Решение № 6877 от 23.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), представляван от ст. юрк. И. Консулов, против решение 6192 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 6568/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно. Твърди, че са осъществени всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въз основа на което иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът да отхвърли като неоснователна жалбата на ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД против оспорения индивидуален административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД, [ЕИК], чрез пълномощник по делото адв. К. Груйчев, в депозиран писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 000030-6368/08.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД, [ЕИК] за възстановяване на платена с платежно нареждане от 27.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: с. Баня, обл. Благоевград, [улица], по влязло в сила Решение 000030-1346/22.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. а от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ) за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в настоящия случай в размер на 7500 лева; и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) 25 000 лева в хипотезата на срок на лиценза от 5 години. Административният орган се е мотивирал, че таксите се дължат на различни основания, регламентирани в ЗХ, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите срок на лиценза и брой жители в населеното място по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 от ЗХ. За разлика от последната, държавната такса по ал. 6 не е част от изискванията за издаване на лиценз, а е условие за получаване и последващо ползване на такъв. Поради това според органа тя се дължи на самостоятелно правно основание и следва да се тълкува като такса за надзор над захарта и хазартните дейности, т.е. за осъществяването на последваща контролна дейност след издаването на съответния лиценз. Дължимостта на тази такса не отпада по силата на действащата разпоредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, (предишна ал. 5), която обаче следвало да се счита за мълчаливо отменена предвид въвеждането на нови ал. 5 и ал. 6 в чл. 30 от ЗХ със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗХ (обн., ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.). Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесното Решение на изпълнителния директор на НАП поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Актът е издаден от материално компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и с изискуемото по закон съдържание, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че не се доказва твърдяното от органа правно основание за събиране на таксата по чл. 30 ал. 6 от ЗХ. Дейността на ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД се облага с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1 от ЗКПО алтернативен данък върху хазартна дейност с игрални автомати, който е окончателен. В този случай се дължи само таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Съдът е обосновал становището, че доколкото разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ (предишна ал. 5 преди измененията от ДВ, бр. 69 от 2020 г.) продължава да е действаща и с непроменено съдържание след приемането на ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.), то тя не допуска противоречиво тълкуване и следва да се тълкува и прилага съобразно точното си и неотменено съдържание, което гласи, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. С тези съображения съдът е мотивирал решаващия извод за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ от дружеството жалбоподател. С оглед на това е отменил като незаконосъобразно обжалваното Решение на изпълнителния директор на НАП, обективиращо отказ за възстановяване на недължимо платената такса по чл. 30, ал. 6 от ДХ, и е изпратил делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е и разноски за жалбоподателя в съответствие с приложимата разпоредба от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответната страна. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на процесния административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ (в редакцията ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ, бр. 69 от 2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е преномерирана в ал. 7, като съдържанието й остава непроменено. Правилно първоинстанционният съд тълкува и прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не се явява нова по отношение на заплатените от ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД такси, тъй като тя е съществувала както към момента на подаване на искането на дружеството с вх. 000030-6270/03.08.2020 г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала, така и към момента на издаване на лиценза с Решение 000030-1346/22.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Хазартните игри с игрални автомати в игрална зала се облагат с данък по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 от ЗХ (предишна ал. 5, до изменението с ДВ, бр. 69 от 2020 г.) изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, както и от срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в част Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на касационния жалбоподател, че със ЗИД на ЗХ (обн., ДВ, бр. 69 от 2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. Настоящата инстанция споделя разбирането, че след като дейността на търговеца, за която има издаден лиценз, се облага с алтернативен данък по ЗПКО, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗХ предвижда, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Подкрепя се и становището на първоинстанционния съд, че не е налице мълчалива отмяна на разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, доколкото подобна нормативна конструкция е недопустима в материята на облагането с данъци и такси и освобождаването от заплащането на такива, в която основополагащ е принципът на законоустановеност. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ е нова, въведена с измененията от ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г. Искането на ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД за издаване на лиценз е подадено на 03.08.2020 г., т.е. преди цитираното изменение. Съгласно § 86, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Предвид датата на подаване на искането на ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД за издаване на лиценз, в настоящия случай несъмнено е налице образувано и неприключено до момента на влизане в сила на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ (ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) административно производство. Следователно, с аргумент от § 86, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ, към това производство са приложими изискванията за издаване на лиценз съгласно нормативната уредба, действала до измененията от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г. Така приложимата нормативна уредба не включва въведената с редакцията от ДВ, бр. 69 от 2020 г. разпоредба на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Предвид горното правилен е решаващият извод на съда за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в разглеждания случай. Внесената от ИНТЕРГЕЙМ 2009 ООД по сметка на НАП такса с посочено основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лева, като недължимо платено, е следвало да бъде възстановена при поискването й. С оглед на изложените по-горе съображения, като е отменил Решение 000030-6368/08.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП поради противоречие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният със е постановил решение в съответствие с фактите по делото и приложимите към тях материалноправни норми. Решението е мотивирано с ясни и подробни съображения, които разкриват недвусмислено приетото от съда от фактическа и правна страна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и изводите на съда са обосновани с оглед на събраните по делото доказателства. Не се доказват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не са налице и такива по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно, поради което обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид представените доказателства в подкрепа на своевременно заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в претендирания и доказан размер от 1560,00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева заплатено адвокатско възнаграждение. Касационният състав намира, че предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установяващи минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела от вида на настоящото (с материален интерес от 10 000 до 25 000 лева), направеното от касатора възражение за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение