Решение № 2308 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2013 г.

Решение № 2308 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Медия организатор" ЕООД, представено от адв. Емил Савов, срещу решение № 2181/02.04.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5226 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2001105640/30.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в частта му относно отреченото право на данъчен кредит на "Медия организатор" ЕООД по ЗДДС по доставките на "ТК Еда" ЕООД, "Макси ДС" ЕООД и "Югопро" ЕООД. Оплакванията са за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че е доказано изпълнението на услугите предмет на спорните доставки, а съответно и предпоставките на претендираното данъчно предимство по ЗДДС. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", чрез повереник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт приходната администрация е отрекла правото на приспадане на данъчен кредит на "Медия организатор" ЕООД за доставките на "ТК Еда" ЕООД в общ размер 91 094.62 лева по 22 фактури, издадени в данъчни периоди 01.05.2007 г. -31.12.2007 г. и 01.02.2008 г. - 31.05.2008 г.; за доставките на "Макси ДС" ЕООД в общ размер 109 589.92 лева по 28 фактури, издадени в данъчни периоди от 01.06.2008 г. до 31.07.2009 г. и за доставките на "Югопро" ЕООД в общ размер на 16 480 лева по 10 фактури, издадени в данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 30.09.2009 г. Обобщението на органите по приходите е, че не е доказано изпълнението на различните видове услуги в областта на рекламата по договорите, сключени между ревизираното лице и неговите доставчици, за които са издадени процесните фактури. Омаловажено е убеждаващото въздействие на представените договори, анекси към тях и приемо-предавателни протоколи. Отречено е установяването на връзка между документираните в протоколите рекламни обеми и посредничеството на доставчиците заради липсата на кадрови ресурс у доставчиците. При оспорването по административен ред е установено наличието на лица полагащи зависим труд за доставчиците, но било неясно кои точно от тях са били ангажирани с намирането на рекламодатели. Решаващия орган е прецизирал правното основание за разпоредения отказ с изоставяне на позоваването на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и концентрирането му до разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Установяванията на административния съд следват тези на органите по приходите. Пред съда не е било спорно съществуването на правни връзки между жалбоподателя и доставчиците. Източник на правоотношението между касатора и "ТК Еда" ЕООД е договор за рекламен агент от 02.02.2007 г., чието съдържание включва задължението на рекламния агент /Еда/: 1.1 да изготви стратегия за реализиране на рекламни кампании чрез поставяне на рекламни материали по националната пътна инфраструктура; 1.2 да изготви каталог на всички билбордове, експлоатирани от агенцията с рекламна площ от 12 кв. метра; 1.3 да презентира пред рекламодателите реализацията на рекламната стратегия чрез използване на поставените билбордове по националната пътна инфраструктура и 1.4 да води преговори и подготви сключването на договори между агенцията и рекламодателя за експлоатация на рекламните билбордове. Според чл. 2 от договора при изпълнението от агента на задълженията по т. 1.4 възложителят заплаща възнаграждение в размер до 20 % от стойността на сключен договор, определено в допълнителен анекс към договора и съставляващо част от същия. Въведено с чл. 3 условие за плащане на възнаграждението е да е налице изпълнен договор. Правата и задълженията по договора от 02.02.2007 г. са прехвърлени на "Макси ДС" ЕООД с договор от 01.06.2008 г. между него и страните по първоначалния. Договорът за рекламен агент е приключен с анекс от 24.07.2009 г. По договора за рекламен агент са издадени 22 фактури от "ТК Еда" ЕООД и 28 фактури от "Макси ДС" ЕООД. Договор за рекламен агент от 01.01.2009 г. е сключен и с "Югопро" ЕООД. Към договорите са сключвани анекси и приемо-предавателни протоколи за определяне на изпълнените рекламни обеми и определяне на дължимото на агентите възнаграждение. Анексите и протоколите са съответни на издадените фактури. Плащанията по фактурите са извършени по банков път. При тези установявания съдът е определил дейността на доставчиците като посредничество за предлагане на рекламодатели на възможностите, с които разполага възложителя като локации на билбордове по републиканската пътна мрежа. Резултатът от посредничеството се измерва с броя на сключените рекламни договори. Според съда не е установена връзка между дейност на доставчиците и сключването на определени договори предвид липсата на информационна следа от активното им поведение, включително у получателите на рекламната услуга. Относимост следвала само от записванията в счетоводството на жалбоподателя, проверени от ССЕ. След разясняване на правилата за разпределение на доказателствената тежест и на институтите на данъчното събитие и на данъчния кредит, е изключено убедителното доказване на предпоставките на правото на приспадане на ДК от жалбоподателя. Решението е неправилно. При решаването на спора относно упражненото от "Медия организатор" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит, административният съд е съобразил правилата за разпределение на доказателствената тежест, следващи от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Процесуална обвързаност на данъчния субект е да установи предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС за възникването на претендираното субективно публично право. Верни са и съжденията на съда, че релевантно за възникването на това данъчно предимство е не облигацията, а изпълнението на задължението, което е неин предмет. В противоречие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, както и на логическите и опитните правила са изводите на съда, че услугите предмет на спорните доставки не са осъществени от издателите на фактурите. Установявания в обратния смисъл са дължими при преценката на доказателствените средства. Вън от спора по фактите е наличието на валидни източници на правоотношенията между касатора и доставчиците. За правната връзка с "ТК Еда" ЕООД това е договора от 02.02.2007 г., а след цесията и заместването в дълг, осъществени по договора от 01.06.2008 г., правата и задълженията на рекламния агент по първия преминават върху "Макси ДС" ЕООД. С "Югопро" ЕООД договорът е сключен на 01.01.2009 г. Договорите създават основание за извършеното имуществено разместване, като плащанията по тях са извършени по банков път и безспорни. Възнаграждение по договорите се дължи само при изпълнение на задължението за водене на преговори и подготвяне на сключването на договори между агенцията и рекламодателя за експлоатация на рекламните билбордове. Плащането е обусловено и от изпълнението на договорите от рекламодателите. С писмени доказателствени средства - анекси към договорите и протоколи страните са определили приноса на агентите към сключване на определени договори и изпълнения рекламен обем. Според съда у доставчиците има достатъчен кадрови ресурс, като за изпълнението на услугите не се изисква особена квалификация на носителите на работна сила. При изслушването на в. л. изготвило ССЕ е разяснен източникът на информация за извода за съответствие между приходите и разходите за реализация на услугите, като са съобразени вида на доставките, период на извършване, приходи и разходи във вътрешната счетоводна отчетност, която е водена подробно и детайлно от "Медия организатор" ЕООД. Без да са отправяни упреци към редовността на воденото от касатора счетоводство, записванията в него, са допустим доказателствен източник /чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК/. Проверката на съответствието на приходите и разходите е извършена с източника на специални знания. Неоснователно е прието, че убедителността на извършеното от ДЗЛ доказване е разколебана от отсъствието информационни следи за участието на конкретни физически лица от персоналния субстрат на доставчиците при извършването им и за провеждана активна комуникация с рекламодателите при това без такива следи да са търсени при последните. Бидейки получател по облагаеми доставки, за които е начислен ДДС и своейки данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, касаторът е упражнил правомерно правото си на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. Отричането на това право с РА е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт - неправилно. Дължима е отмяна на съдебния акт и на съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 950 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение