Решение № 15798 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2010 г.

Решение № 15798 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Георгиев Минкин срещу решение без номер, от 11.05.2010 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 589/2008 г. В хода на производството касационният жалбоподател е починал и като страни - касационни жалбоподатели са конституирани неговите наследници по закон Тодорка Колова Минкина, Йорданка Иванова Ташева и Аксиния Иванова Грозданова. Конституираните страни поддържат подадената касационна жалба. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба и алтернативно за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за обезсилване на постановеното решение или алтернативно за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците кмета на община Монтана и Екатерина Маринова Стоянова не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Зоя Ангелова Кузманова с представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Екатерина Маринова Стоянова на заповед № 1133 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. С оспорената заповед е признато правото на ползвателя Иван Георгиев Минкин да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху част от имот № 1427 по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване в м. "Над Кацарското", землището на гр. Монтана с площ от 846 кв. м. Със същата заповед е възложено извършване на оценка на имота. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и по същество на спора е постановил решение, с което се отказва на ползвателя да придобие собственост по отношение на предоставения за ползване имот. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на ползвателя е налице позитивно произнасяне през 1992 г., когато е определена оценка на ползвания имот в размер на 53 000 лв. Тази оценка не е била заплатена, поради което въпреки позитивното произнасяне през 1992 г. за него не е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост. С приключване на процедурата по реда предвиден в отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за ползвателя не възниква отново право да иска признаване на правата си по реда предвиден в § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Оспорената заповед е постановена именно в процедура, допустима само по отношение на ползватели, чиито права не са признати по отменения ред. На следващо място съдът е приел, че не е налице и една от положителните материално-правни предпоставки за признаване на правото на ползвателя да придобие собственост. Като е преценявал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, съдът е приел, че няма достатъчно данни за надлежно учредено право на ползване по реда предвиден в ПМС № 1/1981 г. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и по същество на искането е постановил отказ за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост. С оглед представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, настоящият състав счете, че постановеното решение е недопустимо - постановено по недопустима за разглеждане жалба. Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Екатерина Маринова Стоянова. С определение № 11941 от 14.10.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение е прието, че жалбата е подадена в срок и на това основание е допустима за разглеждане. В касационното производство е представено решение от 11.01.2011 г., постановено от Районен съд Монтана по гр. д. № 70522/2009 г., с което е прието за установено по отношение на Екатерина Маринова Стоянова, че жалба, депозирана на 8.10.2008 г. пред Административен съд Монтана против заповед № 1133/2006 г. на кмета на община Монтана, по която е образувано адм. д. № 589/2008 г., е неистинска. С мотивите на установителното решение е прието, че жалбата по която е образувано административното дело не е подписана от лицето, което в адресната част е вписано като жалбоподател. По тази причина районният съд е приел, че жалбата е неавтентична и на това основание е прието за установено, че е неистинска. Представеното съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК спора за валидност на сезирането на административния съд не може да бъде пререшен. За да бъде разгледан и разрешен административния спор, съдът следва да е сезиран с жалба, която отговаря на всички формални изисквания, предвидени с разпоредбата на чл. 150 от АПК. Освен това следва да са налице всички положителни процесуални предпоставки, в това число жалбата да е подадена от процесуално легитимирано лице. Подписа на жалбоподателя символизира неговата воля да търси правна защита и обективира волеизявление за разрешаване на правния спор. В случая съдебно е установено, че лицето, вписано в адресната част на жалбата като подател, не е подписало жалбата, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно сезиране на административния съд с искане за разрешаване на административно-правния спор. Не може да се приеме, че при образуване на делото жалбата е била нередовна, поради което съдът е следвало да я остави без движение с указания за изправяне на нередовност във връзка с изискването на чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК. Формално жалбата е подписана, а предпоставка по чл. 158, ал. 1 от АПК за оставяне на жалбата без движение е установено несъответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК, което в случая не е било налице. Не може да се възприеме и довод, че с последващи изявления страната е потвърдила процесуалните действия във връзка със сезирането на съда с искане за разрешаване на правния спор. Изявление за потвърждаване на процесуални действия валидира такива извършени от лице без представителна власт. В случая изначално липсва автентично изявление за сезиране на съда. Във връзка с представените пред тази инстанция писмени доказателства, следва да се отбележи, че законът проявява нетърпимост в случаите, когато жалба или искова молба е документ с невярно съдържание, както е в настоящият случай - създадена е привидност, че жалбата е подадена от лице, за което е установено в влязло в сила решение, че не е така. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено по недопустима за разглеждане жалба - подадена от неустановено лице, което е равнозначно на липса на надлежно подадена жалба и на това основание следва, че е налице несъществуващо упражнено право на съдебно производство. Решение, постановено по недопустима за разглеждане жалба е недопустимо и на това основание следва да се обезсили. Настоящият състав счете, че не следва да се уважава направеното искане от касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото, в това число и такива направени за производството пред административния съд. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК разноски по делото се заплащат от страната подател на жалбата. В случая по изложените съображения не може да се приеме, че жалбата е подадена от ответника в касационното производство Екатерина Маринова Стоянова, поради което липсва основание в тежест на тази страна да се присъдят станалите разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,