Решение № 7072 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2009 г.

Решение № 7072 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Христова Ванова от гр. Русе, против решение № 35/30.09.2009 г., постановено по адм. дело № 149/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, III състав. В жалбата най - общо са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Следва да се отбележи, че касационният състав не дължи произнасяне по предявените от касатора недопустими искания, в т. ч. за присъждане на вреди и налагане на наказания, за действия и бездействия на институции и за периоди от време, които са извън предмета на първоинстанционното производство, респективно - са без значение за осъществяваната в настоящото производство преценка на законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител адвокат Васил Янев моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Лиляна Христова Ванова срещу Агенция за социално подпомагане, по която съгласно направени уточнения включително в открито съдебно заседание на 25.06.2009 г. и молба от 29.06.2009 г., се претендира присъждане на обезщетение за вреди в размер на 10 000 лв, представляващи преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, отменен с влязло в сила решение № 3034/06.03.2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение и съответно от незаконосъобразни действия и бездействия на служители в администрацията на ответника. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови посочения резултат, решаващият състав е приел, че: заповед № П-1-595/18.06.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която на Лиляна Ванова е отказано отпускане на целева парична площ по чл. 19, ал. 1 ППЗСП, в качеството й на военнопострадала по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, е отменена с влязло в сила съдебно решение № 3034/06.03.2009 г., постановено по адм. дело № 15216/2008 г. на Върховен административен съд, VI отделение, с което е отменено решение № 52/07.11.2008 г. по адм. дело № 402/2008 г. на Административен съд - Русе и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона; при последното, на ищцата по РКО от 16.04.2009 г. е изплатена сумата от 37.90 лв, представляваща общия размер на пътните разходи по осъществено от нея пътуване през м. юни 2008 г., от гр. Русе до гр. Козлодуй и обратно; предвид това, че сумата е изплатена след отмяната на административния акт, преди завеждане на исковата молба, а претенцията за присъждане на имуществени вреди не е обоснована с посочване на каквито и да било конкретни фактически обстоятелства, съдът е приел същата за недоказана и неоснователна по основание и размер. Наред с това, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса и данните от приложените по делото доказателства, правилно е прието, че не са установени и претърпени от ищцата болки и страдания, като непосредствен резултат от отменения административен акт на служител на ответната страна. Обоснована е направената констатация, че с влязло в сила съдебно решение от 21.02.2009 г., постановено по адм. дело № 588/2008 г. на Административен съд - Русе, е отхвърлена жалбата на Лиляна Ванова срещу заповед № П-1-1652/01.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която по молба - декларация от 29.09.2008 г. й е отказано изплащане на целева помощ по чл. 19 ППЗСП за пътуване, осъществено през м. септември 2008 г. Наред с горното, правилно е съобразено, че по делото не са установени действия и бездействия на административен орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с предявеното от ищцата след постановеното решение на ВАС по кас. дело № 15216/2008 г., искане за изплащане на целева помощ в размер на разходите за пътуване осъществено през 2007 г., относно което липсват данни да е направено в преклузивния срок по ППЗСП. След като по това искане административният орган дължи произнасяне със съответен правен акт, допустимостта на претенцията за вреди се предпоставя от отмяната на този акт, като незаконосъобразен, както правилно е приел и решаващият състав. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице извличаните от текста на касационната жалба, основания за отмяна. Противно на наведените от Лиляна Ванова съображения, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че не се установяват допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, нито какъвто и да било порок в направените от съда фактически и правни изводи. Правилно е прието, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесният случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, обосновано съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата вреди, като пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен акт на администрацията или действия и бездействия на административен орган, предявеният иск по чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на разпоредби от Конституцията на Р България и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите /ЗВВ/. Обстоятелството, че Лиляна Ванова се ползва от особена грижа по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗВВ, не налага различен от направения от административния съд, краен извод, че като недоказана, претенцията й за присъждане на обезщетение за вреди е неоснователна и поради това правилно е отхвърлена с първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,