Решение № 11 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2130/2013 г.

Решение № 11 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2130/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 214 от 19.VIII.2013 г. по внохд № 273/2013 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се възразява срещу доказателствения анализ на въззивния съд, който "се е задоволил само с преразказване на показанията на свидетелите" и тяхното обсъждане "с акцент върху несъществени факти и обстоятелства", вместо да са "оценени съобразно действителното им съдържание". Незаконосъобразно било прието, че "има формално лъжливо документиране" и подсъдимите са били оправдани по обвинението в престъпление по чл. 311 НК, тъй като не била "причинена вреда за ПУДООС". Относимите към това престъпление доказателствени материали не били "разгледани в съвкупност", което, ако било сторено и с оглед на съображенията, изложени във въззивния протест, доказвало извършването на това престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Също незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВС/ВКС съдът е приел, че фактурите, издавани от управител на търговско дружество в кръга на службата му, не са официални документи. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста. Защитниците на подсъдимите А. Б., Л. Н. и В. Н. искат оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 107 от 26.IV.2012 г. по нохд № 136/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с която А. М. Б., Л. Л. Н. и В. К. Н. са оправдани: -първият по обвинението в престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК затова, че за времето от 18.V.2004 г. до 14.Х. с. г., в длъжностното си качество на директор на дирекция "ТСУ, АС и Е" към [община] и в изпълнение на служебните си задължения да осъществява инвеститорски контрол върху дейността по изграждане на водоснабдителна мрежа в [населено място] от [фирма]-гр. София и на канализационна мрежа в [населено място] от [фирма]-гр. София, е съставил 12 протокола за установяване и приемане на извършени от всяко от двете дружества дейности и вложени материали, в които протоколи отразил неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал, надвишаващи действителните със 117 842.12 лв.; -втората по обвинението в престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК затова, че за времето от 10 до 24.VI.2004 г., в длъжностното си качество на управител на [фирма] и в изпълнение на задълженията си като ръководител на обекта в [населено място], е съставила 2 протокола за установяване и приемане на извършени от дружеството дейности и вложени материали, в които протоколи отразила неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал, надвишаващи действителните с 60 984.76 лв., както и по обвинението в престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. с чл. 26 НК затова, че за времето от 30.VI. до 3. ХI.2004 г. чрез използване на документи с невярно съдържание-горепосочените два протокола, е получила от [община] без правно основание 57 674 лв.; -третият по обвинението в престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК затова, че за времето от 18.V.2004 г. до 14.Х. с. г., в длъжностното си качество на управител на /фирма/ и в изпълнение на задълженията си като ръководител на обекта в [населено място], е съставил 4 протокола за установяване и приемане на извършени от дружеството дейности и вложени материали, в които протоколи отразил неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал, надвишаващи действителните с 56 857.36 лв., както и по обвинението в престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК затова, че за времето от 1.VI.2004 г. до 17.ХI. с. г., в посоченото длъжностно качество и в изпълнение на посочените задължения, е съставил официални документи-4 фактури, в които удостоверил невярното обстоятелство за извършени от дружеството СМР на стойност 686 221.55 лв. при действително извършени такива на стойност 612 601.40 лв. с целта да използва фактурите за доказване на това обстоятелство. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е отчасти недопустим, отчасти неоснователен. Недопустимо е обсъждането на протеста и направеното с него искане за отмяната изцяло на въззивното решение. Това е така, защото липсва съответен протест срещу оправдаването на Н. по обвинението в престъпление по чл. 212, ал. 4 НК, което обвинение само е споменато в третия абз. на л. 1 от протеста, без по-нататък да е посочено, тази част от въззивното решение оспорва ли се и на кои касационни основания, и какви са доводите в тяхна подкрепа. Неоснователно подалият протеста прокурор оспорва доказателствения анализ, направен от предходните съдебни инстанции, с доводи, които или са лишени от конкретика, или не са съобразени с установените факти. Възразява се напр. срещу несъобразяването от съдилищата със "заключенията на вещите лица" без да се прави уточнението, дали се има предвид първоначалната, от досъдебното разследване комплексна техническа и икономическа експертиза, или коригиращото я допълнително заключение на същите експерти /л. 389-399, т. 2 от първ. д./, с което и двете съдебни инстанции са се съобразили. Отправен е упрек към въззивния съд, че се бил "задоволил само с преразказване" показанията на свидетелите, без да ги цени "съобразно действителното им съдържание", но не се казва, показанията на кои конкретно свидетели са превратно тълкувани и в какво се изразява това "действително съдържание" на казаното от тях. Протестиралият прокурор твърди, че били актувани вече извършени по "стопански начин" СМР в селата А. и К. и така пренебрегва установени факти относно състоянието на въпросните СМР /изкопи/, част от които или са били затрупани вследствие на атмосферните и теренни условия /в [населено място]/, или са били изпълнени по неподходящ за по-нататъшното им използване начин, с тухлена вместо с бетонова облицовка /в [населено място]/. Пренебрегнат е установеният от първата, приет и от втората инстанция факт, че подсъдимите Н. и Н. не са участвали в съставянето на протоколите, с които се е констатирало количеството и вида на извършените ремонтни дейности. Доколкото пък подсъдимият Б. е участвал в съставилите тези протоколи комисии като представител на [община] в качеството й на инвеститор, то в същите комисии са участвали далеч по-грамотни технически от него лица-представители на РИОСВ, осъществяващ инвеститорски контрол по линия на МОСВ и представители на [фирма]-София, осъществяваща независим строителен надзор на основание сключен с общината договор-които лица, разпитани като свидетели, са потвърдили пред първоинстанционния съд, че са приемали винаги действително извършени по вид, количество и качество дейности. При тези доказателства /свидетелствалите за свършената работа са изчерпателно изброени и в двата съдебни акта/предходните инстанции правилно са заключили, че след като при съставянето на констативните протоколи няма невярно документиране, такова не може да има и в последващите документи, свързани със заплащането на извършените СМР, което пък прави безпредметен коментарът върху фактурата като възможен предмет на извършено от длъжностно лице и в кръга на службата му документно престъпление. Нещо повече, дори протоколите, с които се е констатирало какво, колко и къде е извършено, да са с невярно съдържание, не са тримата подсъдими тези, от които би могло да се търси отговорност за лъжливо документиране, на което обстоятелство и двете съдебни инстанции основателно са акцентирали. С оглед на изложеното и след не намери в протеста друга, достатъчно защитена и налагаща отговор, теза, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС