Решение № 8279 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2017 г.

Решение № 8279 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Х." ООД, гр. П., представлявано от управителя И. Ж. Т., чрез адвокат Кашъмова, срещу решение № 491 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 593/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РР-2606/19.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Излагат се доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на нормативните разпоредби, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени решението на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и се върне преписката на административния орган със задължителни указания за спазване и прилагане на закона. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Х." ООД срещу решение № РР-2606/19.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД "ИБР"/, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 300716 от 28.05.2005 г., изменено на 28.05.2005 г., за водовземане от повърхностен воден обект, р. Чепинска, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "В.", намираща се в землището на с. В. дол, общ. С., обл. П., с титуляр "Х." ООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на закона и е съобразено с целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, които могат да се извлекат от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Основан на писмения доказателствен материал по делото, а и на заключението на съдебно-техническата експертиза е изводът на административния съд, че инвестиционното намерение на "Х." ООД попада в защитена зона "Яденица", определена по реда на Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора, одобрена с Решение на МС на РБ 661/16.10.2007 г. и с Решение на ЕК от 12.12.2008 г. и са относими определените мерки в приложения 7-3 към раздел 7, т. 1 и в приложения 3.1, 3.2 и 3.3 към раздел 3, т. 1 от ПУРБ-ИБР който е утвърден със Заповед на МОСВ от 22.03.2010 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение съдът е игнорирал довода на "Х." ООД, че Решение № 11154/29.07.2013 г. на ВАС, 5-членен състав, допълнено с Решение № 17388/20.12.2013 г. на ВАС, постановени по адм. д. № 511/13 г. имат действие и спрямо лица с инвестиционни намерения, попадащи в повърхностен воден обект р. Чепинска, а в хода на съдебното производство необосновано е отказал поставяне на задача на СТЕ, която да изясни инвестиционното намерение на "Стобог" ООД (член на Национален съюз на независимите електропроизводители "Екоенергия"- страна в производството по адм. д. № 511/13 г. С влязло в сила съдебно решение № 11154/29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г., постановени по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд, е отменена Заповед № РД 292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни на територията на БД "ИБР", в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ, във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата жалбоподатели, сред които е и "Х." ООД, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в Раздел 7 и приложенията към него от План за управление на речните басейни за територията на БД "ИБР" - Програма от мерки, забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ - Приложение № М 7-15, забрани и режими, свързани със зоните на защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ - от Приложения раздел 7 от същия план. Именно съобразявайки се със съдебното решение, с което е отменена част от П. за управление на речните басейни, въвеждаща забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него, относно водно тяло BG3MA900R185, където попада инвестиционното намерение на касационния жалбоподател, административният орган е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ по отношение на отправеното до него искане. Съгласно тази разпоредба не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени забрани и ограничения в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че оспореното пред съда решение на директора на БД "ИБР" не противоречи на съдебния акт. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора досежно приетото от първостепенния съд, че инвестиционното намерение на дружеството е обхванато и от забраните по чл. 118ж, ал. 2, т. 4 от ЗВ вр. чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Законосъобразен е изводът, че инвестиционното намерение във връзка с което е издадено разрешителното за водовземане от повърхностни води с цел производство на ел. енергия, посредством МВЕЦ В., попада в обхвата на забраните по чл. чл. 118ж, ал. 1, т. 4 3В вр. с чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба за ползване на повърхностни води/ когато тази част на реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряване на състоянието на водите е важен фактор за опазването им/ и по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ, съгласно който не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на ел. енергия, когато са въведени ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с постигането на целите по чл. 156а ЗВ. Ето защо, правилно АС е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ- да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ по смисъла на ЗВ обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или водоползване се създава опасност от нарушаване на условията на ПУРБ, а съгласно § 146, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ 61/2010 г./ всички издадени по ЗВ разрешителни се привеждат в съответствие с изискването на закона при първото им изменение или продължаване. Не е налице твърдяната неприложимост на тази законова разпоредба по отношение на искането на жалбоподателя. Издаденото на дружеството разрешително не е сред посочените в ал. 1, а искането за продължаване срока му на действие е направено след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 3 и 4 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БД "ИБР". В случая разрешителното за водовземане е издадено на 15.05.2009 г., а искането за изменение и продължаване на срока му на действие е подадено на 1.10.2013 г., т. е. след влизане на новата правна уредба от 2010 г., при което е налице законово задължение за административния орган да съобрази основателността на искането с въведените нови законови изисквания. Това е сторено с обжалваното пред съда решение, като административния орган се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1 тогава, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една или повече от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже продължаване на срока на действие на такова издадено разрешително. Правилно съдът е счел, че са съобразени са и целите по чл. 2 ЗВ, с оглед на осигуряване на управлението на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението и изискванията по чл. 62, ал. 1 ЗВ за преценка на искането при съобразяване с регламентираните в този текст изисквания вкл. предвижданията на влезлите в сила ПУРБ, съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани в международни договори и вътрешното законодателство и т. н. След като в случая съгласно издаденото разрешително се предвижда водовземане от пункт в руслото на р. Чепинска- воден обект защитена зона, то са налице посочените в обжалваното пред съда решение основания за отказ да бъде продължен срока му на действие, с оглед разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за водите, във вр. с § 146, ал. 2 от ПЗР на с. з. Следва да бъде посочено, че е изцяло неотносимо към настоящия спор представеното в касационното производство Решение № 642/18.12.2017 г., постановено от АС- П. по адм. д. № 417/2017 г., невлязло в сила, с което е отхвърлена жалбата на "Х." ООД срещу Решение № ПК-23-ОВОС/05.05.2016 г. на Директора на РИОСВ- П., с което е прекратено, на основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, административното производство по преценяване приложимата процедура по Г. VI, раздел III от ЗООС за инвестиционно предложение "Изграждане и експлоатация на МВЕЦ "В." на река чепинска в землището на с. В. дол, общ. С., възложител "Х." ООД. Искането, отправено до административния орган, чиято законосъобразност е предмет на изследване в развилото се съдебно производство, е само досежно продължаване на срока на действие на издаденото разрешително за водовземане, каквото водовземане, съобразно изложеното по-горе, законът не допуска. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по аналогични случаи - напр. адм. д. № 10454/16, адм. д. № 2813/14, адм. д № 12122/16, адм. д. № 9228/16 на ВАС. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение