Решение № 2541 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Топлофикация - Бургас АД, гр.Бургас, срещу Решение 267 от 16.01.2023 год., постановено по адм. д. 8165/2021год. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон и е направил погрешно заключение, че извършените корекции на заявените от Топлофикация-БургасАД разходи от комисията са правилни. Релевира се довод, че утвърдените от жалбоподателя цени са образувани в нарушение на нормативните изисквания, а КЕВР не е осигурил изискуемия от Закона за енергетиката /ЗЕ/ баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Твърди се и че касираното решение не е мотивирано и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.По подробно изложени съображения се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора.Претендират се разноски съобразно представения списък. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Церовски, който отново поддържа твърденията в жалбата на дружеството.

Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), в писмени бележки и в съдебно заседание, представляван от юрк.Иванова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Топлофикация Бургас АД срещу Решение Ц-26 от 01.07.2021 год. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по т.4 от диспозитива, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2021год. като неоснователна.

С Решението на Топлофикация - Бургас АД се определят: 4.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 244,42 лв./MWh; 4.2. Премия по чл. 33а от ЗЕ 119,35 лв./MWh; 4.3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) 85,91 лв./MWh; 4.4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 4.1, т. 4.3: Необходими годишни приходи 38 119 хил. лв., в т. ч.: Разходи 37 265 хил. лв., от които условно-постоянни 6 452 хил. лв. и променливи 30 813 хил. лв.; Регулаторна база на активите 19 750 хил. лв.; Норма на възвръщаемост 4,32%. Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 107 892 MWh; Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 136 758 MWh.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в обжалваната част, административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а в обжалваната му част не противоречи на материалния закон-разпоредбите на чл.23 т.5 и чл.31,т. 1,т.2 и т.4 от ЗЕ. Съдът приел още, че от приетата по делото комплексна технико-икономическа експертиза /КТИЕ/ е установено ,че извършените от КЕВР корекции в ценообразуващите елементи не са необосновани от икономическа и техническа страна относно: разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове, разходи за ремонт, разходи за заплати и възнаграждения и определената норма на възвръщаемост на капитала.

Съдът е приел, че КЕВР законосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в съответствие с принципа на чл. 31, т. 2 и т.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, както и с всички общи регулаторни принципи съгласно чл.23 от ЗЕ. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по КТИЕ, според което приложеният от КЕВР начин на определяне на разходите за въглеродни емисии в Решение Ц-26 / 01.07.2021г. по отношение на подхода разходите да се отнасят за предстоящия регулаторен период; по отношение на изчислението на количествата да се изчисляват по формулата от формуляра за докладване на емисиите на ИАОС и при отчетените параметри за емисионен фактор, долна топлина на изгаряне и коефициент на окисление от верифицираните доклади; и по отношение на цената за закупуване прогнозна цена, е в изпълнение на изискванията на Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), обн. ДВ. бр.47 от 22.05.2020 г., съответства на приложимия метод на регулиране норма на възвръщаемост на капитала и не противоречи на Указания НВ, 2018 г. След анализ на цените на квотите въглеродни емисии, вещото лице е дало заключение, че приетата от КЕВР цена от 51 /тон отразява текущите пазарни нива на Европейската енергийна борса към средата на м. Юни 2021 г., но продължилото нейно значително нарастване ще доведе до необходимост от нови компенсации на разходи за въглеродни емисии за топлофикационните дружества по чл.24а, ал.1 от НРЦЕЕ и чл.8, ал.10 от НРЦТЕ, които трябва да бъдат включени в цените на електрическата енергия в следващия/следващи регулаторни периоди. Въз основа на това обосновало извод, че необходимите количества квоти за емисии на парникови газове, предложени от дружеството и утвърдени с Решение Ц-26 от 01.07.2021г., са технически обосновани. Съдът приел, че съобразно новата съдебна практика, принципът на чл.31 ал.2 от ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, не следва да се абсолютизира, а следва да се тълкува в систематично единство с останалите принципи по чл.31 от ЗЕ, в съответствие с общите принципи на регулирането по чл.23 от ЗЕ и с целите на закона по чл.2 от ЗЕ. Противно на тезата на дружеството приел, че утвърдените от КЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие, но тъй като в случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация, относно размера на икономически обоснованите разходи, задължение на регулаторния орган е да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.

Относно разходите за ремонт съдът е посочил, че съгласно чл.31 т.2 б.г от ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността им, включително и разходите за ремонт.В РешениеЦ-26 от 01.07.2021г. разходите за ремонт са коригирани от КЕВР от 2 250хил.лв. на 440 хил.лв., които според вещото лице по КТИЕ са недостатъчни за изпълнение на ремонтната програма. ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС АД е включило в обосновката към заявлението за утвърждаване на цени информация за заявените разходи за ремонти, но прогнозните дейности не са подробно описани по видове и не са посочени техните стойности. Не се установява в друг документ по преписката да се съдържат детайли и пояснения относно планираните ремонтни дейности, въз основа на което вещото лице обосновало извод, че разходите за ремонти не са икономически обосновани в заявения от дружеството размер. Прогнозните позиции на УПР, каквито са разходите за ремонт за всички топлофикационни дружества адресати на решението са запазени на нивото на отчетените през 2020г., през отчетния ценови период 01.07.2020 - 30.06.2021г. или намалени в съответствие с променени обстоятелства в приетата производствена програма през новия ценови период. За Топлофикация-Бургас АД разходите за ремонт са коригирани от 2 250 хил. лв. на 440 хил. лв. или с 1 810 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2020г., завишена допълнително с 11,14%, поради липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2020г., както и значителното неизпълнение на ремонтната програма през изминалия ценови период, а именно: планирани ремонти за ценовия период 2020г. - 640 хил. лв., изпълнени ремонти за 2020 г. - 440 хил. лв. КЕВР, с оглед драстично повишаване цената на емисиите за въглероден диоксид с над 100% и на цената на основното гориво на международните пазари с 30% е преценила, че дружествата следва да прецизират, реорганизират и приоритизират разходите си, респективно да търсят възможности за тяхното отлагане във времето с цел запазване на клиентите си на услугата, поради което заявените за новия регулаторен период УПР са допълнително намалени. Посочената мотивация на КЕВР в оспореното решение, според съда, допълнена от заключението на вещото лице по отношение на заявените разходи за ремонт, не противоречи на чл.31 т.2 б.г от ЗЕ, поради което съдът приел, че извършената от регулатора корекция за разходите за ремонт съответства на приложимия закон.

Относно разходите за заплати и възнаграждения и съобразно приетото в изслушаната по делото КТИЕ съдът приел, че не се установява несъответствие на корекцията в разходите за заплати и възнаграждения с разпоредбите на двете Наредби и Указанията, тъй като е предвидено КЕВР да утвърждава прогнозен размер на разходите след преценка за икономическата им обоснованост, въз основа на представени от дружествата обосновки и доказателства, и на база сравнителни анализи. За Топлофикация-Бургас АД разходите за заплати и възнаграждения са коригирани от 3 649 хил. лв. на 3102 хил. лв. или с 547 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2020г, в съответствие с т. 1.3 от общия подход, а разходите за начисления за осигурителни вноски и социални разходи са коригирани от 842 хил. лв. на 695 хил. лв. или с 147 хил. лв. до нивото на отчетената стойност през 2020г., в съответствие с т. 1.3 от общия подход, според който недопускането на увеличение над отчетените разходи или утвърдените за предходния регулаторен период е поради драстичното увеличение на разходите за емисии и природния газ.Съдът в мотивите си е посочил, че няма материалноправна разпоредба, която да изисква разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора или в региона, поради което КЕВР не е извършила нарушение на правилата за образуване и утвърждаване на цените. Съдът приел, че при постановяване на оспорения акт КЕВР, противно на твърдението на вещото лице е извършила сравнителен анализ на стойността на предложените прогнозни разходи за заплати и възнаграждения за новия регулаторен период спрямо отчетените разходи за заплати и възнаграждения за базисната година, отразен в приетия по делото доклад Е-Дк-495 от 21.05.2021 г.. Извършен е анализ на влиянието на разходите за заплати и на останалите разходи върху цената на услугата, съответно възможността същата да бъде заплащана от клиентите на дружеството. В изпълнение на регулаторните си правомощия, Комисията има право да определя пределни нива на определени разходи, с оглед оптимизиране на ценовите нива. В тази връзка, по отношение на този разход е прието да не се допускат увеличения на стойностите в сравнение с отчетените или утвърдените стойности в цените през изминалия регулаторен период, като е отчетено, че повишаването на разходи за заплати и възнаграждения дори с минимален процент би рефлектирало върху повишение на крайните цени.Въз основа на горното , обосновал извод, че решението на КЕВР за коригиране на разходите за заплати и възнаграждения съответства и на принципа на осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите по чл.23 т.4 от ЗЕ.

По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ - цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. За Топлофикация-БургасАД с решението на КЕВР е извършена корекция на общата норма от 7,47% на 4,32%, в съответствие с Глава втора раздел трети от Указания-НВ и т.3 от общия подход.Установил е, че КЕВР е утвърдила норма на възвращаемост на капитала на база статистически данни на БНБ към 31.12.2020 г. В административното производство дружеството не е възразило срещу корекцията на нормата на възвръщаемост, нито по отношение на определянето на нормата на възвръщаемост на собствения капитал, нито по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. В жалбата до АССГ за първи път са направени възражения, само по отношение на нормата на привлечения капитал. Първоинстанционният съд не е възприел заключението на вещото лице по СКТИЕ, съгласно което възприетият от Комисията подход не отчита датите/периодите на сключване на договорите за кредитиране от жалбоподателя и конкретните лихвени нива, нито се прави съпоставка с пазарните нива за периодите, когато са сключени тези договори, както и че при определяне на пазарно ограничение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал би следвало да се отчитат и периодите, в които са договорени и получени тези привлечени средства и лихвените нива за тези периоди, като могат да бъдат приложени корекции, когато периодът е по-отдалечен във времето.Съдът приел, че това становище не почива на нормативна основа.

Съгласно цитираните от вещото лице чл. 15, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 10, ал. 1 от НРЦТЕ Комисията определя норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, т.е. няма нормативно изискване да отчита периодите, в които са договорени и получени привлечените средства и лихвените нива за тези периоди, ако биха били по-високи, а следва да определи целева норма на възвръщаемост за прогнозния регулаторен период. С оглед защита интересите на клиентите на регулирания пазар, недопустимо е те да заплащат завишени цени, заради неефективно управление на регулираните дружества чрез сключване на неизгодни кредити. Както и вещото лице е посочило, в т. 41 от Указания-НВ не е указано към кой момент следва да се вземат статистически данни за пазарни величини. В тази връзка приел, че КЕВР не е извършила нарушение на нормативните изисквания при ценовото регулиране, като е приела, в съответствие с правилата на метода норма на възвръщаемост на капитала, че всички ценообразуващи елементи имат прогнозен характер и следва да са относими само за предстоящия период. Извел довод, че водещ е принципът на чл. 23, т. 4 от ЗЕ, че при утвърждаването на цените е нужно да се осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Отчитането на факта, че кредитите са привлечени от топлофикационното дружество в предходни периоди, когато лихвените нива са били различни и кредитополучателите не са предоговорили лихвените проценти, демотивира мениджмънта на дружеството да търси опции за предоговаряне на условията по договорите за съществуващите кредити, както и създава условия за сключването им при непазарни лихвени нива, в т.ч. и със свързани лица. Това ощетява крайните клиенти и е в нарушение на чл.2, ал.1, т.4 от ЗЕ ( Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за енергийни доставки при минимални разходи) и чл.31, т.4 от ЗЕ ( цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала).

С тези мотиви административният съд е приел, че утвърдените с Решение Ц-26 от 01.07.2021г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 4 по отношение на Топлофикация Бургас АД, са формирани в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Производството пред КЕВР е образувано по заявление от Топлофикация - Бургас АД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 94,16 лв./MWh; 2. Цена на комбинирана електрическа енергия - 228,61 лв /MWh.Предложените за утвърждаване цени са изчислени със следните цени на горивата (без ДДС): 1. природeн газ 403, 19 лв./knm3; слънчогледови пелети - 140, 00 лв./тон при калоричност 4 253 ккал/кг.

По отношение на справка 1 Разходи са извършени следните корекции:

• разходите за ремонт са коригирани от 2 250 хил. лв. на 440 хил. лв. или с 1 810 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2020г., завишена допълнително с 11,14%, поради липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2020г., както и значителното неизпълнение на ремонтната програма през изминалия ценови период, а именно:планирани ремонти за ценовия период - 640 хил. лв.;изпълнени ремонти за 2020 г. - 440 хил. лв., съгласно представените данни и в съответствие с т. 1.2 от общия подход;

• разходите за заплати и възнаграждения са намалени от 3 649 хил. лв. на 3 102 хил. лв. или с 547 хил.лв;

• разходите за осигурителни вноски са намалени с 147 хил. лв. от 842 хил. лв. на 695 хил. лв.;

• разходите за външни услуги, като част от променливите разходи, са коригирани от 2 330 хил. лв. на 2 050 хил. лв. или с 280 хил. лв., до нивото на отчетените през 2020 г., завишени с 12% в съответствие с увеличението на количествата произведена енергия през новия ценови период със същия процент;

• разходите за емисии С02 са коригирани от 6 293 хил. лв. на 7 069 хил. лв. или с 776 хил. лв. при цена от 51 евро/тон.

По отношение на справка 2 Рeгулаторна база на активите: необходимият оборотен капитал е изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи без разходи за амортизации.

По отношение на справка 3 Норма на възвръщаемост на капитала: нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 7,47% на 4,32%, в съответствие с глава втора, раздел III, т. 41 от Указания НВ и т. 3 от общия подход.

След публикуване на доклада Топлофикация - Бургас АД е представила възражението си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи.

След проведено на 02.06.2021г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение Ц-26 от 01.07.2021 г., като в частта му по т. 4, e приела следните цени за Топлофикация Бургас АД:

1. Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 244,42 лв./MWh, в т.ч:

1. Премия по чл. 33а от ЗЕ - 119,35 лв./MWh.

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 85,91 лв./MWh;

1. Ценообразуващи елементи по т. 1 и т. 3:

· Необходими годишни приходи 38 119хил. лв.,в т. ч:

· Разходи 37 265 хил. лв., от които условно- постоянни 6 452 хил. лв. и променливи 30 813 хил. лв.;

· Регулаторна база на активите 19 750 хил. лв.;

· Норма на възвръщаемост - 4,32 %;

• Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 107 892 MWh;

• Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 136 758 MWh

Решението на КЕВР е оспорено от Топлофикация - Бургас АД пред АССГ по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството.

По отделните компоненти на цените:

1. На първо място, необосновани и неоснователни са възраженията по т.I.1. от касационната жалба.АССГ правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото факти и обстоятелства относно извода за законосъобразност на обжалваното решениеЦ-26/01.07.2021г. досежно разходите за квоти за въглеродни емисии.В случая разходите за въглеродни емисии,заявени от дружеството са увеличени от КЕВР от 6293 хил.лв. на 7069лв. ,със 776хил.лв., поради увеличение в Справка4 на цената за закупуването на квотите /от заявена 88,79лв.-45,40 евро/тон на 99,75лв./тон-51 евро/тон/.Обосновано съдът е приел, че прогнозните разходи за недостигащи емисионни квоти за въглеродни емисии са формирани при спазване на относимите материалноправни разпоредби.За да обоснове този извод съдът се е позовал на заключението на вещите лица по КСТЕ, според което разходите за емисии са определени в съответствие с изискванията на Наредба5 от 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и Наредба1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, съответства на приложимия метод на уреголиране на норма на възвръщаемост на капитала и не противоречи на Указания-НВ,2018, като не се приспадат безплатни квоти, а прогнозните разходи са икономически и технически обосновани за процесния период.Количеството парникови газове, което ще бъде емитирано през регулаторния период е изчислено по формуляра на ИАОС за докладване на емисиите, при вземане предвид параметрите за докладване на емисиите и параметрите за емисионен фактор, долна топлина на изгаряне и коефициент на изчисление по отчет на дружеството за 2020г. за база признато коригирано от КЕВР количество природен газ.Данните от Европейската енергийна борса показват, че приетата от КЕВР цена за квоти емисии парникови газове от 51 евро/тон отразява като цяло текущите ценови нива към датата на приемане на РешениеЦ-26 от 01.07.2021г.-55 евро/тон.Следва да се има предвид и че КЕВР с последващо решение е компенсирало дружеството за по-високите цени на квотите за въглеродни емисии през процесния регулаторен период.

Правилно е преценено от съда, че тезата на касатора относно съдържанието на регулаторния принцип по чл.31 ал.2 от ЗЕ не може да се възприеме за правилна, тъй като разпоредбата няма самостоятелно значение, а следва да се тълкува в систематично единство с останалите принципи по чл.31 от ЗЕ , в съответствие с общите принципи на регулирането по чл.23 от ЗЕ и с целите на закона по чл.2 от ЗЕ. Споделен от настоящата касационна инстанция е изведеният от АССГ извод, че утвърдените от КЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие, но тъй като в случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация, относно размера на икономически обоснованите разходи, задължение на регулаторния орган е да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.

В този смисъл оспореното решение на регулатора относно признатите разходи за закупуване на въглеродни емисии е правилно и обосновано и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби.

Твърденията на касатора за неправилност на решението на КЕВР и на обжалваното съдебно решение по отношение на корекцията по чл.24а от НРЦЕЕ и чл.8 ал.10 от НРЦЕЕ за регулаторен период 01.07.2020г. до 30.06.2021г., изложени в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива твърдения не са навеждани нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство и е недопустимо въвеждането на нови твърдения за неправилност на решението на КЕВР в тази му част за първи път в настоящото касационно производство.

1. Необосновани и неоснователни са възраженията на касатора по т.I.2 от касационната жалба. АССГ правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото факти и обстоятелства относно извода за законосъобразност на обжалваното решениеЦ-26/01.07.2021г. досежно разходите за ремонти.В тази насока касаторът правилно отбелязва, че разпоредбата на чл.31 т.2 б.г от ЗЕ поставя изискване цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, вкл. и разходите за ремонт.Съобразявайки разпоредбите на приложимите подзаконови актове-НРЦЕЕ и НРЦТЕ, както и заключението на вещите лица по КСТЕ съдът е достигнал до правилния и обоснован от съвкупния доказателствен материал по делото извод, че разходите за ремонти не са икономически обосновани в заявения от дружеството размер, тъй като липсва детайлна и мотивирана обосновка от страна на дружеството относно планираните ремонтни дейности.В заключението по КТСЕ изрично е посочено, че прогнозните дейности не са подробно описани по видове и не са посочени техните стойности, както и не се установява друг документ по преписката, съдържащ детайлни пояснения относно планираните ремонтни дейности, с оглед на което вещото лице обосновало извод, че разходите за ремонт не са икономически обосновани.Следователно, щом разходите за ремонт не са икономически обосновани, няма основания същите да бъдат признати в заявения размер.

Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд и в тази част като правилно.В случая за Топлофикация-БургасАД разходите за ремонт за коригирани от 2 250хил.лв. на 440хил.лв., до нивото на отчетната стойност през 2020г. /както за всички топлофикационни дружества-адресати на решението/, но завишена допълнително с 11,14%, поради липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност за 2020г., както и поради значително неизпълнение на ремонтната програма през изминалия ценови период /при планирани 640хил.лв., реално изпълнени ремонтни дейности за 2020г.-440хил. лв./, съгласно предоставените от дружеството данни.В случая дружеството не е извършило част от прогнозираните за предходния период разходи за ремонти, а потребителите на регулирания пазар не могат да плащат за неизвършените от енергийните предприятия разходи.Посочено е ясно и точно защо Комисията коригира заявените от дружеството разходи за ремонт от 2 250хил.лв. на 440хил.лв./ с цел гарантиране принципа на осигуряване на баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, както и че цените на топлинната и електрическата енергия следва да са съобразени и да отчитат и възможностите на клиентите да заплащат енергийните продукти/.В тази връзка и поради драстичното повишаване цената на емисиите за въглероден диоксид и повишаване цената на основното гориво на международните пазари Комисията е преценила, че дружествата следва да прецизират, реорганизират и приоритизират разходите си за ремонти или да търсят възможности за отлагането им във времето с цел запазване на клиентите си.Мотивите на КЕВР са обосновани с факти, установени по доказателства и с данни, предоставени от дружеството.

Въз основа на горното, АССГ правилно и обосновано е приел, че сочената от Комисията мотивация в оспореното рещение не противоречи на чл.31 т.2 б.г от ЗЕ и допълнена със заключението по КСТЕ досежно икономическата необоснованост на разходите за ремонт, обуславя извод за правилност на решението на КЕВР в тази част.

3 .Необосновани и неоснователни са възраженията на касатора по т.I.3 от касационната жалба. АССГ правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото факти и обстоятелства относно извода за законосъобразност на обжалваното решениеЦ-26/01.07.2021г. по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. По отношение на този ценообразуващ елемент съдът е формирал законосъобразен правен извод, основан на данните по делото и комплексната технико икономическа експертиза, съобразно която корекцията в разходите за заплати, възнаграждения и осигуровки не противоречи на разпоредбите на двете приложими наредби и Указанията. Видно от решението на КЕВР, тази корекция касае всички дружества-адресати на решението и е резултат от подробно изложените от Комисията съображения за баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите на топлинна и електрическа енергия, което съгласно чл.23 т.4 от ЗЕ е един от основните принципи при изпълнение регулаторната функция на КЕВР.Както правилно е отбелязал съда, правомощие на Комисията е при завишени разходи за производство от обективен характер като цени на горива и въглеродни емисии, да задържи повишаването на възнагражденията в сектора.КЕВР не е задължена да одобрява в пълен размер исканията на енергийните дружества за увеличаване на заплатите, а обстоятелството, че средната заплата в сектора е по-висока не почива на нормативно установен показател / в този смисъл е Решение7484 от 06.07.2023г. по а.д.4310/2023г. на Трето отделение на ВАС/.Не съществува материалноправна разпоредба, която да въвежда изискване за определяне на разходите за заплати и възнаграждения на база средна заплата в сектора или в региона, поради което КЕВР не е нарушила правилата за образуване и утвърждаване на цените.Не е налице и твърдяното от касатора нарушение принциипа на равнопоставеност, доколкото съображенията в общия подход на обжалваното решение са приложени еднакво и равнопоставено спрямо всички дружества от сектор Топлоенергетика, видно от мотивите на решението.Както сочи ВАС в актуалната си съдебна практика /вж. Решение9082 от 06.08.2021г. по а.д.9198/2020г., Решение1828 от 25.02.2022г. по а.д.7101/2021г. на Трето отделение на ВАС/ , не може разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора, а следва да се съобразят с данните на отделните предприятия и с постигането на по-добри резултати в управлението на дружествата.При това, в решението си КЕВР не е задължена да отчита пазара на труда в различните региони на страната, а следва да отчете икономическото състояние на самото дружество и реалната възможност за увеличение на възнагражденията в него. Ето защо правилен и обоснован с оглед съвкупния доказателствен материал по делото е извода на съда, че приложеният от КЕВР подход при одобряване размера на разходите за заплати , възнаграждения , осигуровки и социални разходи е законосъобразен и справедлив.

1. Необосновани и неоснователни са възраженията на касатора по т.I.4 от касационната жалба. АССГ правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото факти и обстоятелства относно извода за законосъобразност на обжалваното решениеЦ-26/01.07.2021г. по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора.

Относно законосъобразността на корекциите на КЕВР, свързани с утвърдената норма на възвръщаемост на привлечения капитал касаторът изразва несъгласието си с обжалваното решение на съда ,позовавайки се на заключението на вещите лица по КСТЕ.Настоящата касационна инстанция обаче намира, че въззивният съд е изложил ясни и обосновани мотиви в противовес на установеното от вещото лице, отбелязвайки че Комисията няма нормативно установено изискване да отчита периодите, в които са договорени и получени привлечените средства и лихвените нива за тези периоди в случай, че същите биха били по-високи, а следва да определи целева норма на възвръщаемост за прогнозния регулаторен период.Съоображенията на експертите, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечения капитал, не на база относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, а въз основа на лихвените нива към момента на постановяване на решението не обуславят извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР.Комисията не само не е длъжна, но и не следва да се съобразява с прекомерно високи лихвени проценти по сключени преди съответния ценови период договори.Необосновани са предположенията, че в условията на регулиран, а не на свободен пазар енергийните дружества нямат възможност да предоговарят лихвени проценти или да рефинансират сключените от тях договори за кредити или заеми.С оглед защитата на интересите на клиентите на регулирания пазар е недопустимо те да заплащат завишени цени заради неефективно управление на регулираните дружества чрез сключване на неизгодни кредити.Нещо повече, в условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл.31 т.4 от ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне на цената на топлинната и електрическа енергия.В случая цените са определени след анализ и оценка на предоставената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите /чл.23 ал.1 т.4 от ЗЕ/, следователно Комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани, поради което решението на КЕВР в тази му част не противоречи и е в съответствие с чл.31 т.4 от ЗЕ.В подкрепа на изложеното е и актуалната съдебна практика /Решение9830 от 17.07.2020г. по а.д.7763/2019г.,Решение9775 от 16.07.2020г. по а.д.5293/2019г. на Трето отделение на ВАС/.

Разпоредбата на чл.31 от ЗЕ въвежда изискване цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества.Нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал.С обжалваното решение на КЕВР за Топлофикация-БургасАД е извършена корекция на общата норма от 7,47% на 4,32% в съответствие с Глава втора раздел трети от Указания-НВ и т.3 от общия подход , на база статистически данни на БНБ към 31.12.2020г.Съдът, в настоящия му състав споделя изложените от АССГ аргументи и счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, с оглед на което касационната жалба в тази й част е неоснователна.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение