Решение № 13981 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2013 г.

Решение № 13981 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Галин Симеонов Христов, в качеството му на ЕТ "Галин Христов" със седалище гр. Сливен, подадена чрез адвокат Петър Шидеров, срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частите му по раздел II, т. 2, раздел III, т. 9 и раздел VII, т. 1. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. С писмено становище по съществото на спора поддържа възражението за недопустимостта на оспорването поради липсата на правен интерес, а в отношение на евентуалност - претендира отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованата страна - "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в срока за произнасяне с решение по делото служебно констатира, че подадената жалба е частично недопустима. По оспорването на раздел II, т. 2 и раздел VII, т. 1 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има постановени, влезли в сила съдебни решения, с които решението е отменено в посочените части. В тази връзка съдът съобрази решение № 12582/1.10.2013 г. постановено по адм. дело № 7228/2013 г. и решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. дело № 6074/2013 г., двете на петчленни състави на Върховния административен съд, с които са оставени в сила, съответно решение № 4753/4.04.2013 г. по адм. дело № 12424/2012 г. и решение № 4621/3.04.2013 г. по адм. дело № 13121/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Предвид тези данни, спорът относно законосъобразността на раздел II, т. 2 и раздел VII, т. 1 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с горепосочените, влезли в сила съдебни решения, като оспореният административен акт е отменен по жалбите на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока се съдържа и в чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс /приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК/, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно посочените по-горе решения са задължителни и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на решението на ДКЕВР. Формираната сила на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за разглеждане по същество на жалбата на настоящия жалбоподател, срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел II, т. 2 и раздел VII, т. 1. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, което налага жалбата на ЕТ "Галин Христов" срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел II, т. 2 и раздел VII, т. 1 да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство, да бъде прекратено в тази му част. Жалбата срещу решението на ДКЕВР, в частта му по раздел III, т. 9 е допустима, като подадена от лице с обоснован правен интерес от оспорването в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Между страните липсва спор, че със заявления на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 13.09.2012 г. е поискано от ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, обосновани включително с твърдения, че голям брой такива производители са въведени в експлоатация към момента и се очаква да бъдат въведени до края на 2012 г., при което разходите по диспечирането им са нараснали значително. Заявленията не са придружени от конкретни данни, поради което и операторите на съответните мрежи са поискали определяне на временни цени до утвърждаването на окончателни такива. Във връзка с подадените заявления и в съответствие с чл. 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, е изработен доклад на директорите на посочените в този текст дирекции. Докладът и проектът на решението са разгледани в закрито заседание на ДКЕВР на 14.09.2012 г., при което е взето решение № Ц-33 от същата дата, за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, платими ежемесечно считано от 18.09.2012 г., от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата произведена електрическа енергия. Като правно основание за издаването му са посочени чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, § 1, т. 15 ДР ЗЕ и § 197 ПРЗ ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./. В мотивите на обжалвания акт е изложено, че с решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР са утвърдени цени в сектор "Електроенергетика" - цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи, дължими от потребителите в качеството им на ползватели на мрежите. Съобразено е, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, също имат качеството на ползватели на съответната мрежа, поради което и дължат цена за достъп до нея. Съгласно чл. 104 ЗЕ взаимоотношенията между ползвателите на мрежата и оператора й, се уреждат посредством сделка, като редът, условията за достъп и ползването на съответната мрежа, за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическата енергия. В тази връзка е съобразен текста на чл. 26 ПТЕЕ, съгласно който производителите на електрическа енергия заплащат цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа. Договорите за достъп по чл. 84, ал. 2 ЗЕ следва да бъдат сключени в двумесечния срок от влизане в сила на ЗИД ЗЕ /според § 197 ПЗР от с. з./, изтичащ на 17.09.2012 г. и в рамките на който е невъзможно приключването на административното производство по утвърждаването на цените за достъп до преносната и разпределителните мрежи на операторите, поради което последните са изпаднали в забава. В резултат исканията им за определяне на временни цени за достъп са приети за допустими и основателни, в рамките на висящото административно производство за определяне на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, след което ДКЕВР при необходимост може да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки. Посочено е, че при определянето на временните цени за достъп Комисията следва да използва служебно известни данни, като например отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с лицензионната им дейност и други официални източници. Определянето на цените е обосновано с това, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, предизвикват големи и внезапни промени в баланса производство-потребление на електроенергийната система и необходимост от балансиране при допълнително възникващи разходи. Изтъкнато е, че временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи. Между страните не се спори и предвид данните от представените по делото договори, в т. ч. за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителна мрежа, съдът приема за установено, че жалбоподателят е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, сключил договор за присъединяване на притежаваните от него мощности, към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР има характера на индивидуален административен акт и е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 10 ЗЕ, на ДКЕВР са възложени функциите по регулирането на дейностите в енергетиката, като в чл. 21, ал. 1, т. 8 от закона, изрично е уредено правомощието на Комисията да осъществява регулирането на цените в предвидените в ЗЕ случаи, какъвто е и този по чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, уреждащ определянето на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Преди постановяване на решението е изслушан доклад на ръководителите на съответните дирекции в ДКЕВР, обективираното в който предложение е прието. Не е налице нарушение по чл. 30, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обн. ДВ, бр. 35/2011 г., тъй като в случая са приложими по-новите текстове на чл. 34, ал. 2 ЗЕ и § 197 ПЗР ЗЕ /създадени с изменението на този закон, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г./ и по аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЕВИ, според който за неуредените въпроси се прилага ЗЕ. С изменението на ЗЕ по ДВ, бр. 54/2012 г., в чл. 32, ал. 4 законодателят е предоставил на ДКЕВР правомощието да определя временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 13, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, и да вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Едноличният търговец - жалбоподател в настоящото производство е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като такъв е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. "а", предложение първо от § 1 ДР ЗЕ. Същевременно, тъй като се снабдява от мрежата с електрическа енергия, е ползвател и съобразно понятието, дефинирано в предложение второ от същата точка на § 1 от допълнителните разпоредби. Следователно, дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като ползвател в две качества - съответно като потребител и производител на електрическа енергия. Съгласно чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, за да се сключи договор за изкупуване на произведената от дружествата енергия от възобновяеми източници е необходимо сключването на договор за достъп между производителя на електрическата енергия и оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, в който се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Понятието "достъп" е определено в § 1, т. 15 ДР ЗЕ, като правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Следователно става въпрос за сделка, с предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени, включваща компонентите визирани от чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Гореизложеното налага извода, че подателят на жалбата дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, подлежаща на утвърждаване от ДКЕВР съгласно приложимата правна уредба, а оттам и че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на ответната комисия. Следва да се отбележи, че при осъществената от съда служебна проверка на законосъобразността на атакувания акт, не са установени такива тежки нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел, които да влекат нищожността на постановеното решение. Съдът приема, че не са спазени обаче административнопроизводствените правила по НРЦЕЕ, относно определянето на цените за достъп до съответната мрежа. Доколкото с решение № Ц-33/2012 г. са определени временни цени за достъп, за които няма предвиден специален ред в НРЦЕЕ, приложим е общият такъв, налагащ енергийният регулатор да посочи и установи фактическите основания за издаване на процесния индивидуален административен акт /изрично определен като такъв в чл. 36а, ал. 2 ЗЕ/, създаващ права в полза на оператора на преносната или на разпределителните мрежи, респективно - задължения за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциална цена, в кръга на които попада и жалбоподателя в настоящото производство. В мотивите на обжалваното решение като фактическо основание за издаването му са посочени заявленията на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, и забавата при изпълнение изискването по § 197 ПЗР ЗИДЗЕ, в който случай при сезиране от страна на оператора, ДКЕВР определя условията за достъп до сключването на договор. Посочената преходна разпоредба е създадена едновременно с изменението на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, според който текст ДКЕВР може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ при забавяне на операторите на съответните мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В случая операторите са подали заявленията си на 13.09.2012 г. - преди изтичането на крайния срок по § 197, ал. 1 ПЗР ЗЕ на 17.09.2012 г., поради което не е била налице хипотезата на ал. 2 от същата норма. Наред с горното, не е имало пречка за заинтересованата по делото страна и останалите оператори да поискат далеч преди 13.09.2012 г., определянето на цена за достъп от ДКЕВР - само са посочили, че са изпаднали в забава, като от това обстоятелство са черпили изгодни за себе си правни последици, тъй като са и получатели на определените цени за достъп. Следователно, ДКЕВР е постановила процесното решение без да е доказано по несъмнен начин наличието на фактическите основания за издаването му. В случая е допуснато и нарушение на материалния закон. Договорът за достъп според чл. 84, ал. 2 ЗЕ, включва определянето на цената за достъп за ползване на мрежовите услуги - диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, а съгласно ал. 3 на същия член, сключването му е условие за изпълнението на договора за продажба на електрическа енергия. Същото изискване е въведено и с чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ, визиращ сключване на договор за достъп, преди сключването на договор за изкупуване на произведената електрическа енергия. Цената за достъп е определена като самостоятелно регулирана цена по чл. 2, т. 10 НРЦЕЕ. Следва да се отбележи, че на основание чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ, ДКЕВР с решение № 15/9.02.2012 г. е приела Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метода на регулиране "норма на възвръщаемост", но в обжалваното решение не е осъществено позоваване нито на НРЦЕЕ, нито на Указанията, приети с решението на регулатора. С решение № Ц-17/28.06.2012 г., ДКЕВР е утвърдила, считано от 1.07.2012 г., цени без ДДС за достъп до електроразпределителни мрежи, дължими от всички потребители на електрическа енергия присъединени на средно и ниско напрежение, диференцирани според техния вид. Тази цена за достъп е определена за потребителите, в качеството им на ползватели на електрическа енергия от електроразпределителната мрежа, а не като производители на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за които това е сторено с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Това е и разликата в предмета на двете решения. Но докато в първото /решение № Ц-17/28.06.2012 г./ са посочени конкретни данни, обективирани в подаденото от електроразпределителното дружество заявление, такива не са отразени в решение № Ц-33/14.09.2012 г. Липсата на конкретни данни, критерии и принципи, използвани от регулатора при определянето на временните цени за достъп, обосновава извод за незаконосъобразността на атакувания акт. Действително, в извлечението от протокол № 158/14.09.2012 г. от проведеното закрито заседание на ДКЕВР, в допълнение към мотивите на оспореното решение е отразено, че цената за достъп до съответните мрежи отразява разходите, които се предизвикат във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа, но в последното изречение на мотивите на административния акт се сочи изчисляването на временните цени за достъп до съответната мрежа, като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи. При това липсва каквато и да било обосновка за определените различни временни цени за достъп, заплащани от дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници на заявителите - операторите на преносната и електроразпределителните мрежи. Мотивите на решение № Ц-33/2012 г. и изложеното в предхождащите издаването му документи не сочат какъв е използваният от регулатора относителен дял, нито как той се отнася към определените преференциални цени според структурата им и изменението на инвестиционните разходи, в противоречие с принципа на прозрачност и обективност при определянето на цени по смисъла на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Без отразяване на начина на формиране и размера на съобразения от ДКЕВР, относителен дял, съдът не може да извърши проверка за законосъобразността на определените с решението, различни по размер в отделните негови части, временни цени за достъп. Обективираните в мотивите на акта общи фрази, послужили като фактическо основание за определянето на размера на временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи, не съдържат информация относно действителните критерии и данни, по които са определени временните цени за достъп. Не е изпълнено и изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЕ, относно компонентите на цената за достъп, свързани с диспечирането, предоставянето на студен резерв и други услуги. Съгласно чл. 169 АПК изискванията за законосъобразност на административен акт следва да бъдат съобразени и при издаването му в условията на оперативна самостоятелност. Поради това обстоятелството, че ДКЕВР действа така при определянето на временни цени за достъп до съответната мрежа, не изключва необходимостта решението да съдържа компонентите, обосноваващи формираните цени, с оглед възможността да бъде извършен контрол за неговата законосъобразност. Наред с горното, не е спазена процедурата по приемане на заявленията на операторите на съответните мрежи за определянето на временни цени за достъп, които в случая не са били придружени с доказателства, установяващи правото им да искат определянето на такива цени, нито обосновават размера на последните. Горепосочените Указания на ДКЕВР, издадени в изпълнение на чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ, изрично сочат какви документи следва да се приложат при подаване на заявленията, които в случая не са били изпълнени, а оттам и решението е издадено във връзка с нередовни заявления. Актът влиза в противоречие и с чл. 31, т. 1 и т. 2 ЗЕ, според които при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране, освен от принципите по чл. 23 и чл. 24 от с. з., Комисията се ръководи от принципа цените да са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, като са обвързани с икономически обоснованите разходи на енергийните предприятия. В мотивите на решението, както вече беше отбелязано по-горе, не се съдържа посочване на относителния дял, използван при определянето на цените за достъп, отбелязани са само моментът на присъединяване към електроразпределителните мрежи и решенията, с които е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем източник. Така производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са поставени в неравноправно положение, а липсата на конкретни данни и критерии при определянето на временните цени за достъп сочи на постановяване на решението в нарушение на принципа на обективност и прозрачност. От изложеното следва, че при издаване на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Поради това, решението като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в частта му по раздел III, т. 9. С оглед изхода от спора, основателно е направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, установени в размер на изплатените 50 лв за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,