответно пшеница, царевица и слънчоглед. По отношение на доставчика [фирма], според РА и заключението на единичната ССЕ, между страните са сключени договори за покупко - продажба, по силата, на които на касатора са продадени от [фирма] 207, 900 тона царевица. На 30.05.2011 г. от [фирма] е издадена фактура № 0000000204 за продажба на пшеница на стойност 36 982 лв. и начислен ДДС в размер на 7 396, 40 лв. или общо 44 378, 40 лв. На 01.07.2011 г. от [фирма] е издадена фактура № 0000000221 срещу задълженото дружество за продажба на 45, 100, т. слънчоглед по 820 лв. на т. или общо 36 982 лв. и начислен ДДС в размер на 7 396, 40 лв. или общо 44 378, 40 лв. По фактурите за покупка на зърно са осчетоводени следните плащания: на 05.08.2011 г. по фактура № 0000000204/30.05.2011 г. на обща стойност 43 296 лв. са осчетоводени като платени 776, 22 лв. На 08.09.2011 г. по фактурата са осчетоводени като платени 22 500 лв., на 10.08.2011 г. по фактура № 00000000221/01.07.2011 г. са осчетоводени като платени 7500 лв., а на 24.08.2011 г. по същата фактура са осчетоводени като платени 10 000 лв. Видно от наличните по делото доказателства следва извода, че не може да се установи произхода на стоките, счетоводното им отразяване и извършеното разплащане. Няма информация как са осъществени доставките поради липса на договори, приемо-предавателни протоколи, документи за съхранение, предаване и транспортиране на стоките от предходен доставчик. Към ф-ра № 0.... 204/30.05.2011 г. с предмет пшеница реколта 2010 г. липсват пътно- прехвърлителни разписки, липсва представена справка за транспорта и последващата реализация. Към ф-ра № 0... 221/01.07.2011 г. с предмет продажба на слънчоглед, съгласно кантарна бележка, са приложени пътно-прехвърлителни разписки, върху които е отразено: изпращач [фирма], а получател [фирма]. На товарителницата не е изписано името на превозвача. Представена е декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика от П. Г. представител на [фирма]. По отношение на доставчика [фирма], е налице следното: От посоченият доставчик е издадена фактура № 0...... 60 от 31.03.2011 г. за продажба на 105, 000, т. царевица с единична цена 430 лв. на т. или общо 45 150 лв. и начислен ДДС в размер на 9030 лв. Относно тази фактура в заключението по допуснатата и неоспорена от страните ССчЕ вещото лице посочва, че не е могло да открие [фирма] и да установи как е осчетоводена покупката на царевицата и съответно изписването й при извършената продажба на жалбоподателя. Не се представени никакви доказателства за извършено плащане по процесната фактура, нито са ангажирани доказателства, доказващи прехвърлянето на стоката като: договори, приемо - предавателни протоколи. Изводите се потвърждават и от заключението по единичната ССчЕ за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Поради това вещото лице С. не е могло да установи и счетоводното отразяване на процесните доставки при доставчиците, тяхното хронологично и аналитично отразяване в счетоводствата на тези доставчици, дали е налице съответствие на записванията по сметките с данните от вторичните счетоводни регистри на двамата доставчици. Доколкото в основната си част фактурите издадени от тях имат за предмет на доставка стоки, релевантен за извода за реалност на доставката е моментът на настъпване на данъчното събитие, който не се покрива с възникването на облигационното правоотношение, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик. Независимо от дадените от първоинстанционния съд указания по чл. 154 от ГПК, доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките в патримониума на ревизираното лице не са представени. Ревизираното дружество не е установило механизма на доставките. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че не установен механизма на доставките. Не е доказано предаване на стоките по фактурите на ревизираното лице или на неговите клиенти от доставчика по спорните фактури. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице последваща реализация на стоки от същия вид. Този извод е неправилен тъй като същият не доказа, преминаване фактически на вещите по вид, количество и единична цена при последващи облагаеми доставки, по които касатора е продавач. С оглед гореизложеното правилно и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма] и [фирма]. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, предл. 2 от ДОПК в размер на 427, 50 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,