Решение № 13871 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2017 г.

Решение № 13871 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районен център 112 - Русе към Дирекция "Национална система 112" на Министерство на вътрешните работи срещу решение № 16/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 52/2017 г. по описа на Административен съд – Русе (АС-Русе). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнително са изложени съображения за липса на правен интерес от оспорване на отменената от АС-Русе заповед, което се квалифицира като довод по чл. 209, т. 2 от АПК, но без изрично искане за обезсилване на съдебното решение. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед или при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане с указания да бъдат разпитани като свидетели авторите на докладните записки, но без да са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Г. В., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 16/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 52/2017 г. по описа на АС – Русе е отменена Заповед № 10586 з-18/30.01.2017 г. на началника на Районен център 112 - Русе към Дирекция "Национална система 112" на ММВР, с която на Г. В. на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, пр. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразна, защото липсват доказателства за установяване по категоричен начин обстоятелствата, които са посочени като фактическо основание за издаването й т. е. не е доказан фактическия състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Възражението за липса на правен интерес у Г. В. за оспорване на отменената от АС-Русе заповед е неоснователно. Обстоятелството, че непосредствено след налагане на дисциплинарното наказание нейното служебно правоотношение е променено на трудово със същия работодател, не обуславя отпадане на интереса й да оспорва обжалваем акт, който при издаването му пряко засяга нейни права и законни интереси дори и само от гледна точка потенциалната възможност да претендира обезщетение от евентуални причинени й вреди. Обжалваното съдебното решение е постановено по допустима жалба и не е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АС-Русе обосновава законосъобразни правни изводи. От събраните по делото доказателства не се установява, че Г. В. е извършила нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание. Административният съд е приел за установено, че при отразени в протокол, приет като доказателство по делото, случаи е налице прекъсване на входящите повиквания, приети от Г. В. като оператор на ЕЕН 112, при което в последствие са осъществени отново входящи повиквания от същите телефонни номера и те са обслужени от други оператори като регламентирани повиквания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не е възможно да се установи причината за прекъсване на разговорите. Според приетото заключение на вещото лице към момента на изготвянето му (в съдебната фаза на производството) не е възможно да се установи дали операторът на ЕЕН 112 е прекъснал входящите повиквания, описани в протокола на комисията или причината е технически проблем с връзката; прекъсване от страна на позвъняващия. За установяване на същото обстоятелство е изискана информация и от трети лица (оператори на мобилни оператори), от която също не се установява причината за прекъсване на описаните повиквания, за чието прекъсване е наказана Г. В.. Пред първата инстанция не е направено друго искане за събиране на доказателства за установяване на този факт. Според писмо УРИ-105860-86/26.04.2017 г. на началника на РЦ-112-Русе използваният програмен продукт от НЦ 112 позволява съхранение на данни за срок само от един месец. Следователно напълно обоснован е изводът на АС-Русе, че по време на дисциплинарното производство е съществувала техническа възможност да бъде установена причината за прекъсване на входящите повиквания, приети от Г. В., но тя не е използвана. Пред първата инстанция не е направено друго искане за събиране на доказателства за установяване на този факт, а възможността да бъде установен с разпит на свидетели е посочена за първи път в касационната жалба. При липса на наведено касационно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушения при събиране на доказателствата, искането за разпит на свидетели следва да бъде определено като несвоевременно, а фактическата обстановка по спора правилно установена въз основа на всички ангажирани и събрани пред първата инстанция доказателства. При последователен анализ на всички доказателства по делото АС-Русе е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не е събрал своевременно всички възможни доказателства за причините, поради които описаните при проверката повиквания, приети от Г. В. са прекъсвани, след което са приемани от друг оператор на ЕЕН 112. При липса на доказателства, че Г. В. е прекъсвала регламентирани входящи повиквания правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за неизпълнение на служебните задължения, което е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарно нарушение.. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Ответната страна Г. В. е направила разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,