Решение № 11044 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Маринкова и Е. Чергарова срещу Решение 194/09.03.2021г., постановено по адм. д 203/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Община Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 18000 лв. за периода 30.10.2018г. 30.10.2019г. вследствие на незаконосъобразен отказ за издаване на индивидуален административен акт решение по чл. 19, ал.11 ЗСПЗЗ. Касаторите чрез процесуалния им представител твърдят, че решението е неправилно, поради оплаквания, които следва да бъдат квалифицирани като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Изтъква, се че съдът не е обсъдил доводите в исковата молба и че не е допуснал поискани допълнителна или повторна експертиза. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявения иск, както и присъждане на разноски. Ответната страна - община Пазарджик, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по искова молба на Л. Маринкова и Е. Чергарова против община Пазарджик, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен отказ за издаването на индивидуален административен акт решение по чл. 19, ал.8 ЗСПЗЗ. Фактическата обстановка е надлежно установена по делото, а по нея няма и спор между страните. На касаторите, като наследници на Г. Керемидчийски, с Решение 6Н002/24.06.2015г. на Общинската служба по земеделие Пазарджик е признато, но е отказано да бъде възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 1,500 дка, находящо се в землището на гр. Пазарджик, в местността Квартал 68А, имот 2048-Ч, на основание чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ имотът е изцяло застроен, което е установено и от представените по делото доказателства. С молба от 04.01.2019 г. касаторите са поискали от ОСЗ обезщетяване с друг равностоен имот в строителните граници на г р. Пазарджик. С писмо изх. 12-00-448-007/24.09.2019 г. кметът на община Пазарджик е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Във връзка с установяване размера на вредата, по делото е допусната съдебноикономическа експертиза, която съдът е кредитирал, въпреки оспорването и. При тези фактически установявания, подробно развити в обжалваното решение, Административен съд Пазарджик е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Разгледал е разпоредбите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ППЗСПЗЗ и въз основа на това е стигнал до извода, че претендираната вреда не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното противоправно поведение. Освен това е е счел, че претендираните имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, поради невъзможността да се ползва имот, не са възникнали, тъй като правото на собственост върху имота не е възстановено. Съдът е посочил, че компетентният орган по възстановяване правото на собственост на имота или обезщетяване не е Община Пазарджик, а Общинска служба по земеделие Пазарджик. По тези съображения искът е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По допустимостта на иска е постановено Определение 11876 от 24.09.2020г. на Върховния административен съд по адм. дело 5033/2020г. На Административен съд Пазарджик са дадени указания да разгледа твърденията в исковата молба, а въпрос по съществото на спора е може ли твърдяното незаконосъобразно поведение да се квалифицира като бездействие по смисъла на чл.1 ЗОДОВ. При тези указания, Административен съд Пазарджик е разгледал иска по същество, като фактическата обстановка по спора е надлежно установена и въз основа на нея са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на общината, което обуславя неоснователността на предявения иск за причинени имуществени вреди. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковете. Касаторите претендират обезщетяване с конкретен общински имот, който се намира в строителните граници на гр. Пазарджик, като са отправили това искане до ОСЗ Пазарджик още през 2015г. На това искане ОСЗ е отговорила с изх. РД 13-6590/13.10.2015г., че избраният начин за обезщетяване е извън правомощията на комисията, тъй като тя може да направи мотивирано предложение до Общинския съвет само за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд. На аналогично искане, отправено до кмета на Община Пазадржик, също още през 2015г. е отговорено, че редът за обезщетяване в случая е този по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. В последствие и до завеждане на исковата молба на касаторите многократно е указвано и от ОСЗ, и от кмета на общината в многобройна кореспонденция, че именно това е редът за обезщетяване. Този ред очевидно не предвижда възможност за обезщетяване със земи в строителните граници на населеното място, каквото е изричното желание на касаторите. Разпоредбата на чл. 19, ал.11 ЗСПЗЗ, на която е извършено позоваване в исковата молба, е отменена още през 2010г., а до отмяната си никога не е съдържала правомощие за който и да е орган да издава индивидуален административен акт за обезщетяване на наследниците на бивши собственици на земеделски имоти с общинска земя в урбанизирана територия. Такава разпоредба не се съдържа в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ и към момента на предявяване на исковата молба, и в момента. Нормата на чл. 19, ал.8, но не от закона, а от правилника за прилагането му, предвижда ОСЗ да издаде решение за определяне стойността на обезщетението, но не и за предоставяне на имот- общинска собственост, който не е част от общински поземлен фонд. Целта на ЗСПЗЗ е да бъде възстановена земеделската земя на бившите собственици и техните наследници, а когато тази земя вече няма характер на земеделска тези лица да бъдат обезщетени, отново със земеделска земя. Както многократно е указвано на касатора, обезщетяването със земи от общинския поземлен фонд / който не включва терени общинска собственост в строителните граници на населените места/, на основание § 27, ал. 2, т. 3 ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж от ППЗСПЗЗ започва по искане на съответната общинска служба по земеделие /ОСЗ/. Това искане се отправя от ОСЗ чрез кмета на общината до Общинския съвет, който съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ приема решение за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Въз основа на решението на ОбС, ОСЗ издава решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. От посоченото става ясно, че кметът на общината няма правомощие да сезира Общинския съвет, нито ОСЗ с искане по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ или по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Не е налице противоправен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на община Пазарджик по повод исканията на касатора. За касатора не съществува и право на обезщетяване с общински имот в строителните граници на населеното място, тъй като такова право в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му не е предвидено. След като такова право не е възникнало, не са налице и твърдяните вреди, състоящи се в пропуснати ползи от наем. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявения иск, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касаторите не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение