Решение № 10615 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2011 г.

Решение № 10615 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу решение № 1741 от 04.02.2011 г., постановено по адм. дело № 14028/2010 г. от тричлененсъстав на седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение № 53 по протокол № 6/11.02.2010 г. на ВСС и потвърдената с него заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на Районен съд (РС)-Левски, с която на Стойка Георгиева Манолова-Стойкова - съдия в РС-Левски е наложено дисциплинарно наказание "забележка". По наведени доводи за неправилност - нарушение на материалния закон и необоснованост моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административeн съд, петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 53 по протокол № 6/11.02.2010 г. на ВСС и потвърдената с него заповед № РД-04-04/25.01.2010 г. на административния ръководител на РС-Левски, с която на Стойка Георгиева Манолова-Стойкова - съдия в РС-Левски е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Тричленният състав, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че със заповед № РД-04-04 от 25.01.2010 г. административния ръководител на РС Левски на основание чл. 80, ал. 1 във вр. с чл. 311, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 30308, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3- ДВ бр. 103/2009) т. 2 от закона за съдебната власт (ЗСВ) и решение по т. 21 от протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 14.01.2010 г. на Стойка Манолова-Стойкова е наложено дисциплинарно наказание "зебележка" - за отвеждането й от разглеждане на н. о. х. д. № 20054410200481, с което си действие неоправдано е забавила производството по делото. В мотивите към заповед председателят на РС Левски посочил, че със своя заповед № РД-04-33 от 01.07.2009 г. е обърнал внимание на съдия Манолова-Стойкова стриктно да спазва разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НМЕР и да предприеме всички необходими дисциплиниращи страните мерки, предоставени от НПК с оглед преодоляване на причините за забавяне на движението по посоченото дело. На 09.02009 г. съдия Манолова-Стойкова се отвела от разглеждане на делото, като в заповедта дословно са цитирани мотивите й за това, а административният ръководител на съда намерил, че отводът е неоснователен. Въз основа на това и с оглед на факта, че производството по това дело е било висящо повече от три години пред същия съдия счел, че с приемането на отвода си Манолова-Стойкова е осъществила дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4 пред. ал. 3, т. 2 ЗСВ и наложил на същата дисциплинарно наказание "забележка" С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение ВСС потвърдил наложеното наказание. Правилно, в обжалваното пред настоящата инстанция решение тричленният състав на ВАС е приел, че отвеждането на съдията от разглеждане на делото не попада в изброените в разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ЗСВ ред. ДВ бр. 42/05.06.2009 г. дисциплинарни нарушения. Съответен на закона е изводът му, че преценката на съдията дали по отношение на него са налице предпоставките на чл. 29 НПК не подлежат нито на инстанционен контрол, нито на административен такъв от административният му ръководители или от ВСС. Тези действия на магистрата следва да се възприемат като свързани с изпълнението на процесуалните му задължения да изясни фактите по делото и да постанови законосъобразен акт, поради което от същите не може да се обоснове извод, че производството по делото е забавено неоснователно. Базирайки извода си за неправилно приложение на материалния закон въз основа на тези изводи тричленният състав е постановил законосъобразен съдебен акт. Неоснователен е наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил всички относими към спора факти, като в мотивите си е изложил обстоен анализ на същите, като подробно е аргументира и изводът му за неправилно приложение на материалния закон от административния орган. Останалите изложени доводи в касационната жалба са свързани със законосъобразността на административния акт и са неотносими към предмета на настоящето производство - правилността на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав