Решение № 11749 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5241/2015 г.

Решение № 11749 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5241/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Русинов Русанов, чрез адв. Колева като процесуален пълномощник, срещу решение № 285 от 17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 55/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу ревизионен акт (РА) № 211201087/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1510/10.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") при ЦУ на НАП в частта на допълнително определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 35 396,33 лева и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 12 690,78 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел липсата на документална обоснованост на разходите по издадените от "Краси кар" ЕООД и "Гама 94" ЕООД фактури, без да обсъди събраните по делото доказателства, както и че формираният извод за неприложимост на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО е незаконосъобразен. Счита, че съдът не е изложил свои мотиви във връзка с реалността на доставките, относими към приложението на ЗКПО. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разглеждана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Пловдив е РА № 211201087/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1510/10.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която на Румен Русинов Русанов допълнително е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 35 396,33 лева и прилежащи лихви в размер на 12 690,78 лева. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил правилно относимите по делото факти и е формирал извод за неоснователност на жалбата срещу оспорения РА. С него е увеличен счетоводният финансов резултат на задълженото лице за ревизираната 2008 г. със сумите съответно в размер на 200 000,68 лв. и в размер на 41 000 лв., представляващи осчетоводени от жалбоподателя като едноличен търговец документално необосновани разходи по смисъла на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Тези разходи са счетоводно отразени въз основа на изброените фактури, издадени от "Краси кар" ЕООД и "Гама 94" ЕООД, с предмет на доставките съответно "изкопни работи" и "дървен материал". Съобразено е обстоятелството, че във връзка с извършена предходна ревизия на касационния жалбоподател е отказан данъчен кредит по издадените от двете дружества фактури на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като оспорването срещу РА по приложението на ЗДДС, включващ и периода 1.01. - 31.12.2008 г., е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка първоинстанционният съд е зачел силата на пресъдено нещо и е направил извод, че няма основание за преразглеждане на спора по отношение непризнатото право на данъчен кредит и констатациите по заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи не могат да обосноват друг извод. Предвид това е приел за безспорно установено, че не са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги по процесните фактури, поради което не е налице и реално извършен разход в размер на 241 000,68 лева, отчетен от жалбоподателя за упражняваната от него дейност в качеството му на ЕТ. Направил е извод, че разходите по процесните фактури, издадени от доставчиците "Краси Кар" ЕООД и "Гама - 94" ЕООД, не следва да се признават за данъчни цели, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанските операции, поради което разходите не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и със стойността по фактурите правилно е преобразуван финансовият резултат за 2008 г. По основния правен спор, свързан с приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, в относимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г., съдът е приел, че не са налице предпоставките на цитираната норма. Посочил е, че в случая не са установени осчетоводени приходи от доставки на стоки и услуги от същия вид през ревизирания период, които да са възникнали по повод на фактурите, по които не са признати разходи, които обективно не биха могли да възникнат по неосъществените доставки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата). С решение № 293/09.01.2012 г. по адм. дело № 5170/2011 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 264/21.02.2011 г. по адм. дело № 1420/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Румен Русанов против РА, с който на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "Краси Кар" ЕООД и "Гама - 94" ЕООД. В тази връзка в хода на ревизията органите по приходите са приобщили с протокол събраните в предходното ревизионно производство по приложението на ЗДДС доказателства, които са относими към установяване на задълженията на касатора за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. При тези данни правилно съдът е приел, че липсата на реалното извършване на изкопните работи и доставката на дървен материал е решен с влязло в сила съдебно решение. В тази насока следва да се приеме, че предмет на съдебна преценка пред ВАС са били всички твърдения, възражения и представени от жалбоподателя доказателства, на които се позовава и в настоящото производство в подкрепа на тезата си, че фактурираните изкопни работи и доставка на дървен материал са реално извършени. След като едни и същи факти и обстоятелства, релевантни както към преценката за реално изпълнение на услугите, така и за признаване на разходите по фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит, са установени с влязлото в сила съдебно решение, то силата му на пресъдено нещо следва да бъде зачетена в настоящото производство. Макар в случая да се касае за два различни административни акта с различен предмет, то основанието за определяне на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ на касатора е това, установено по приложението на ЗДДС, а именно, че фактурираните стоки и услуги, за които едноличният търговец е отчел разходи и е намалил финансовия си резултат, не са реално извършени. В тази хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 297 ГПК, съгласно която влезлите в сила съдебни решения са задължителни и за всички съдилища в страната. Затова липсата на анализ на доказателствата относно реалността на доставките по издадените от посочените доставчици фактури и неизлагането от съда на подробни мотиви в тази насока не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Констатациите в заключенията на вещите лица по приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, че процесните фактури са надлежно осчетоводени, а разходите по тях са намерили отражение в годишния финансов резултат, както и че СМР на обект - реконструкция на селскостопански път гр. Неделино до м. Оградно по договор с Министерство на земеделието и продоволствието, безспорно са извършени, но това не означава, че са извършени от издателя на фактурите. Предвид установената с влязъл в сила съдебен акт липса на реалност на доставките, то правилно съдът е приел, че фактурираните изкопни работи и доставка на дървен материал не са изпълнени от доставчиците. След като спорните доставки не са реално осъществени, изводите на съда, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции и осчетоводените по тях разходи са документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО са правилни. Въпреки че в касационната жалба са въведени всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, основното оплакване се свежда до неправилно прилагане разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Настоящият състав споделя доводите на административния съд за липса на условията за приложение на цитираната норма. Вярно е, че при непризнаване на разходи за данъчни цели на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, в относимата редакция към 2008 г. (в сила до 01.01.2010 г.), не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Тълкувайки посочената норма, правилно съдът е приел, че тя предвижда непризнаване за данъчни цели само на действително реализирания приход в резултат на непризнатите за данъчни цели разходи и поради това не обхваща хипотезите, при които разходите не са признати за данъчни цели поради документална необоснованост в резултат на нереални доставки. След като не е установено действителното получаване на стоките и услугите, то обективно невъзможно е получателят да е вложил същите в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи приходи именно от доставките, които не са реално осъществени. По делото не е установено на разходите по фактурите да съответстват приходи от доставки на стоки и услуги от същия вид. Приходите във връзка с изпълнението на договора с Министерство на земеделието и продоволствието не са пряко свързани с реализация на стоките и услугите по неосъществените доставки. Ето защо, обоснован е изводът на съда, че в случая законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2008 г. със сумата в размер на 241 000,68 лева, представляващи непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от него по фактурите, издадени от доставчиците "Краси Кар" ЕООД и "Гама - 94" ЕООД, без редукция в частта на приходите, в резултат на което са определени и следващите се задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ ведно с прилежащите лихви. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение