Решение № 1119 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2018 г.
ВАСIII отделение28.01.2019 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1527 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1234/2018 г. по описа на Административен съд В. в частта му, с която е осъден С. Т. да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи В. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1119 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Т., чрез процесуалния му представител адвокат Тодорова, срещу решение № 1527 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1234/2018 г. по описа на Административен съд В., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователен предявения от С. Т. срещу ОД на МВР В. иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, недоказана по делото реално причинена вреда, подлежаща на обезщетяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита от 30.03.2018 г. и 14.03.2018 г. при реално осъществена такава в съдебните производства по обжалване на отменения акт – това по АНД № 1822/2017 г. по описа на Районен съд В. и КАНД № 594/2018 г. по описа на Административен съд В. Първият договор се съдържа в оригинал в частно КАНД № 2824/2017 г. по описа на Административен съд В., при което в съответствие със закона е извода на първоинстанционния съд, че като документ с недостоверна дата той не може да бъде съотнесен към извършеното единствено процесуално действие от процесуалния представител на ищеца по делото пред районния съд – подаване на жалба. Твърдяното в касационната жалба, че копие от договора е представено още с подаване на жалбата против наказателното постановление до районния съд е несъстоятелно - в кориците на делото този договор не се съдържа. Договорът за правна помощ от 14.03.2018 г., на който също се основава предявения иск е представен по КАНД № 594/2018 г. по описа на Административен съд В. като незаверено ксероксно копие при което не може да се приеме наличие на надлежно възникнали от него договорни отношения. Представянето му, като заверено копие с исковата молба, извън рамките на производството, за което се твърди да е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че производството по КАНД № 594/2018 г. се е развило при представени в оригинал пълномощно и договор за правна помощ, но същите са с дата 14.02.2018 г. Правилен е следователно изводът в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на ОД на МВР В. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 4 ЗОДОВ
- чл. 1, ал. 1