Решение № 1092 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2019 г.

Решение № 1092 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа против решение № 552 от 03.01.2019 г., постановено по адм. д. № 649/2017 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Велико Търново, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на И. Хаджимустафа против заповед № РД 22-1310/31.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда", находяща се в УПИ ХІ-2713, кв. 32, по плана на гр. Велико Търново, извършен от И. Хаджимустафа и Ш. Хаджиева. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е съответна на материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство - двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който във законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт и същото правилно е прието от административния орган за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде одобрен инвестиционен строеж и да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че към момента на съставяне на констативния акт пристройката в източна посока е в процес на строеж като са изградени ограждащите стени от тухлена зидария и е излята стоманобетонна плоча над приземния етаж, а при огледа извършен от вещото лице строежът е завършен напълно и представлява двуетажна пристройка, долепена по част от източната фасадна стена на съществуваща в имота двуетажна сграда. Следователно пристройката е нов строеж, а доводът на касатора, че се касае за основен ремонт на съществуваща сграда, е неоснователен и недоказан. Процесният строеж е индивидуализиран и е установено, че същият е извършен през 2017 г. от жалбоподателя и Ш. Хаджиева. Ето защо е налице основанието на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Предвид годината на извършване на незаконния строеж правилно съдът приема, че същият не е търпим. Доводът на касатора за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с разпоредбата на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ е неоснователен, тъй като същият е относим към актовете за спиране на строителството, каквато оспорената заповед не е. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди И. Хаджимустафа да заплати на Община Велико Търново сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,