Решение № 6461 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 157/2009 г.

Решение № 6461 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 157/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 55 от 14.11.2008 г., постановено по адм. д. № 494/2008 г. Русенският административен съд е отменил по оспорването на "МБАЛ-Русе" АД гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор д-р Минчо Вичев покана № 29-02-408/13.08.2008 г. на директора на РЗОК-Русе за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 8515, 83 лв., от които главница 8256 лв. и лихва 259, 83 лв. Осъдил е РЗОК да заплати на "МБАЛ-Русе" АД гр. Русе сумата от 120 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК с молба да бъде отменено. Счита за неправилно тълкуването, направено от съда на т. 215 от Решение РД-УС-04-127/27.12.2007 г. , въз основа на което е отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С разпоредбите на чл. 233-235 от НРД-2006 е създаден специален ред, по който НЗОК събира сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, са били получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение. Събирането се извършва с акт на директора на РЗОК, наречен писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. След изтичане на срока за доброволно плащане писмената покана подлежи на изпълнение по указания административен ред в чл. 234 , респ. чл. 235 - чрез удържане от следващото плащане по договора. Поради това съдът правилно е възприел оспорената писмена покана като индивидуален административен акт, от който за медицинското заведение възниква задължение за възстановяване на сумите, описани в акта, както и правото да оспорва претенцията на административния орган. Спорен по делото е текста на т. 215 от реш. № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК, според който за едно и също заболяване, за което пациентът е отчетен по КП и се осъществяват контролни прегледи в рамките на съответната пътека, извършената дейност в рамките на 30 дни от дехоспитализацията при отчитане в РЗОК с направления № 3, ЗА, 4 се възстановява сумата по КП от ЛЗБП". Установено е по делото, че цената на клиничната пътека включва и до два контролни прегледа. За да отмени процесния административен акт съдът е кредитирал изцяло заключението на назначеното по делото вещо лице. Описаните в медицинския протокол случаи, проверени от вещото лице по делото, включват лечение на ЗЗОЛ, които са били хоспитализирани и са ползвали болнична медицинска помощ, която по правило е "комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения" (т. 215 от реш. № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК). Видно от заключението на експерта, на 5 бр. от случаите не е извършван последващ контрол, а те са получили направления - СИМП. Настоящата инстанция счита за правилни правните доводи на първоинстанционния съд, че следва да се възстанови сумата, получена за евентуалните контролни прегледи, която е 12, 50 към момента на издаване на поканата т. 108( изм.), които не са извършени от това ЛЗ, а от друг ИМП, на който са му заплатени суми за тези прегледи. Това тълкуване е в съответствие с целта на нормата и закона, тъй като цялостното възстановяване на суми за реално извършен голям обем медицинска дейност по съответната КП, би ощетило несправедливо ЛЗ, при положение, че е възможно да се отграничат от цялата сума евентуално получени суми без основание по извършване на контролни прегледи. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,