Решение № 2277 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15733/2010 г.

Решение № 2277 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15733/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Цветанов Рашков от гр. София чрез адв. Ивелина Виденова, срещу решение № 3072 от 11.10.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2748/2010 г., с което е отхвърлена неговата жалба срещу Заповед № РД - 15 - 007 от 20.01.2010 г. на областния управител на София, в частта относно имот пл. № 19, к. л. Б - 18 - 1 - Г в землището на с. Кътина общ. Нови Искър. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта на областния като преписката да се върне на административния орган с указания процесният имот да бъде отразен с площ от 2431 кв. метра, или делото да се върне за ново разглеждане. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - областен управител на област София, чрез юрк. Ангелов, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност, моли да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора да бъде признат за собственик за целия имот, но неправилно е приел, че след като не е собственик на постройката, не е нарушена нормата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ и тъй като съдът не е допуснал СТЕ да установи, че действително за признатия имот в размер на 1000 кв. м е осигурен достъп до път или улица, предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-15-007 от 20.01.2010 г. на областния управител на област София, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на м. "Ласка", м. "Бранишки лозя", м. "Могилата", м. "Нерезене", м. "Братковица", м. "Цигански лозя", м. "Червена река" в землището на кв. Курило и с. Кътина, район "Нови Искър", Столична община. Заповедта е оспорена по отношение на отреждането, предвидено за имот пл. № 19, к. л. Б - 18 - 1 - Г, в землището на с. Кътина общ. Нови Искър Съдът е потвърдил като законосъобразна заповедта в оспорената част. 3а да стигне до този правен извод, съдът приел, че по отношение на спорния имот жалбоподателят не е представил доказателства, които да удостоверят, че за целия претендиран имот от 2431 кв. метра той е признат за собственик, съответно приел, че е признат за такъв върху имот от 1000 кв. м, за което е проектиран нов имот пл. № 2026, а за останалата част от имот № 19, с площ от 1418.63 км имотът правилно е отразен в регистъра към ПНИ с вписване "неустановен собственик". Съдът обсъдил представения титул за собственост на оспорващия - нотариален акт № 39, т. 1, рег. 2200 нот. д. 112/1999г /л. 19 от делото/, легитимиращ го като собственик на празно дворно място от 1000 кв. м и поради недоказване на твърденията на жалбоподателя съдът стигнал до извод за законосъобразност на отреждането, като посочил, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато предмет на жалбата е регистъра на имотите - неразделна част от плана, съдът следва да провери само верността на отразените в регистъра данни, съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост, както и че жалбоподателят не е сред категориите лица, за които за административния орган е възникнало задължение за вписването им в регистъра към изработения план за новообразуваните имоти за повече от установеното след приключила, а не висяща процедура по трансформация. По тези съображения съдът преценил за законосъобразно отразяването в регистъра за останалата част от претендирания имот на "неустановен собственик" и отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. По делото не са представени доказателства за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ за останалата част от имот № 19, с площ от 1418.63 км, което обстоятелство е съобразено в протокол от 11.06.2009 г. на комисията, назначена със заповед на областния управител, в която по по т. 11 е прието да се предложи проектиране на нов имот с площ от 1000 кв. м, въз основа на който е издадена оспорената в това производство заповед. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове с е устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, какъвто не е настоящия случай, а не висяща. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Релевираните в тази връзка твърдения в касационната жалба за многото опити да получи документ за собственост за претендираната останала част от процесния имот не обслужват тезата на касатора за основателност на претенцията му. Възраженията в касационната жалба, основани на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ са неотносими към спора, тъй като те касаят друго, предходно на настоящото производство, а именно това за възстановяване правото върху земеделски земи. По идентични на горните съображения са ирелевантни за настоящия спор и мотивите по гр. д. 2407/2004г на СГС и решение № 13 на КС по конст. д. № 11/2000 г., посочени в жалбата. Затова и противно на твърдяното, са законосъобразни и обосновани правните изводи на административния съд по отношение на имота, за който е оспорен плана на новообразуваните имоти. Твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед не държат сметка, че както бе посочено по-горе, в производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове за собственост, а въз основа на представените доказателства за призната вече собственост проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, е извършено в съответствие с представен титул за собственост. Правото на собственост обаче може да се защити в исково производство, след което е налице възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са и другата група възражения в жалбата: Твърдението, че "имотът е ситуиран съвсем произволно" не намира опора в доказателствата по делото, а това за "несъобразяване с постройката в имота" се опровергава от посочения по-горе нотариален акт, установяващ собственост върху празно място. Възражението за нарушение на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ не се подкрепя от доказателствата по делото, с оглед предвидената в тази норма възможност, по изключение да се допуска проектиране на достъп до път, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина 3,5 м. По тези съображения съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е допуснал съдебно-техническа експертиза. Посоченото в жалбата Решение № 7697 от 10.06.2009 г. по адм. д. № 1099/2009 г., IV отд. на ВАС визира фактическа обстановка, различна от процесната. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - София-град е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила При този изход на спора искането за разноски, направено от ответната страна- Областния управител на област София за защита пред ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64/2004 г., изм. ДВ. бр. 2/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,