Решение № 13415 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2020 г.

Решение № 13415 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на "Е. М." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изп. директор д-р Г. Римини срещу решение № 14/13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 248/2019 г. по описа на Административен съд – С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Експертно решение (ЕР) № 1014 от заседание № 090 на 17.05.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е частично потвърдено ЕР на ТЕЛК Общи заболявания № 5316 от 19.11.2018 г. на МБАЛ "Д-р И. С." гр. С., като неоснователна. Релевираните от касационния жалбоподател доводи относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и неправилно възприемане на фактическата обстановка, довели до неправилно приложение на материалноправната норма, установена в чл. 73 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), във вр. чл. 55, ал. 1 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. С." - гр. С., М. С., Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. С., Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ - гр. С. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 1014 от заседание № 090 на 17.05.2019 г. на НЕЛК - специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което частично е потвърдено ЕР на ТЕЛК - общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. С.", гр. С. № 5316 от 19.11.2018 г. относно приемане наличие на функционална причинно-следствена връзка между признатата от ТП на НОИ - С. трудова злополука съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ и настъпилото травматично увреждане на М. С.. Същото е издадено след извършено разследване с разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на длъжностно лице при РУСО - С., с което декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Длъжностното лице приема, че злополуката е станала на работното място, при изпълнение на работни задължения – почистване на предпредачна машина – авторегулатор, при което пострадалата пада от последното стъпало и внезапно уврежда гръбначния си стълб. Няма данни разпореждането да е обжалвано от "Е. М." ЕАД. С решението ТЕЛК приема, че Славова няма нетравматично увреждане, което да предхожда травматичното увреждане, настъпило на 23.02.2018 г. Решението е обжалвано от "Е. М." ЕООД на 10.12.2018 г. Жалбата е разгледана от специализиран състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести и с ЕР № 1014 от зас. № 090/17.05.2019 г. е потвърдено решението на ТЕЛК, в частта, в която е приета причинна връзка-трудова злополука. Въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който с приетото по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза се потвърждават изцяло констатациите на НЕЛК по отношение наличието на причинна връзка с увреждането, признато за трудова злополука. Заключението е изготвено от специалист хирург, ортопед и хематолог, въз основа на обследване на цялата медицинска документация и при съобразяване на установяващите се от доказателствата по делото факти. Първоинстанционният съд напълно кредитира заключението като обективно и компетентно, обосновано, пълно, ясно и неоспорено от страните. Развити са съображения, че представените заключения, обусловени от конкретните обстоятелства, на които се позовават вещите лица, напълно кореспондират с фактите, които се установяват от останалите доказателства по делото. В заключението и при изслушването в съдебното заседание, проведено на 22.10.2019 г., вещите лица категорично заявяват, че към месец февруари 2018 г. М. С. не страда от заболяване, което да причини злополуката. Според експертите към 07.06.2017 г. стойностите на хемоглубина при Славова са повишени до 117 г/л, при референтна стойност за жени от 120/160 г/л, поради което са категорични, че настъпилото травматично увреждане не се дължи на анемичен синдром, а е в пряка връзка с падането от машината и е налице причинна връзка - трудова злополука. В същото съдебно заседание експертите изтъкват, че организмът и при по-ниска стойност на хемоглубина се адаптира, като при Славова не са обективирани усложнения, анемията й е компенсирана и не й пречи да изпълнява трудовите си задължения. В подкрепа на горното становище са и показанията на свид. Д-р Чокалиева, която също сочи, че обикновено страдащите от анемия са адаптирани към по-ниски стойности на хемоглобина. Съдът възприема становището на експертите, че изпотяването и изпускането на тазови резервоари при Славова се дължи именно на силната болка от удара и не е последица от анемичен синдром. Първоинстанционният съд излага мотиви досежно оценката си по отношение на заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Пенков - специалист "Невролог", което не възприема. Анализирани и възприети като достоверни са показанията на свид. Кокошков, че машината не е била обезопасена, а вероятната причина за падането е омасляване по пода, доколкото този свидетел не е заинтересован от изхода на делото. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на причинна връзка между настъпилата на 23.02.2018 г. злополука с лицето М. С., довела до травма на гръбначния стълб, настъпила на работното място, при изпълнение на трудовите функции и условията на труд, респ. относно характера на злополуката като трудова. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. По силата на чл. 73, ал. 1 НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката, като съгласно ал. 2 не се считат за внезапно увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания тройна комплексна съдебно - медицинска експертиза и еднолична съдебно – медицинска експертиза с вещо лице "невролог", съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Заключението по тройна комплексна съдебно - медицинска експертиза потвърждава изцяло констатациите на НЕЛК относно наличието на причинна връзка с увреждането, признато за трудова злополука. Това заключение е изготвено от специалисти в съответните области и кореспондира напълно с останалите доказателства. Вещите лица са категорични, че към месец февруари 2018 г. Славова не е страдала от заболяване, което да причини злополуката. В подкрепа на това са и показанията на д-р Чокалиева, като твърдяното от изготвилия втората експертиза/ за състоянието на "синкон" на лицето, причина за падането/ не се подкрепя от реални фактически установявания. В събраната и приложена по делото медицинска документация не се съдържат изследвания, които да потвърждават тази диагноза (която се диагностицира категорично след измерване на кръвно налягане, ехокардиография и холтер, резултати от каквито изследвания не са налични). Противно на твърдяното от касатора, съдът е изложил мотиви и защо приема за достоверни едни свидетелски показания за сметка на други, кредитирайки изцяло тези на незаинтересования свидетел Кокошков, според който машината не е била обезопасена (за която са налични и други доказателства). Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят за причинно -следствената връзка между увреждането и извършваната работа по време на злополуката, като в конкретния казус изводът им, че няма нетравматично увреждане, което да предхожда настъпилото на 23.02.18 г. травматично такова е правилен и се потвърждава от доказателствата, както по административната преписка, така и от тези, допълнително събрани в хода на съдебното производство. В случая не е нарушен принципът на истинност по чл. 7 АПК, като обжалваният административен акт е в съответствие с материалния закон, а съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане и решаване на спора. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща разпоредените правни последици. Направеното с касационната жалба оспорване на основателността и размера на присъдените в полза на НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд, като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане и производството пред Върховния административен съд - да се прекрати. Касационната жалба в тази й част, с характер на искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт, в частта за разноските, по смисъла на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, следва да се изпрати на първоинстанционния съд по компетентност. Разноски пред касационната инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,