Решение № 10809 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Стоянов и М. Димитров, чрез проц. им представител адв. С. Илийков, против решение 47/08 януари 2021 г., постановено по адм. д. 969/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив и по частна жаба от Главния архитект на Община Пловдив, район Тракия против определение 272/17 февруари 2021 г., постановено по адм. д. 969/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваните съдебни актове. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от проц. представител на ответника Главен архитект на Община Пловдив, район Тракия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и прогласяване на нищожност на оспореното пред първата инстанция разрешение за строеж. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата на М. Димитров за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Стоянов и М. Димитров против Разрешение за строеж 48/30 ноември 2018 г. на Гл. архитект на район Тракия, Община Пловдив, допълнено със заповед 6-Z19-43/31 януари 2019 г., с което се разрешава да се извършат СМР за обект: ПЪТНА ВРЪЗКА на УПИ ІІ-540.1070 обществено и жилищно застрояване, кв. 89, по плана на ЖР Тракия, гр. Пловдив, с бул. Освобождение. Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. С определение 272/17 февруари 2021 г. е изменил диспозитива на постановеното решение 47/08 януари 2021 г., като е постановил Д. Стоянов и М. Димитров да заплатят разноски на Общината вместо по 300 по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. След извършената служебна проверка за законосъобразност на съдебните актове този съд констатира, че жалбата на Д. Стоянов е недопустима, тъй като обжалваното решение следва да бъде обезсилено по отношение на него. Жалбата на Стоянов пред първоинстанционния съд е била просрочена. Видно от уведомлението, направено по реда на § 4, ал. 3 ДР ЗУТ, стр. 64 от делото, Д. Стоянов е бил уведомен за издаденото РС на 28 декември 2018 г., а жалбата му е входирана след изтичане на законно предвидения и упоменат в уведомлението 14 дневен срок на 28 януари 2019 г. Следва да се обезсили, по отношение на този жалбоподател, и определение 272/17 февруари 2021 г. с оглед акцесорния си характер спрямо обезсиленото решение. По жалбата на М. Димитров този съд намира същата за допустима и основателна. Димитров е бил уведомен за процесното РС на 22 януари 2019 г. и жалбата му е входирана в законния 14 дневен срок - на 28 януари 2019 г. Издаденото Разрешение за строеж 48/30.11.2018 г. и допълваща го заповед 6-Z19-43/31.01.2019 г. са издадени при липса на материална компетентност на органа - Главен архитект на район "Тракия. Видно от заповед 173ГА4 от 21 февруари 2017 г. на същия е делегирана компетентност по § 1, ал.4 ДР ЗУТ да издава разрешения за строеж съгласно глава осем, раздел III от ЗУТ за строежи четвърта, пета и шеста категория. Процесният строеж е от трета категория, предвид доказателствата, че касае реконструкция на улица от първостепенна улична мрежа III клас и съоръжения към нея. Предвиденият за изпълнение строеж пътна връзка на УПИ ІІ-540.1070 обществено и жилищно застрояване с бул. Освобождение, който булевард е публична общинска собственост на Община Пловдив и представлява улица ІІІ клас градски магистрали, част от първостепенната улична мрежа на гр. Пловдив, съгл. чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ. От инвестиционния проект се установява, че строителството ще се извърши не само в УПИ ІІ - 540.1070, но и извън него и по точно на бул. Освобождение, съответно на 1. Тротоара, 2. На разделителната ивица между тротоара и уличното платно, отредена и ползваща се за зелена площ и 3. На самото улично платно. Реконструкциите на строежи от трета категория са също трета категория строежи, по арг. от чл. 137, ал.1, т. 3, б. ж ЗУТ и чл. 7 от Наредба 1/ 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. От изложеното се налага логичният извод, че неотчитайки основанието на чл. 146, т. 1 АПК, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се прогласи нищожността на процесното разрешение за строеж като издадено от некомпетентен орган. С оглед акцесорния характер на определение 272/17 февруари 2021 г, този акт следва да бъде също отменен. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като недопустимо по отношение на Д. Стоянов следва да бъде обезсилено, а по отношение на М. Димитров, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се прогласи нищожността на издаденото строително разрешение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на М. Димитров следва да се присъдят сторените в това производство разноски в размер на 1427.50 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 и 3 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав