Решение № 2876 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13931/2013 г.

Решение № 2876 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13931/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК, обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 8.02.2008 г.). Образувано е по жалба на Ибрима Ненкова, гражданка на Република България, с адрес в гр. Пловдив, ул. "Златорог" № 4, срещу заповед № РД-12-44/21.06.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която на жалбоподателката се отказва признаването на професионална квалификация "медицинска сестра". В жалбата и се релевират доводи за незаконосъобразност на постановения отказ и се претендира отмяната му. Основните оплаквания са за допуснато противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона при издаване на административния акт. Жалбоподателката твърди, че проведеният курс на обучение в Македония съответства на изискванията на българското законодателство за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра". Ответникът по жалбата - министър на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Гавазова поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. От данните по делото е видно, че жалбоподателката Ибрима Ненкова притежава диплома за завършено средно специално образование - Главна книга № IX А/296, издадена от Средно образователно училище УМЦ "Никола Щейн", гр. Тетово, с придобита специалност/гимназиален профил - здравен. Същата е подала заявление с вх. № УДО-К-5/04.02.2013 г. за признаване на професионална квалификация "медицинска сестра", придобита в Македония през 1997 г. Към заявлението са приложени регламентираните в чл. 77, ал. 2 от ЗППК документи. В изпълнение на уредената с глава V-та от част III-та на ЗППК процедура, създадената със заповед № РД-09-432/14.07.2010 г. на министъра на здравеопазването Комисия за признаване на професионална квалификация и/или специалност в областта на здравеопазването (Комисията), видно от приложените протоколи № 216 от 01.03.2013 г. и № 227/17.05.2013 г. е разгледала молбата на Ненкова на две поредни свои заседания и като е взела в предвид представените документи е стигнала до извода, че обемът, съдържанието и квалификационното ниво на проведеното обучение на Ибрима Ненкова съществено не съвпада с нормативно установените изисквания в Република България за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра". Комисията, съобразно правомощията й по чл. 80 от ЗППК, на свое заседание от 17.05.2013 г. е направила предложение до министъра за постановяване на отказ от признаване на професионална квалификация "медицинска сестра" с мотиви, че са налице съществени различия в съдържанието на обучението и в нормативните изисквания за придобиване на професионалната квалификация в двете държави. Към преписката е приложено становище, изразено от чл. на Комисията (стр. 61), в което се акцентира на впечатляващата разлика между общия брой часове теоретично обучение, липсата на обучение по основни учебни дисциплини с голяма тежест от Специалните сестрински грижи, разлика с повече от едно квалификационно ниво на придобитата от заявителката квалификация и нормативно определеното в България, различията в преддипломните стажове, както и на липсата на положени държавни изпити, които да обхващат нормативноопределените у нас дисциплини. С оспорената заповед, министърът на здравеопазването, на основание чл. 84, ал. 4, във връзка с § 3а, ал. 1 от ЗППК, и въз основа на предложение на Комисията от 17.05.2013 г. е отказал за удовлетвори искането на жалбоподателката. В акта се изложени подробни мотиви относно липсата на предпоставки за признаване на професионална квалификация "медицинска сестра" поради наличие на съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация, съгласно действащата нормативна уредба в Република България, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО. Обстойно е коментирано несъответствието между изучавания хорариум и изискуемия минимален хорариум на задължителните учебни дисциплини на теоретичната подготовка по чл. 7а, ал. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "медицинска сестра" и "акушерка" за образователно-квалификационна степен "бакалавър" (наричана по-долу за краткост Наредбата). Изтъкнато е, че част от задължителните по Наредбата дисциплини не са изучавани; положен е само един държавен изпит, който представлява разработка на проект на тема "Акушерството с грижи за пациентката", който не може да се приеме за равностоен по съдържателен обхват на четири отделни държавни изпити, както и преминатият преддипломен стаж е значително по-кратък от изискуемия. Обжалваната заповед на министъра на здравеопазването е издадена от компетентния по чл. 4, т. 1 от ЗППК орган по признаване на професионални квалификации, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия на територията на Република България се извършва по реда на ЗППК, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (Арг.: чл. 9). Нормата на чл. 5, ал. 2 от с. з. предписва, че признаването на професионални квалификации се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии, съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации. Съгласно новелата на чл. 8, ал. 2 от ЗППК, когато професионалната квалификация за упражняване на регулираната професия не е придобита в държава-членка, тя се признава на граждани на трети държави, ако те са придобили право да упражняват същата професия в държава, с която Република България има сключен международен договор за/или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия, при договорените условия. Между правителствата на Република България и Република Македония е сключена спогодба за взаимно признаване на документите за образование и научни степени, чийто чл. 3 предвижда, че взаимното признаване на документите за образование и научни степени може да не бъде извършено, ако се установят съществени различия между тяхното съдържание и съществуващите изисквания за придобиване на образователни и научни степени в съответната страна. От данните по преписката е установено, че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатия от Ненкова курс на обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация, съгласно действащата нормативна уредба в България. В депозираното експертно мнение на чл. на Комисията са цитирани значителни различия между преминатото от заявителката обучение и изискванията в Република България, които са обсъдени в мотивите на оспорената заповед. Анализирайки формата на проведеното обучение, продължителността му, хорариума на изучаваните учебни дисциплини, самите учебни дисциплини, преминатия преддипломен стаж и положения държавен изпит от заявителката, министърът на здравеопазването законосъобразно е отказал за признае професионална квалификация "медицинска сестра" на жалбоподателката, приемайки, че не са налице нормативните предпоставки за удовлетворяване на искането. С оглед високо обществено значение на професията "медицинска сестра" и допускането до пазара на труда рефлектира върху здравето и живота на българските граждани, на които държавата е длъжна да гарантира качествени медицински услуги. В същия смисъл е предписанието на чл. 8 от Наредбата, регламентиращ предназначението на курса на обучение по специалността "медицина". В контекста на нормативните изисквания оспорената заповед съответства на целта на закона - признаването на професионална квалификация по регулирани професии и достъпът до упражняването им на територията на България да се извършват при наличие на съответствие с изискванията на ЗППК, а за придобита в трети държави квалификация - и при наличие на съответствие с действащите в България нормативни изисквания за придобиване на същата професионална квалификация. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че липсва несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение от Ненкова и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация, съгласно действащата нормативна уредба в Република България. Правилен е и изводът на административния орган, че в случая не могат да се приложат компесационни мерки. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗППК органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 29 ЗППК, предвиждаща конкретните компенсационни мерки и условията при които да се предоставят, разкрива предоставена възможност на органа по признаване да изиска или не компенсация за несъответствията в обучението. В конкретния случай министърът изрично е посочил в акта си, че не предлага компенсационни мерки, защото 1). несъответствията са много значителни и 2); такава възможност за придобита в трета държава професионална квалификация е предвидена само в случаите на § 3 и § 3б ДР на ЗППК. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, в какъвто смисъл е била направената от комисията констатация, последната предлага на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗППК обаче следва да се тълкува във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 7, чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 с. з. В този контекст, цитираната правна възможност се отнася само до лица, придобили специалност в областта на здравеопазването в държава - членка или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла и при условията на § 3 от ДР на ЗППК, в чиито категории не попада жалбоподателката и следователно органът не е бил длъжен да й предложи възможност да премине стаж за приспособяване или положи изпит за признаване на правоспособност. Това е така, защото е необходимо притежателят на доказателството за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава - членка, да има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата - членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО - макар и завършила обучението си в Македония през 1997 г., жалбоподателката не разполага с такива доказателства. Същевременно не отговаря и на условието по § 3б ДР на ЗППК обучението й да е започнало преди и да е завършило след 1.01.2007 г., за да претендира прилагането на предвидените компенсационни мерки. Изложените в мотивите на заповедта съображения за наличието на съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация, съгласно действащата нормативна уредба на Република България, приведена в съответствие с изискванията на Директива № 2005/36/ЕО, се подкрепят от наличните по делото доказателства и обуславят основателността на отказа. Достъпът и упражняването на регулирана професия в Република България, когато е обвързана с притежаване на определени професионални квалификации, се признават от административния орган при същите условия, които се прилагат за завършилите в страната граждани. След като жалбоподателката не е завършила обучението си при условията и съобразно изискванията на чл. 48 - 51 ЗППК, то отказът на министъра на здравеопазването е постановен в съответствие с материалния закон. По изложените съображения жалбата на Ибрима Ненкова се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,