Решение № 13151 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Садърски, против решение 3212/18.05.2021 г., постановено по адм. дело 1401/2021 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения с касационната жалба се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по делото Еко трейдинг Къмпани ООД, чрез адвокат И. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд София град да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Административен съд София град е отменил решение 09-ДО-1111-02/11.01.2021 г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което е отнето разрешение 09-ДО-1111-00/23.08.2016 г., изменено и допълнено с решение 09-ДО-1111-01/23.12.2016 г., издадено на Еко трейдинг Къмпани ООД, гр. София и е осъдена РИОСВ Пловдив да заплати разноски по делото. По делото е установено, че на Еко трейдинг Къмпани ООД е издадено разрешение от директора на РИОСВ Пловдив за извършване на дейност по третиране на отпадъци на площадка в гр. Пловдив, местност Прослав. Разрешението е допълнено по подадено заявление УО-1394/09.12.2016 г. от дружеството, като са добавени два нови отпадъка и е променено количеството на вече разрешен отпадък с код 10 04 01 шлаки от първия и втория етап на производство от 2500 на 7800, съответно са изменени и дейности, методи и технологии по третирането им. В присъствието на упълномощено лице от дружеството св. Л. Матров на 22.10.2020 г. служители на РИОСВ Пловдив са извършили извънредна проверка на площадката за третирането на отпадъците. За извършената проверка е съставен констативен протокол /КП/ 10-85/22.10.2020 г., а въз основа на него и доклад РД-17-693-2/28.10.2020 г. до министъра на околната среда и водите. С оспореното решение от 11.01.2021г. за отнемане на разрешението е посочена като основание разпоредбата на чл.75 ал.1 т.1 от ЗУО, а като причина представянето на неверни сведения и документи, послужили за издаване на разрешението. Като мотиви административният орган е изложил, че в подадените заявления за издаване и изменение на разрешението е описана технология и са представени съоръжения, които отделят опасните отпадъци от отпадъчните шлаки и превръщат опасния отпадък с код и наименование 10 04 01 шлаки от първи и втори етап на производство в отпадъци с кодове и наименование 19 10 03 лека прахообразна фракция и прах, съдържащи опасни вещества и с код 19 10 06 други фракции различни от упоменатите в 19 10 05 /опасен отпадък/. Административният орган е приел, че са представени неверни данни за технологията и съоръженията, които са подвели контролните държавни органи при издаване на разрешението за извършване на дейности по третиранe на отпадъци. Органът е отразил, че при извършване на проверката е констатирано, че няма монтирана и работеща инсталация за третиране на отпадъци с код 10 04-01 шлаки от първи и втори етап на производството, няма ел. захранване на площадката, необходимо за извършване на дейностите по третиране на отпадъците, не са констатирани дейности по третиране на други видове отпадъци, посочени в разрешението и не са представени документи, доказващи обратното. Установено е също, че на площадката се съхраняват общо количество над 50т. опасни отпадъци с код 10 04 01 - шлаки от първи и втори етап на производството, с което е нарушена забраната в т.IV. За да постанови решението си, Административен съд София град е обосновал извод, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в противоречие с изискването на чл. 26 от АПК. Приел е, че изготвеното писмо не е редовно връчено на адресата, съобразно разпоредбата на чл. 18а от АПК и неуведомяването на последния за започване на административното производство по реда на чл. 26, ал. 2 от АПК е нарушило правото му на защита. Приел е също, че издаденият акт е и в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя отмяната му като незаконосъобразен и на това основание. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав не споделя извода на административния съд, че съобщаването за започване на производството по издаване на административния акт е извършено в нарушение на изискванията на чл. 26 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че съобщението по чл. 26 от АПК е трябвало да бъде връчено на посочения пред 2016г. електронен адрес. Съгласно чл.18а от АПК връчването по електронен път се извършва по реда на Закона за електронното управление и чрез Информационната система за сигурно електронно връчване. От доказателствата по дело не се установява Еко Трейдинг Къмпани ООД да е имал регистрация и профил в Информационната система за сигурно електронно връчване, поради което е било невъзможно връчване на съобщението по електронен път. На 29.12.2020г. на дружеството е било изпратено уведомление за започнало производство по реда на чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗУО за отнемане на разрешение за дейности по отпадъците, като писмото е изпратено на адреса му на управление, но поради невръчване е върнато. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Установено е по делото, че на 30.12.2020г. от административния орган са били предприети действия по уведомяване, като двама служители на РИОСВ Пловдив в присъствието на полицейски инспектор са залепили уведомления на видно място на адреса на управление на дружеството като за действията им е бил съставен протокол. Търсенето на контакт с управителя, чрез Икономическа полиция гр. Пловдив също е било действие, предприето поради необходимостта да бъде уведомен за провеждането на административното производство като при направените опити не е бил намерен никой на адреса. Свидетелят Кондов по делото е заявил, че е бил посетен и настоящият адрес на управителя на дружеството във Велинград, но отново не е бил намерен. На 04.01.2021 г. на информационното табло в сградата на РИОСВ Пловдив, на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК е било поставено съобщение за започналото административно производство. Същото е било публикувано и на интернет страницата на органа. Използвани са били и другите способи за връчване, посочени в чл.18а от АПК, а именно чрез лицензиран пощенски оператор на последния посочен адрес на дружеството, на вписания в регистъра адрес и чрез факс. При тези констатации настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Само същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт по смисъла на горната разпоредба. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 26 ал.1 от АПК за уведомяване на заинтересованото лице за започване на административното производство по издаване на административния акт, като съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК му е осигурил възможност да се запознае със събраните доказателства и да изрази становището си по тях и по предявените искания, както и да заяви писмените си искания и възражения, с цел изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства /чл.35 от АПК/. Неправилно АССГ е преценил оспорения пред него административен акт и като издаден в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е установил всички релевантни за правилното решаване на спора факти и обстоятелства като, въпреки служебното начало в процеса, не е изискал и събрал всички относими и допустими доказателства, не е извършил прецизна преценка и анализ на събраните пред него такива, поради което е достигнал до необоснования извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Административният орган е приел, че от страна на дружеството са представени неверни данни за технологията и съоръженията, които са подвели контролните държавни органи при издаване на разрешението за извършване на дейности по третиране на отпадъци. За да достигне до този извод, последният се е позовал на констатираното при извършения оглед, а именно: неналичие на монтирана и работеща инсталация за третиране на отпадъци с код 10 04 01* - шлаки от първи и втори етап на производство, липсата на ел. захранване на площадката, необходимо за извършване на дейностите по третиране на отпадъците; неустановяване на дейности по третиране на други видове отпадъци, посочени в издаденото разрешение и непредставянето на документи, доказващи обратното; установено съхраняване на площадката на повече от 50 тона опасни отпадъци с код 10 04 01* - шлаки от първи и втори етап на производството, нарушаващо забраната в т.IV Условия, при които се извършват дейностите по третиране на отпадъци от разрешението по чл.35, ал.1 ЗУО. Първоинстанционният съд е преценил, че послужилите като основание за отнемане на разрешението констатации на административния орган не са безспорно установени. От събраните пред него доказателства АССГ е приел, че тези констатации са оборени, т.к. при извършената проверка е констатирано наличие на електроиндукционна пещ, която не е работела, но по причина на извършван текущ ремонт, приел е и наличие на електрозахранване на площадката от електроразпределителната мрежа и чрез генератор, датиращи от години. Съдът е изложил също аргументи, че твърденията на проверяващите за наличие на съхранявани на площадката повече от 50 т. опасни отпадъци с код 10 04 01* - шлаки от първи и втори етап на производство не кореспондират с отбелязванията в представената от дружеството Отчетна книга по Приложение 4 от Наредба 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се представя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри, които данни в производството пред АССГ не са били оспорени от ответника по надлежния ред. Тази преценка на съда обаче, не се базира на обективен и прецизен анализ на доказателствата, поради което и не се споделя от касационната инстанция. При неизяснена фактическа обстановка по делото административният съд е достигнал до необосновани изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Представянето на неверни данни по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗУО административният орган е приел, че се изразява в това, че липсва монтирана и работеща инсталация за третирането на отпадъци с код и наименование 10 04 01* и дейност по третирането на други видове отпадъци, посочени в издаденото решение 09-ДО-1111-00/23.08.2016 г. изменено и допълнено с решение 09-ДО-1111-01/23.12.2016г., както и в непредставянето на документи, доказващи обратното, а също и в установеното съхраняване на площадката на повече от 50 тона опасни отпадъци с код 10 04 01*, нарушаващо забраната в т.IV Условия, при които се извършват дейностите по третиране на отпадъци от разрешението по чл.35, ал.1 ЗУО. От отразеното в представения договор за ремонт на електроиндукционната пещ от 06.10.2020г. и записванията в Отчетната книга за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъците, първоинстанционният съд е следвало да констатира наличието на значителни несъответствия относно началото на ремонта и отбелязаните в отчетната книга дни на усилена работа на пещта. От друга страна, при установеното голямо количество отпадъци, доставяни на площадката през разглеждания период от време, по делото е останало неизяснено дали, с оглед капацитета на електроиндукционната пещ и цикъла на топене по заявената технология, описана в разрешението за третиране на отпадъци с решение 09-РД-1111-00/23.08.2016 г. на директора на РИОСВ Пловдив, изменено и допълнено с решение 09-ДО-1111-01/23.12.2016 г. е могло да бъде третирано толкова голямо количество отпадъци, отразено в книгата. За целта съдът е следвало, предвид служебното начало в процеса, да назначи съдебно-техническа експертиза, от заключението на която да се установи дали електроиндукционната пещ е електрозахранена, дали работи и дали може да реализира заявения /и отразен в отчетната книга/ капацитет за преработка на посоченото количество отпадъци. Предвид противоречащите си /дори взаимноизключващи се/ данни за извършван в един и същи период от време ремонт на пещта /според договора за ремонт от 06.10.2020г./ и за рециклирано изключително голямо количество отпадъци /според представената от дружеството отчетна книга/, въпреки липсата на оспорване истинността на представения документ от страна на административния орган, съдът служебно е следвало да изиска от представилата го страна /която се и ползва от това доказателство/ да го представи в оригинал за нуждите на СТЕ, от една страна, и за да изключи съмнението, че този документ /представен на доста по-късен етап/ е възможно да е създаден за целите на производството в подкрепа на защитната теза на страната, от друга. Предвид показанията на свидетелите Л. Матров и Ц. Иванов за променена /съкратена/ технология на третиране на отпадъците и констатирани от проверяващи при предходна проверка нарушения в тази насока, както и съставен за това акт, съдът е следвало да задължи страната да го представи и съобрази. Вместо това съдът е приел за верни твърденията на дружеството, че при предходни проверки не са констатирани нарушения. Допуснатите от съда нарушения са съществени, защото са довели до необоснованост на постановения от него съдебен акт, а и защото в противен случай съдът би могъл да достигне до друг правен извод. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство, съгл. чл.220 от АПК и необходимостта от изясняването на всички посочени обстоятелства, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По тези съображения произнасяне по присъждането на разноски за страните не се дължи. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение