Решение № 7224 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2009 г.

Решение № 7224 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Славчев Георгиев, от гр. София, срещу решение № 68/10.07.2009 г. по адм. д. № 6976/2008 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост № ТК-94-Л-17/14.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че според заключението на вещото лице сградите, за които се претендира режим на търпимост, не са изградени преди 1987 г, . поради което § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ не е приложим. Това, според съда, се потвърждава и от извадките от действащите кадастрален и регулационен план. Освен това строежите не отговарят и на второ изискване - на предвижданията на ПУП и на правилата и нормите по устройство. Това, според съда, е така, тъй като видно от заключението на вещото лице с изградените строежи се нарушават разпоредбите относно максималната плътност на застрояване на недвижимите имоти. Решението е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: На първо място, заключението на вещото лице не съдържа извод, че сградите не са построени преди 1987 г. Такъв се съдържа единствено в становището на заинтересованата страна. В този аспект липсата на отразяването на сградите в действащите кадастрален и регулационен план от 1999 г. не опровергава, нито доказва времето на извършване на строежа. В разглеждания аспект и съгласно представените декларации има индиция, че строежът е извършен преди 1986 г. Този релевантен за приложението или не на режима на търпимост по пар . 16, ал . 1 ПЗРЗУТ не е установена от съда, поради което само на това основание решението поради нарушение на съществени процесуални норми- чл. 171, ал. 4 АПК подлежи на връщане. На второ място показателите за плътност на застрояване са от 2007 г., поради което не може да се третират като задължителни. Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая е релевантно кога са реализирани обектите, имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането им, и противоречи ли изграждането му на строителните правила и норми към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. Тези обстоятелства изобщо не са изследвани от първоинстанционния съд. Търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но съдът не е установил налице ли са или не релевантните за приложението на нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ изрично посочените обстоятелства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми. При липсата на установени релевантни факти касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение