Решение № 180 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1618/2014 г.

Решение № 180 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1618/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 51 от 14.02.2014 г. по в. т. д. № 1433/2013 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 962 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 171/2013 г. на Районен съд - Стара Загора, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17 641, 47 лв. като дължима по изпълнение на обществена поръчка: "Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция "Стара З.", къмпинг "Каваците", [населено място] и в почивна база "Паниците", [населено място], от които сумата 13 503, 08 лв., представляваща неизплатената част по обособена позиция № 1: Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция "Стара З.", къмпинг "Каваците", [населено място]; сумата 4 138, 39 лв., представляваща неизплатената част по изпълнение на обществената поръчка по обособена позиция № 2: Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна база "Паниците", [населено място], 6 смени /06.07.2012 г. - 29.08.2012 г./, за една смяна - 61 места за отдих, в т. ч. за 48 бр. деца и ученици и 13 бр. персонал, от които 4 работници - кухненски персонал, осигуряван от изпълнителя на поръчката, ведно със законната лихва от завеждането на иска - 07.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. С определение № 488 от 21.08.2015 г. по т. д. № 1618/2014 г. ВКС, ТК, II отд. допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235, ал. 2 от новия ГПК - ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска касирането му. Касаторът поддържа, че в нарушение на материалния закон - чл. 79, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ЗОП е ангажирана договорната му отговорност за заплащане на разходи, които са извън предмета на сключените по реда на ЗОП договори. Направено е и оплакване, че въззивният съд не е обсъдил довода му, че платените от общината суми за компонент "организация на столово хранене" /разходи за заплати, за СО, за платен отпуск, режийни разходи и др./ не са взети предвид от първоинстанционния съд и не са приспаднати от разходите, които според експертното заключение са били направени по този компонент и които са присъдени в негова тежест. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел за установено, че на основание проведена по чл. 38, т. 1 ЗОП процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване и организация на столово хранене на деца, ученици и персонал в почивна станция "Стара З.", къмпинг "Каваците", [населено място] и почивна база "Паниците", [населено място] между страните е подписан договор № 1511/4.07.2012 г. за обособена позиция № 1 - къмпинг "Каваците" на стойност 57 523, 84 лв. и договор № 1512 от 4.07.2012 г. за обособена позиция № 2 - почивна база "Паниците" на стойност 30 972, 72 лв. По издадена от ищеца фактура № 375/19.09.2012 г. на стойност 40 270, 40 лв. ответната община извършила плащане в размер на 25 685, 01 лв., а по фактура № 376/19.09.2012 г. на стойност 10 621, 32 лв. - в размер на 6 178, 50 лв. По делото е представено писмо от 23.10.2012 г., с което кметът на [община] възразил срещу дължимостта на останалата част от фактурираните суми за заплати, осигуровки и режийни, като се позовал на писмената обосновка на ищеца за начина на образуване на предлаганата цена, въз основа на която е определен за изпълнител на обществената поръчка и залегнала в сключените с него договори. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за Обособена позиция № 1 е прието, че извършените и осчетоводени от ищеца разходи, вкл. разходи за възнаграждения и премии на наетия за изпълнение на поръчката персонал, разходи за социални осигуровки на тези лица, административни разходи, свързани с изпълнението на обществената поръчка, режийни разходи и всички други, относими към нея са в общ размер от 13 503, 08 лв., а за Обособена позиция № 2 - тези разходи са в общ размер от 4 138, 39 лв., като е възприето разпределението на относимите към обществената поръчка административни разходи, извършено от ищеца чрез разделяне на общата им стойност за 2012 г. на две (за съответното полугодие), която сума също е разделена на две - за всяка една от обособените позиции. По тези съображения въззивният съд приел, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен в размер общо на сумата 17 641, 47 лв., до който бил уважен от районният съд, поради което потвърдил постановеното от него решение. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването на касатора, че отказът на въззивния съд да обсъди посочените доказателства и поддържаните във връзка с тях доводи съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК. Според твърденията на ищеца в исковата му молба, претендираните суми представляват незаплатената част от направените от него разходи за "О. на столово хранене на деца, ученици и персонал", които са включени като компонент № 2 от цената на договорените и изпълнени две обособени позиции от обществената поръчка. В същата се съдържа изрично заявление, че с извършените по сметката му на 04.12.2012 г. преводи на сумите 25 685.01 лв. за обособена позиция № 1 - къмпинг "Каваците" и в размер на 2 409.50 лв. /без ДДС/ за обособена позиция № 2 - почивна база "Паниците", [населено място], ответната община изцяло е заплатила направените от него разходи по компонент № 1 - "Осигуряване продукти за столово хранене", които са съответно в размер на 11 254.50 лв. /без ДДС/ по първата и в размер на 6 178, 50 лв. по втората позиция. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло иска с възражението, че след редуциране на фактурираните му от ищеца суми, с наредените от него на 04.12.2012 г. банкови преводи, на ищеца са били заплатени реално направените разходи и по двата компонента от цената, като по компонент № 2 те възлизат в размер на 14 430.51 лв. (25 685.01 лв. - 11 254.50 лв.) за обособена позиция № 1 - къмпинг "Каваците" и в размер на 3 769 лв. (6 178.50 лв. - 2 409.50 лв.) за обособена позиция № 2 -почивна база "Паниците", [населено място]. При постановяване на въззивното решение в нарушение на чл. 235, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил релевираното от ответника възражение и не е съобразил обстоятелството, че в заплатените от него суми в размер на 25 685.01 лв. по обособена позиция № 1 и в размер на 6 178.50 лв. по обособена позиция № 2 са включени не само разходите по компонент № 1 "Осигуряване продукти за столово хранене", но и спорните разходи по компонент № 2 "О. на столово хранене на деца, ученици и персонал", възлизащи в размер на 14 430.51 лв. (25 685.01 лв. - 11 254.50 лв.) за обособена позиция № 1 - къмпинг "Каваците" и в размер на 3 769 лв. (6 178.50 лв. - 2 409.50 лв.) за обособена позиция № 2 - почивна база "Паниците", [населено място]. Като не е отчел извършеното плащане по спорния компонент № 2, въззивният съд е достигнал до погрешния извод, че ответникът дължи на ищеца реално направените по този компонент разходи в размер на 13 503, 08 лв. по позиция № 1 и в размер на 4 138, 39 лв. по позиция № 2. При съпоставянето на действително направените разходи и на платените по него суми се налага извода, че ответната община е погасила изцяло задължението си към ищеца по компонент № 2 за обособена позиция № 1 и до размер на сумата 369.39 лв. по позиция № 2. Като е потвърдил пръвоинстанционното решение, с което предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над тази сума, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК то следва да бъде отменено в тази му част и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго от ВКС, с което предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 272.08 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, а в останалата му част да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на 4 650 лв., от които 3 600 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение