Решение № 6686 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ срещу Решение 3321/31.01.2025 г. по адм. дело 12045/2024 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която по жалба на Д. А., гражданин на Сирия е отменено Решение 11662/08.11.2024 г., издадено от касационния жалбоподател, в частта, с което на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в оспореното решение липсват мотиви относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на търсещото закрила лице. Касационният жалбоподател се позовава на актуални данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг с отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт. Ответната страна Д. А., чрез адв. А. Пантова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на сирийския гражданин Д. А. е отменено Решение 11662/08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че в провинция Дейр ал Зор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било, единствено поради своето присъствие на нейна територия, изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена в член 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Взета е предвид справка на ВКБООН, според която е налице преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, което продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно ще повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което са изправени сирийците, живеещи извън страната. Съдът е приел, че в Сирия се наблюдават наченки за започване на помирителни процеси, но няма сигурни данни, че продължилия десетилетие конфликт, ще бъде разрешен в близко бъдеще. При съобразяване с така приетите за установени данни е прието, че към настоящия момент по отношение на Д. А. са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като лицето е било принудено да напусне страната си на произход, защото там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му при наличието на съществуващ въоръжен конфликт. Завръщането му в Сирия в този момент не било безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, поради което на следвало да му бъде предоставен хуманитарен статут. Преценката на административния орган е определена като необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения в АПК срок, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От данните, които се съдържат в наличните информационни източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар ал Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 08.05.2025 г. 481 730 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 08.05.2025 г., 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08 и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Касационният жалбоподател обосновано е възразил срещу определянето от страна на първоинстанционния съд като относими и от значение за настоящото производство на данни, изложени в становища и справки, отразяващи обстановката в Сирия към 2023 година. Както по-горе беше описано, налице е съществена за производството положителна промяна в ситуацията в конкретната страна в политическо отношение, както и в насоките на развитие на въоръжените сблъсъци между отделните, находящи се на територията на страната въоръжени формирования и фракции. Следователно, от наличните по делото писмени данни към момента на произнасянето на настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. Съобразно горното не може да се приеме наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни Д. А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Майка му и неговите братя и сестри са в Сирия, а самия той не е ставал свидетел на въоръжени стълкновения. Не е призоваван под каквато и да е форма за отбиване на военна служба или за включване към военно формирование. Пред административния орган е изложил като мотив за напускане на страната си необходимостта от осигуряване на по-добър живот на семейството си и желание да работи и изпраща средства на същите, т.е. мотиви, имащи икономическа насоченост. В хода на административното производство, решаващия орган е обсъдил всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата, при което правилно е прието, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за наличие на други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на лицето на хуманитарен статут. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на Д. А. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение