Решение № 17075 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2019 г.

Решение № 17075 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Габрово против решение № 30 от 7.03.2019 г. по адм. дело № 350/2018 г. на Административен съд – Габрово, с което органът е осъден да изпълни задължения, произтичащи пряко от чл. 11 на Закона за общинската собственост (ЗОС), за ремонтно-възстановителни работи по укрепване на устоите и попълване на дупките в настилката на мостово съоръжение свързващо имот с идентификатор № 14218.542.17 с второстепенна улица с идентификатор № 14218.542.15 по КК и КР на гр. Габрово. Жалбоподателят поддържа, че постановеният съдебен акт е недопустим, а евентуално излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - С. Димитрова и В. Димитров оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставен в сила, като им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Димитрова и В. Димитров против отказ на кмета на община Габрово, обективиран в писмо № ИЕ-01-02-35-1/15.11.2018 г., да предприеме необходимите действия и да извърши ремонт на мостово съоръжение над река Стражка, кв. Водици, гр. Габрово, свързващо притежавания от тях имот с улица с идентификатор № 14218.542.15 по КК и КР на гр. Габрово. Писмото е в отговор на искане на жалбоподателите кметът на общината да извърши на основание чл. 11 ЗОС ремонтно-възстановителни действия на описания мост. Съдът приема, че предмет на оспорване е бездействие на кмета на община Габрово, произтичащо от чл. 11 ЗОС и след като въз основа на приетата съдебно - техническа експертиза установява, че мостът е общинска собственост и се нуждае от ремонт, стига до извод, че предпоставките на чл. 256, ал. 1 АПК са изпълнени и постановява решението, предмет на оспорване, с което осъжда кмета на община Габрово да изпълни задълженията си, произтичащи пряко от чл. 11 ЗОС, за ремонтно-възстановителни работи по укрепване на устоите и попълване на дупките в настилката на мостовото съоръжение. При тези факти Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд – Габрово е недопустимо. Местните пътища са общинска и частна собственост. Те са отворени за обществено ползване, осигурявайки транспортни връзки от местно значение, връзка с улиците и с републиканските пътища. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Тези задължения са регламентирани в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от Закона за пътищата, чл. 3, чл. 167, чл. 176 от Закона за движение по пътищата и произтичат от качеството на общината на собственик на съответните пътни и транспортни съоръжения. Следователно дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна, тъй като не се осъществява с прилагане на власт и подчинение. Изброените в чл. 19, ал. 2 от Закона за пътищата правомощия, свързани с управлението на пътищата, се изпълняват от кмета на съответната община не в качеството му на административен орган, а от името на собственика на пътищата. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. Изложеното налага извода, че с подаденото от С. Димитрова и В. Димитров искане до кмета на община Габрово не възниква административно правоотношение и изразеното от кмета на община Габрово становище не формира отказ, представляващ индивидуален административен акт, нито бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Поради това защитата на жалбоподателите не може да се реализира по реда на Административнопроцесуалния кодекс, нито чрез оспорване на писмото с изразеното от кмета на община Габрово становище, нито по реда на чл. 256 АПК. Същите могат да защитят правата си по общия исков ред. По тези съображения подадената от Димитрови жалба е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като се произнася по оспорването с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Габрово е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответниците по касационната жалба С. Димитрова и В. Димитров следва да бъдат осъдени да заплати на община Габрово сумата 150. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,