Решение № 1290 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2023 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Каварна, чрез адв. Монева срещу Решение 220/16.05.2023г. постановено по адм. д. 102/2023г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменено Решение 587 по Протокол 51 от 26.01.2023 г. на Общински съвет (ОбС) Каварна, с което по процедура по чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА повторно е прието Решение 559 по Протокол 50/30.12.2022 г., в обжалваната част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за издаване на акта в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго, с което се отхвърли оспорването на Областния управител на област Добрич. Ответникът Областния управител на област Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е уважил оспорването на Областния управител на област Добрич, като е отменил Решение 587 по Протокол 51 от 26.01.2023 г. на Общински съвет Каварна, с което по процедура по чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА повторно е прието Решение 559 по Протокол 50/30.12.2022 г., в частта с която е определена такса за битови отпадъци (ТБО) за 2023 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените правила. След анализ на разпоредбите на чл.66 и чл.67 ЗМДТ, съдът е приел, че законодателя е регламентирал поредност за прилагане на допустимите способи при определяне на ТБО. Първият способ - чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ определя размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, намира приложение този по ал. 2 от чл. 67 от ЗМДТ. Според втория способ, размерът на ТБО се определя в левове на ползвател или пропорционално въз основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. И доколкото в случая не са изложени мотиви за приемане на самото решение, от които да се направи извод за невъзможност за определяне на ТБО според количеството на третираните отпадъци, първоинстанционния съд е приел, че в случая не е обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и решението е незаконосъобразно. Съдът е отчел и нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на чл. 69, ал.2 от АПК, доколкото съобщението за издаване на процесното решение е публикувано на интернет-страницата на община Каварна на 24.11.2022 г., а изготвената справка за липса на постъпили предложения, становища и възражения на граждани и други заинтересовани лица е от 29.12.2022 г., т.е. преди изтичането на минималния срок за становища и възражения по чл. 69, ал. 2 от АПК. Решението е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Обосновани са изводите на съда, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 66, ал. 2 АПК и чл. 69 АПК. Предвид правна същност на оспорения административен акт, приложение намират правилата, разписани в чл. 66, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно които откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването включва и основните съображения за издаване на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК е предвидено административният орган да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. В случая при приемането на Решение 559 по Протокол 50/30.12.2022 г. на Общински съвет - Каварна, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 и чл. 69, ал. 2 АПК, тъй като от доказателствата по делото не се установява изискванията на цитираните разпоредби да са изпълнени. Не е доказано осигуряване на минималния едномесечен срок от страна на органа за участие на заинтересованите страни, а обществеността не е уведомена за основните съображения за издаване на акта. Видно е от публикуваното на 24.11.2022г. уведомление за издаване на административния акт, същото не съдържа какви са основаните съображения за приемане на решението в частта му, с която е определен размера на ТБО за 2023г. Към уведомлението са публикувани мотиви към План-сметката за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2023г., но мотиви за определения размер на ТБО не са изложени. Мотиви за определяне на таксата не се съдържат нито в докладната записка на кмета на общината, нито в друг документ, част от административната преписка по приемане на решението на общинския съвет. Относно извода на съда за издаване на решението в оспорената част в нарушение на материалния закон следва да се посочи, че по силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от преброяването са публикувани през месец октомври 2022г., поради което към датата на приемане на процесното решение е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Според чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Относно ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ, на основание § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Предвид така действащата нормативна уредба, правилен е извода на административния съд, че определянето на таксата за битови отпадъци върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ се извършва само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Т.е. само ако съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи формирането на ТБО по този начин, общинският съвет може да приеме различна основа за облагане. При приемане на решение, с което таксата се определя по различен от предвидения първи възможен вариант според количеството отпадъци, органът следва да аргументира невъзможността за прилагане на този ред. В случая липсват мотиви, които да обосноват, че е невъзможно определянето на ТБО при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне размера на таксата. Такива обективни обстоятелства не са посочени в нито един от документите, приложени по делото и послужили за приемане на процесното решение. В доклада на кмета, при обсъждането в комисиите, на проведената сесия на общинския съвет и в приетото решение няма мотиви защо се налага изчисляване на ТБО върху данъчната оценка на имота, както и не са посочени обстоятелства, възпрепятстващи изчисляването й според количеството на генерираните битови отпадъци. При липсата на мотиви, първоинстанционният съд обосновано и отменил решението на общинския съвет в оспорената му част. С оглед на изложеното и предвид констатираните от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение, немотивираност на административния акт и противоречие с материално-правните норми, правилно решението на общинския съвет е отменено в оспорената му част. Съобразно изложеното, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение