Решение № 373 от 10.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1087/2014 г.

Решение № 373 от 10.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1087/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 127/14 г. Районният съд-гр. Враца осъдил подсъдимия Е. М. С. на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 29 и чл. 58а НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 45 от 29.05.2014 г., постановено по внохд № 174/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр. Враца потвърдил присъдата. Осъденият С. е направил искане за възобновяване на посоченото наказателно дело, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Пред ВКС молителят лично и защитата му поддържат искането. С. представя писмени обяснения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но е неоснователно. В искането се твърди, че извършеното на досъдебното производство разпознаване не е по правилата на НПК; при предявяване на обвинението С. е бил без защитник; въззивният съд не е отстранил тези нарушения. Нищо по-различно не се твърди в представените, в съдебното заседание пред ВКС, писмени обяснения, с качеството на защита. Необходимо е да се започне с това, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на особените правила по глава 27 НПК, в частност по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. ВРС като установил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВКС не установи процедурата по глава 27 НПК да е злепоставена. Липсват данни волята на подсъдимия да е опорочена по какъвто й да било начин. Не се установява също, съдът да е направил невярно преценка по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Не се установява разпознаването, извършено в хода на досъдебното производство, да е в нарушение на правилата за това - чл. 169 и сл. НПК. Нещо повече, при показанията на пострадалия Генчев (л. 4-7 и л. 23), осъденият придава значение на разпознаването, каквото то в действителност няма. За предявяване на обвинението и разпита в качеството на обвиняем, на молителя е била осигурена защита по реда на Закона за правната помощ. Разследващият е направил съответното искане на 10.10.2013 г. (л. 66); с уведомително писмо на Адвокатската колегия-гр. Враца е посочен определения за осъществяване на правна помощ адвокат, надлежно вписан в регистъра за правна помощ (л. 67); с постановление на разследващия орган от 19.12.2013 г. посоченият адвокат е бил назначен за защитник на обвиняемия С. (л. 68), а видно от протоколите за привличане в качеството на обвиняем и разпит в това качество, същият адвокат е участвал при извършването на процесуално следствените действия (л. л. 70-72). Така констатираното налага извод, че въззивният съд не е имал основания да предприема мерки за отстраняване на нарушения на процесуалните правила. Нещо повече, видно от въззивната жалба, инициирала образуването на производството пред ВОС, този съд е бил сезиран единствено и само с искане за намаляване на наказанието. ВКС не установи да е налице което й да било от основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, за намеса по реда на възобновяването на наказателни дела. В рамките на фактите, признати от С. по реда на чл. 371, т. 2 НПК, приети за установени от решаващия съд, съответно на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, законът правилно е приложен. При липсата на условията на института на смекчената наказателна отговорност - по чл. 55 НК, правилно наказанието на С. е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като наложеното за изтърпяване наказание от четири години лишаване от свобода не е очевидно несъответно, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и поради това е справедливо. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение