Решение № 357 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2023 г.

ВАСПето отделение12.01.2024 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1173/23.02.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 4986 по описа за 2022 г.

ОСЪЖДА ПЕПЕ ГРУП ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, район Овча Купел , [улица], представлявано от управителите Б. Пандева и С. Пандев, чрез адв. Мънчев, да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата 100.00/сто/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ПЕПЕ ГРУП ООД, срещу Решение 1173 от 23.02.2023 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 4986/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ПЕПЕ ГРУП ООД, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2015 г. с Изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. /неправилно изписана 2019 година от първоинстанционния съд/ в частта, с която на "ПЕПЕ ГРУП" ООД е отказано финансово подпомагане в размер на 116 598,92 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че Уведомителното писмо от 19.05.2016 г. за одобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат е надлежно връчено на своя адресат. Счита, че процедурата по издаване на оспорения административния акт е изцяло опорочена. Твърди, че е поставен в невъзможност да участва в административното производство. Сочи се, че в оспорения административен акт липсват правни основания, довели до неоторизиране на процесната сума по мярка 10. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Мънчев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Няма доказателствени искания. В хода по същество моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Претендира разноски по представен списък на същите. Ответникът по касация Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от гл. юриск. Б. Митев, с която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на Решение 4821/19.05.2022 г. по адм. дело 7008/2021 г. на ВАС, Пето отделение, с което е отменено Решение 1656 от 16.03.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 1957/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд, след извършена повторна проверка за законосъобразност на оспореното Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. ААСГ е изложил мотиви, че при издаване на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на касатора. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Ю. Пальов, изготвил Съдебно -техническа експертиза /СТЕ/, приета при първото разглеждане на делото, в която са подробно описани заявените от ПЕПЕ ГРУП ООД парцели за кампания 2015 година по мярка 10 Агроекология и климат и е направена съпоставка между декларираните и установени площи, двойно заявени, както и описание на площите, изключени от допустимия слой. От всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал извод, че уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на ПЕПЕ ГРУП ООД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с Изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. в частта, с която на "ПЕПЕ ГРУП" ООД е отказано финансово подпомагане в размер на 116 598,92 лева. От доказателствата по делото се установява, че извършеното намаление се дължи на неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата ПЕПЕ ГРУП ООД агроекологична дейност, като в този случай органът е наложил намаления съгласно раздел VI "Намаления при неспазване изискванията за управление за направленията от мярка 10 "Агроекология и климат" от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че процедурата по издаване на оспореният административен акт е изцяло опорочена, тъй като е било нарушено правото на защита на касатора поради неуведомяването му за започналото административно производство. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и аргументирал представените доказателства, от които е видно че Уведомително писмо Изх. 02-220-2600/638 от 19.05.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. е връчено чрез обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция на дружеството. Както правилно е посочил административният съд представителна власт по смисъла на чл.39, ал.1 от ГПК, вр. чл.18, ал.1 от АПК не е делегирана и връчването на Уведомителното писмо е извършено редовно на 27.05.2016 г., тъй като в заявлението си за подпомагане касаторът изрично е посочил, че желае кореспонденцията между него и ДФЗ да се осъществява по пощата на посоченият от него адрес, на който е изпратено и процесното уведомително писмо. След като сам е поискал кореспонденцията с административния орган да се извършва по пощата, жалбоподателят е следвало да се запознае с изпратените материали, както и да вземе становище по тях, поради което правото му на защита не е нарушено, както той неправилно твърди. От друга страна по делото се установява, че предходни документи от ДФЗ са връчвани именно на същото лице - Йорданова, като в тези случаи жалбоподателят не е възразявал, че не са му надлежно връчени. В касационната жалба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/2015 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитания на зимуващи гъски, съгласно приложение 1. Следва да се отбележи, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят е предвидил определени специални предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата предпоставка за предоставяне на финансовата помощ е заявените парцели да попадат с цялата си площ във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност чл. 4, ал. 1 от Наредба 7/2015 година. Второто кумулативно базово изискване е земеделските парцели да попадат в землища, включени в списъка по Приложение 1 и третото и основно базово изискване е земеделските парцели да попадат с цялата си площ в специализирания слой на местообитания на зимуващи видове гъски чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/2015 година. От доказателствата по делото е установено, че ПЕПЕ ГРУП ООД по направление по чл.3, т.2 от Наредба 7/24.02.2015 г. е декларирало 33 парцела с обща площ 1 624,17 ха, находящи се в землището на с. Якимово - за дейност Засяване и отглеждане на есенни зърнено - житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски , от които одобрената площ е 1 487, 91 ха. Видно от Приложение 1 с. Якимово, в чието землище се намират земеделските парцели, е включено с цялата си площ. От заключението на вещото лице е установено, че отношението на заявените площи, засети с есенни зърнени култури, към общата заявена площ е общо 49,24%. Кандидатите по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС - 4,1/ следва да засяват и отглеждат есенни зърнено - житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените от дейността площи с код АК2. Това изискване не е спазено от касационния жалбоподател, поради което правилно е наложена санкция в размер на 100% от установената сума съгласно раздел IV, точка 1 от Методиката за намаляване и отказване агроекологичните плащания по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020, утвърдена със Заповед РД 09 441/ 22.06.2016 г. на Министъра на земеделието и храните. По изложените съображения при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение