Решение № 3039 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2017 г.

Решение № 3039 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби подадени от страните в производството. Първата касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- С., срещу решение № 1355/2.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7899 по описа на Административен съд-С. град за 2015 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221014000162-091-001/14.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1019/9.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., като е отменен начисленият допълнителен ДДС за горницата над 264 454.21 лв., за данъчни периоди месец август и месец септември на 2014 г., по фактури издадени на "И." ЕООД и "П. 2013" ЕООД. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Налице са всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, като това основание е различно от установеното от органите по приходите. Не е извършена от съда преквалифицирал основанието на задължението, като е изменил РА и е намалил задължението на ревизираното лице. С това е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК и на чл. 236, ал. 2 от ГПК. При произнасянето си, съдът не е мотивирал своите правни изводи и не се е произнесъл по фактическите и правни доводи както и по възраженията на страните, като и не е обсъдил събраните по делото доказателства. Съдът, е бил длъжен да издири приложимото право, независимо дали в оспорения акт или в решението на административния орган постановено при произнасянето след административното обжалване са посочени релевантните правни норми. С намаляването на задължението по ЗДДС от съда, се нарушава принципа на данъчен неутралитет и не е отстранен напълно рискът от загуба на данъчни приходи. Въз основа на установеното по делото се налага извод, че РА следва да бъде потвърден изцяло на основание чл. 85 от ЗДДС. Въз основа на изложените мотиви се иска отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски в полза на административния орган за двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от "Б. Х. Т. енд СПА" ЕАД, представляван от Д. С. Т., срещу решение № 1355/2.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7899 по описа на Административен съд гр. С. град за 2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22221014000162-091-001/14.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1019/9.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С.. Пред касационната инстанция се поддържат твърденията, с които е оспорен ревизионния акт и пред АССГ. На първо място отново се заявява искане за прогласяване на нищожност на РА на две основания - поради ненадлежното му връчване на лице без представителна власт и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие със влязло в сила определение относно спиране на ревизионното производството по чл. 37, ал. 6 от ДОПК. Неправилно, според касатора, е прието от решаващия състав на АССГ, че е налице осъществена сделка по прехвърляне на недвижими имоти и е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Н. е и извода, че на датите на съставяне на нотариалните актове, е настъпила изискуемост на данъка и за ревизираното дружество е възникнало задължение да издаде фактура, като начисли ДДС. Възразява се и срещу извода на съда, че дружеството може по реда на чл. 115 от ЗДДС, да извърши корекция на задълженията си по ЗДДС, ако сделките бъдат приети за недействителни. Не е обсъдено и обстоятелството, че в приложените по делото нотариални актове става въпрос за "прехвърляне на вещ вместо пари", а не е установено това прехвърляне да е осъществено реално. Не е изследвана техническата и кадрова обезпеченост на двете фирми, които са приобретатели на имотите, дали могат да изпълнят СМР-тата, които са описани, като стойност на задълженията, които са погасени чрез прехвърляне на недвижимите имоти. Не са ценени събрани по делото доказателства, от които може да се направи заключение, че е налице несъществуващ дълг. Нещо повече имотите в гр. С., предмет на нотариален акт № 46459 от 16.09.2014 г. са възбранени, поради което не могат да бъдат стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС, а без стока не може да възникне данъчно събитие. Решението е оспорено и в частта на разноските като се твърди, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е в завишен размер. От настоящата инстанция се иска отмяна на решението, както и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за допустимост на двете касационни жалби. По същество изразява становище за основателност на касационната жалба подадена от Директора на Дирекция ОДОП, като намира, че начисленият по фактурите ДДС, е дължим на общо основание, поради това предлага, в тази част решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата подадена срещу ревизионния акт. По втората касационна жалба подадена от "Б. х. т. енд СПА" ЕАД, представителят на ВАП, изразява становище за неоснователност. Въз основа на подробни съображения предлага решението, в тази част да бъде оставено в сила, като намира, че не са налице касационните основания сочени при обжалването. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, след осъществена проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира подадените жалби за процесуално допустими. Подадени са от лица с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в предвидения от закона срок, поради което се дължи разглеждането им по същество. Предмет на контрол пред Административен съд С.-град, е бил ревизионен акт № 22221014000162-091-001/14.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1019/9.07.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП - С.. С ревизионния акт на "Б. х. т. енд СПА" ЕАД, е начислен допълнително ДДС, в размер на 317 418.40 лв. за данъчни периоди месец август и месец септември на 2014 г. Задълженията са резултат от начислен ДДС по издадени от ревизираното лице фактури № 3/1.08.2014 г. и № 4/16.09.2014 г., които не са включени в дневниците за продажби и справките декларации. С обжалваното, в настоящото производство решение, АССГ е отменил ревизионният акт, в частта, с която е начислен допълнителен ДДС в размер над 264454.21 лв. за процесните периоди на 2014 г., по фактури издадени от "И." ЕООД и "П. 2013" ЕООД и е отхвърлил жалбата на "Б. х. т. енд СПА" ЕАД, в останалата част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената по чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила установени в ДОПК. При осъществената проверка на ревизионния акт за съответствие с материалния закон е прието, че от събраните по делото доказателства е констатирана доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, прехвърлено е право на собственост върху недвижими имоти предмет на нот. акт № 39/28.07.2014 г. и нот. акт № 46459/16.09.2014 г. Според приложимата хипотеза на чл. 25 от ЗДДС, данъчното събитие по смисъла на този закон, е доставката на стоки, като то възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Това са съответно датите на сключване на сделките за покупко-продажба, оформени в цитираните по-горе нотариални актове. На тези дати - 28.07.2014 г. и 16.09.2014 г., е настъпила изискуемостта на данъка и е възникнало задължението на доставчика да издаде фактура, в която да посочи данъка на отделен ред и да го начисли, като задължение чрез включването му в дневника си за продажби за съответния данъчен период. Неправилно, според мотивите на решението, е определен само размера на дължимият данък по доставките. При определянето му, органите по приходите не са съобразили стойността на доставките. В посочената цена на сделките е включен ДДС, тъй като не е изрично посочено, че такъв не е начислен. По тези съображения и въз основа на изслушаната по делото експертиза е намален размерът на дължимият данък от 317 418.40 лв. на 264 454.21 лв. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав. Подадената от Директорът на ОДОП - С. касационна жалба е неоснователна. Не намират опора в доказателствата по делото изложените от касатора аргументи, че е налице риск от загуба на данъчни приходи и се нарушава принципа на данъчния неутралитет. Съдът е коригирал дължимият данък, като е съобразил обстоятелството, че цената по сделките, която е вписана в нотариалните актове е с ДДС /аргумент от чл. 67 от ЗДДС/. А съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДС, данъчната основа, по смисъла на този закон е стойността, върху която следва да се начисли или не се начислява данък, в зависимост от това дали доставката е освободена или облагаема. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Ето защо, при определяне на дължимия данък, органите по приходите не са установили правилно размерът му и това обстоятелство е коригирано от първоинстанционния съд. По тези съображения, изложените в касационната жалба твърдения, свързани с неправилно намаляване на размера на дължимия данък от решаващият състав не намират основание в приетите по делото доказателства, поради което се приемат за неоснователни. По касационната жалба на "Б. х. т. енд СПА" ЕАД. В мотивите на съдебното решение са обсъдени възраженията на дружеството при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционният съд. Обосновано е отговорено кои от тях и защо се считат за неоснователни. При правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички доказателства, са направени изводите в съдебното решение, за частична основателност на подадената срещу ревизионния акт жалба. Законосъобразни са изводите на АССГ, че е осъществена сделка, която е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Н. датите на съставяне на нотариалните актове е настъпила и изискуемостта на данъка, като за ревизираното лице е възникнало задължението да издаде фактура. Неоснователни, са твърденията в касационната жалба на ревизираното лице, че са налице основания издадения ревизионен акт да бъде прогласен за нищожен. На първо място връчването на решението на Директора на ОДОП, дори да е извършено на трето лице-бивш изпълнителен директор на дружеството, което не е част от представителите на "Б. х. т. енд СПА" не може да доведе до нищожност на РА. Връчването касае само срока, в който може да бъде обжалван. Правото на жалба е надлежно упражнено от дружеството и с действията си по връчване на решението на Св. Пенков, не е допуснато такова нарушение на производствените правила, което да доведе до нищожност. Актът не е нищожен и на другото сочено основание по чл. 177, ал. 2 от АПК. На първо място не е налице съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на фактите установени с РА. Предмет на определението по чл. 34, ал. 6 от ДОПК е отказа за спиране, а не законосъобразността на РА. Освен това, РА е издаден преди постановяване на процесното определение, като е без значение фактът, че става въпрос за разминаване само от един ден. Към момента на постановяване на определението на АССГ, ревизионния акт е бил издаден, т. е. ревизионното производство е приключило, поради което и спирането е било лишено от предмет. Неоснователни са и наведените доводи от дружеството, относно липсата на данъчно събитие, поради обстоятелството, че сключените сделки са недействителни. Спорът относно недействителността на сделките е гражданско правен и може да бъде разрешен от общите съдилища, но до този момент сключените сделки, оформени по надлежния ред са действителни за третите лице, в това число и по отношение на приходната администрация, която е предприела действия за начисляване на дължимия данък. Споделят се и мотивите на АССГ, че при евентуално разваляне на договорите за покупко-продажба, дружеството ще има право да коригира резултата чрез издаване на кредитни известия по реда на чл. 115 от ЗДДС. П. този ред при възстановяване на правото на собственост, данъчните права и задължения също ще бъдат възстановени в съответствие с реалното фактическо положение. Не се споделя и последният довод на касатора за неправилност на съдебното решение, а именно, че АССГ не е обсъдил фактът, че при сключването на сделките плащане не е осъществено. Уговорката между страните е била "прехвърляне на вещ вместо пари". За нуждите на облагането по ЗДДС, е от значение фактът на прехвърляне на стоката /недвижим имот в конкретния случай/, който по делото е установен. Начинът на плащане е уговорка между страните. Безспорно е, че са налице фактури, прехвърляне на недвижимите имоти и следователно за нуждите на данъчното облагане е налице данъчно събитие, което е основание да бъде начислен ДДС. В чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие възниква когато собствеността върху стоката бъде прехвърлена. Следователно за дължимостта на данъка е от значение не плащането и неговия вид, а реалното предаване на стоката. Неоснователно е и твърдението, че е било задължение на органите по приходите да намалят размера на дължимия данък със сумата от данъчен кредит, която евентуално би ползвало дружеството, ако беше съобразена и фактура № 38/16.09.2014 г., както и да бъде направено служебно прихващане, поради което РА е незаконосъобразен. Оспореният РА е отменен само в частта, с която неправилно е определен размерът на ДДС. Н. е основание да бъде начислен такъв, тъй като е налице данъчно събитие. Прихващането и контретния размер на задължението при наличе на вземания на дружеството следва да се определят, с оглед размера на установения от съда данък. В първоинстанционното решение е посочено, че се касае за неправилно определена данъчна основа, върху която е определен дължимия ДДС, а не за друг порок на РА. По изложените съображения, касационният състав намира, че решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция и двете страни претендират присъждане на разноски. Съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени, с оглед материалния интерес по отхвърлените касационни жалби. В полза на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. следва да бъдат присъдени разноски в 1815.35 лв., а в полза на "Б. х. т. енд СПА" ЕАД, следва да се присъдят разноски в размер на 4311.12 лв. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение